НАУКИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ УНИФИЦИРАНИ, НО БЕЗ ПОДЛОЖКАТА МЕТАФИЗИЧНА ИРЕАЛНОСТ

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Философията се е родила именно като обобщаващо познание, във времето когато е нямало наука и научно познание. Първичният философски период е съзерцателен и философите съзерцавайки света интелигибилно са изказали какви ли не обобщаващи философски модели върху метафизична основа. В тези модели са се промъквали и частици от истината, като наченки на материализъм, но главното в тях е заблудата определена от невежеството на времето. Защото най-често те са били нереални измислици и са се превръщали в основи на религията.
В Древногръцкия нутаралистичен философски период продължава раждането на многообразни филосовски модели и идей без да се постигне доказана истината за съществуването, развитието, управлениеот и разбирането на света. В недрата на Древно гръцката философия се оформя и се ражда първата наука - Евклидовата геометрията (около 4 век пр. н. е.), следвана от Метафизиката на Аристотел. В този натурфилософски период започва истинската борба между двете противополажни философски течения: материализъм - линията на Демокрит и идеализъм - линията на Платон.
В следващия най-черен за зараждащата се европейска науката, средновековен период на властваща религия, се раждат първите научни открития. Идва времето на просвщението, времето на енциклопедистите начело с Д. Дидро, които подготвят края на феодализма и началото на буржоазните революции в Европа. Така чрез премахването на върховенството на религията в управлението на държавата се открива пътя към прогресивното научно развитие и манифактурното обединение.
През тези периоди на развитие на познанието, въпросите които е повдигнала философия са прекалено много, но най-важен си остава Основния философски въпрос за: първичността на материята или съзнанието, който въпрос е свързан и обвърза с почти всички останали въпроси. Философията изказвайки толкова много въпроси и създавайки прекалено много синтетични теории за света, не е успяла да намери задоволителен отговор на своите въпроси и някакво приемливо доказателство за някоя от своите теории и да предложи верен модел на света.
Може да зададем въпроса, защо все пак философията поставяйки начало на познанието не намери отговорите на въпросите, които сама повдигна, и не създаде единен световен мироглед или Всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света. Отговорът се намира в същността на философията, защото тя е обобщаваща наука, която не е станала още доказателствена наука и която прави своя синтез с логика на думите, които прекалено много се разливат. За да спре разливането на думите и философската логика да стане истинска, философията трябва да създаде нова методология. Тази нова методология е обединението и с естествените науки, за да има доказателствена основа, върху която философите да строят своите модели, а естествознанието да се ползва от тях.
Философията поставяйки началото на познанието със своите обобщаващи модели за света, същевременно създаде зародиша на естествознанието, за да върви към своята истинска методология на обединението с него. Първата наука която се отдели от философията е Евклидовата геометрия (около 4 век пр. н. е.) , следвана от останалите частни науки, които отделяйки се от философията се разделят със своята метафизичност, за да анализират обективните структури и форми на материята. Разкривайки реалната материална действителност на стрктурите и формите, естествознанието създава даказана научна храна, необходима за философския синтез. Така философията получава възможност да създава правилни обобщаващи модели като също губи своята метафизичност и се превръща в наука, доказвайки своите изводи.
Следователно, философията и естествознание губейки метафизичността си, получават възможността за обединение помежду си, като нова обективна методология за решаване на проблемите както на философията, така и на естествознанието, човека и обществото. Такава е необходимостта на нашето време, а не връщане назад към метафизичното, или отново химията да се превърне в алхимия, биологията да се върне към самозараждането, а съвременната психология, свързана със невронните мозъчни структури и функционалното психическо действие на мислещия човешки мозък, отново да се потопи в мистицизма и магьосничеството на парапсихологията.
Един наш голям писател, Павел Вежинов го е казал кратко и ясно: "Не назад към природата, а напред към природата" Това означава напред към прогресивното развитие, защото нещо, което не се развива загива, а чрез прогреса може да се върви напред. Такъв е главния извод на еволюционното развитие.
В нашия съвременен свят всяко връщане или отклонение от прогресивната истина е гибелно за цивилизацията ни. Защото затова ли науката извървя своя труден път от кладите до днешния НТП, с милионите доказани открития във всички области на научното познание, за да я върнем пак на кладата. Красноречив пример е призива за съвременното полово извъщение свързано с любовта и възпроизводството на човечеството, което без необходимост иска да ни върне към едноклетъчното деление и любовния хемофродизъм на мекотелиите. Прогресивното развитие на любовта между мъжът и жената, е в нейното очовечаване чрез обичта и истината, а не в нейното оскотяване.
Философията сама след няколко хилядолетия съществуване и развитие, не постигна единен истиски модел на света, като не реши повдигнатите от нея въпроси за съществуването, развитието и управлението на света. Защото тя не преодоля метафизичения си субективизъм, но роди естествените науки, които на съвременния етап се отделиха от нея и започнаха съмостоятелно обективно съществуване и развитие. Естествознанието развивайки се прогресивно разкрива обективната същността на материалните структури и форми в определени области и етапи на познанието, поради което постепенно се освобождава от метафизичния субективизъм.
Физиката като начален еволюционен и познавателен етап на неразумното развитие на материята в своето търсене се приближаваше до търсенето на философията и повдигнатите от нея въпроси. Така физиката и философията постигат много допирни точки и доминиращи помежду си въпроси използващити и много доминиращи категории, които ги уеднаквяват в търсене на първичната материална субстанция. Затова може да зададем въпроса коя е "правилната физика", предложена в статията "Могат ли различните науки да бъдат унифицирани?". Веднага принципно трябва да уточним, коя е "правлната физика". Защото физиката като първична наука разкриваща и изучаваща същността на първичния най-прост еволюционен етап на материята, се отразява както във всички следващи еволюционни етапи, така и във всички следващи етапи на научното познание. Затова тя пронизва цялото научно познание, защото тя е първата еволюционна матрьошка, а нейната първичност е свързана с микросвета.
Следователна отговора, е че истинската физика се простира в рамките на елементарние частици и процесите свързани с тях. Затовава тя има периодичната закономерна възможност, аналогича на Менделеевия периодичен закон, да съдържа обобщаващ Физичен периодичен закон на елементарните частици.
Така всяка частна наука се развива в своите предели от частното към общото, или се унифицира чрез Общ закон в рамките на дадената наука, който не подлежащ на математическа формулировка. Това е възможния път за унифициране между отделните науки, като продължение напускайки ограниченитето на частните научни рамки. Този път включва еволюционните материални етапи и еволюционното развитието на самите науки като възможност за взаимовръзка между тях, обединявайки ги във Всеобщ единен закон.
Така че правилното търсене без да включим еволюционното развитие ще бъде изкривено както е изкривено в статята "Могат ли различните науки да бъдат унифицирани?". Защото там еволюционното развитие не фигурира, а е заместено от думата метафизичност, която е често срещана в посочената статия. Дори е обявен и финансиран проект за търсене под името Метафизично единство на науките, но мисля, че най-подхощо научно име на такъв проект, е Еволюцонно единство на науките.
Такива търсения и теоретични разработки на запад се подвизават под името "Теория на всичко", но те са прекалено далеч от тази теория. Защото тя би трабвало да включва всички етапи на съществуването и развитието на света и цялото научно познание за него, а това което ни предлагат авторите на "Могат ли различните науки да бъдат унифицирани?" не само ни връща в метафизичното невежество на миналото,но е заключено и в много ограничени математизирани частни рамки на физиката. Например Стивън Хокинг е написал книга със заглавие "Теория на всичко", която няма нищо общо с такава теория, защото, в нея се разглежда частен случай от астрофизиката свързан с черните дупки.
От дълбока древност философите са забелязали, че в света има единство и многообразие, но тяхната същност е неразбрана и до днес. Защото тази същност между единството и многообразието, е обуславена от тяхното взаимопреръщане или връзката между тях. Това са еволюционни материални процеси за разграждане и изграждане, защото структурите и формте на материята не са абсолютни дадености, а са относителни материални системи на света.
По принцип при търсене на истината се оформят две течения материализъм и идеализъм, а не два философски въпроса гнсеологичен и метафизичен. Защото тези въпроси са следствие от борбата за истина между материализма и идеализма. Затова натрупването на научно познание за заобикалящия ни свят е познание за реалното съществуването и развитието на материалните структури и форми и връзките вътре в тях и между тях. Това оформя Теория на познанието върху основата на научното познание.
Предложения метафизичен въпрос в статията "Могат ли различните науки да бъдат унифицирани"? - стоящ над физиката или над научното познание си е чист непродуктивен идеализъм, който чрез метафизичния си субективизъм е невъзможно да постигне истината за реалната действителност на света. Това е груба нелогична постановка на търсене. Защото физиката или научното познание са свързани със субективното мислене като отражение на материалното реалност, но не като механичен сбор, а като реално съществуващи взаимосвързани закони. Затова физиците разкриват материалните закони като еволюционно развитие и връзки между тях и нямат необходимост за метафизична надстройка.
Приетите в статията философски крайности: редукциониската позиция и плуреалиската са издънки на идеализа, които ще ни изведат извън реалната действителност. Защото и двете противоположни течения: материализъм и идеализъм в своето основно значение са монистични като са приели единното начало на света и явлениятя.
Материята като (материлистически монизъм) и духът като (идеалистически монизъм). Разликата между тях, е че идеализма поради неистината в него, ражда много издънки, за да компенсира непостигната от него истина. Материализъмът от друга страна чрез научното познание разкрива обективните закономерни истини на структурте и формите на материята, но се разклонява и поражда нови науки, поради съдържанието на истината в търсене и доказване както на единното, така и на подробностите чрез разклоненията.
"Могат ли различните науки да бъдат унифицирани?" - могат и то е най-необходимото нещо, което ще реши проблемите както на философията, така и на естествознанието и бъдещето на нашата човешка цивилизация. Философията е започнала това унифициране още в зората на човешкото познание, без съществуването на естествознанието и не го е направила, именно поради метафизичния си субективизъм.
На съвременния етап на съществуване и развитие, естествените науки са разкрили и доказали огромен брой фактологичиски закономерен материал, а някой от основните науки са се унифицирали в собствените си научни рамки. Такава е химията с Общия си периодичен еволюционен закон и съответната таблица с невъзможност за математическа формолировка на закона.
Като продължение на периодичността в частните науки хипотетично са разкрити още три периодчни закони в определени частни науки и съответните нагледни таблици към тях. Това са: "Периодичен геометричен закон за еволюция на формата" (ПГЗЕФ) като еталон за еволюционното развитие на материалните структури и форми, "Периодичен закон на елементарните частици" (ПЗЕЧ) и "Периодичен закон на органичните химични съединения" (ПЗОХС). Предложените периодични закони са еволюционни закони и са толкова нагледни и разбираеми, че думата хипотетичи става излишна.
Така принципно всяка наука в собствената си рамка се развива от нй-частните обективни математезирани закони към Общия закон, унифициращ определената наука. При Общия закон се губи аналитичната математическа формулировка за сметка на субективната философска обобщаваща формулировка. Например при Периодичния химичен закон (ПХЗ) имаме абстрактна периодична таблица, на обективно съществуващи в Природата химични елементи, изразяващи закономерна периодична връзка между тях. Това прави невъзможността за обективно съществуване в Природата на ПХЗ като цялостна системна таблица или схема. Затова ПХЗ е разкрит като субективна мисловна същност на учения Менделеев без математика, и абстрактно аксиоматично преставена на лист хартия или във вертуалното пространство.
Основният извод, който може да се направи от разгледаното унифициране в частните науки, е че при него като се преминава от закономерното обективно частно към общата закономерност, се увеличава субективната абстракция, а не метафизичността. Затова, унифицирането между науките вървящо към Всеобщ закон или Теория на всичко, субективната абстрактност се увеличава още повеме, за да се превърне във всеобхватна.
Излизайки извън рамките на частните науки и осъществявайки обобщението между тях, субективността се увеличава за сметка на обективните елементи, участващи в Общите закони на частните науки. Така Всеобщия закон или Теорията на всичко придобиват всеобхватна възможност за откриване във всичко и построени само чрез непроменливи и неразумни субективни системи, които управляват обективното материално съществуване и развитие на света.
Затова няма такъв метафизичен въпрос, който да съдържа как нещата в света са свързани помежду си, защото тези връзки са отразени от научното познание като еволюционни етапи на съществуването, развитието и управлението на света и метафизичния въпрос се превръща в еволюционен въпрос. Еволюцията премахва съществуване на нещата като механичен сбор от елементи, и осъществява връзката между тях като преминава през определени системни процеси на развитието увеличаващи субективността при обобщаващите връзки. Така еволюционното развитие при движението си, от по-простото към по-сложното, постига новото по-висше качество като относително стабилни обективни системи на структурите и формите на материята с възможност на субективно обобщение.
Съвременното разбиране на еволюцията разкрито от американски учени.от Мичигантския университет, което е поткрепено с опитна постановка, константира че ентропията не е само разрушаваш процес, а подготвя системите за еволюционното им развитие. Те са направили и необходимия верен извод за същността на еволюцията и ролята на случайността:
"Случайните изменения и естественият отбор не могат да дадат никакъв резултат, ако няма условия за образуване на нова структура, а тези условия възникват само в силно не равновесен поток от вещества и енергия."
Така че метафизичността и нещата, които стоят над физиката, трябва да оставим на историята за развитие на човешкото познание. Затова може да се възползваме от същността на физиката и нейните съвременни постижения, за да разкрием първопричината за съществуването, развитието и управлението на света. Защото тези неща стоят над метафизиката или са извън нея, а над физиката като фундаментална наука, стои само еволюцията, която осъществява както връзките между етапите на съществуване и развитие в Природата, така и субективните връзки между отделните науки.
Физиката като фундаментална наука се намира в началото на еволюционното развитие на материята и както уточнихме, че нейната същност е свързана само с елементарните частици като първична материална физичена същност. При това положение, аналогично на ПХЗ, и при елементарните частици, не само е възможен, но е задължително съществуването на периодичен закон и съответна периодична таблица, което обявих, че е направено.
Така че ПЗЕЧ и съответната Периодична таблица на елементарните частици (ПТЕЧ) представляват Общия закон на физиката, аналогично на ПХЗ, който е Общ закон на химията. При общите закони на естествените науки, обобщаващата връзка е субективна между реално съществуващи елементи (елементарни частици, химични атоми, химични съединения, геометрични елементи и др. т.) на всяка определена наука. Затова Общите закони не могат да бъдат математезирани, защото не съществуват като обективни цялостни системи в Природата, а са само субективна абстракция на обобщаващата връзка между обективно съществуващите структури и форми на материята.
Обратен е случаят при Частните закони на обективните структури и форми както в етапите на съществуването, развитието и управлението на материята, така и при частните науки. Защото обектвните материални структури и форми са реално съществуващи в Природата и обобщаваща същност е тяхната системна цялост. Носител на субективността е съдържание на уравненията, с които се прави математичния анализ на тяхната цялост при изследнане на отделните и елементи.
Затова със субективния математическия анализ, не може да се правят обобщени синтетични модели, защото той изследва елементите на структурите и формите, които изграждат тяхната цялост, до която се разпростират математичните интеграли, по-нататък нещата са субективно закономерни.
Следователно Теория на всичко ще бъде изцяло субективна като Всеобщ, субктивен системен закон, без обиктивните елементи на Общите закони. Така той придобива всеобхватност, и напускайки рамкираната обективност на естествазнанието, осъществява връзката между отделните науки. Причината за това, е че само определени субективни неизменни цялостни системи могат да се намират във всичко, включително и в обективната материална действителност на структурите и формите, или в цялото естествознание.
Това означава, че тези закономерни субективни системи ги има, както в Материалната субстанция, така и във всички еволюционни етапи на материята: физичен, химичен, биологичен и разумен.Така те могат да управляват съществуването и развитието на безкрайното разнообразие на обективните структури и форми на света със своята еднообразна неразумна същност. Затова няма място за метафизичните мистични и божествени измислици, които да стоят над физиката. Защото е безсмислено и нелогично нещата в света, да се развиват от висшето разумно свойство към най-нисшето свойство на Материалната физична субстанция и отново да вървят към разум.
Необходимостта от субективната същност на Всеобщия закон, или той да представлява субективна система изградена само от субективни подсистеми, е за да може да обхваща многообразието на обективните структори и форми на материята.
Да допуснем, че субективността е замърсена само от един вид обективни системи, тогава те ограничават закономерността само в рамките на тези системи, защото е свързана само с тях. При това положение закона остава в ограничената рамка на обективността, с която е свързан и е аналогичен на Общите закони на частните науки. За да може закона да излезе извън рамките на частните науки и да бъде всеобхватен, или да се превърне в Теория на всичко, той е необходимо изцяло да бъде субективен, без възможност за математична формолировка.
Следователно се стига до извода, че тази всеобща закономерна възможност може да бъде постигната, само чрез обединението на естествознанието и философията, или тя е самото обединение. Така че неизменната субективна свеобхватна закономерност, ще може да управлява съществуването и развитието на материалните структури и форми на всичките еволюционни етапи на материята. Защото философията носи субективното системно определение, а обективността на естествознанието го съдържа, или материалните структури и форми съдържат тези субективни системи. Това е залог за съществуване, развитие и управление на обективния свят чрез субективните системи, минаващи като червена нишка от частните закони към общите с възможност за излизане от обективността, за да се унифицират естествените науки чрез Всеобщ субективен единен закон.
Този Всеобщ закон ще се съдържа във всичко, ще се открива и доказва във всичко и ще може да се прилага във всичко.Тогава този Всеобщ закон като действие във всичко и като взаимодействие между всичко, може да се превърне в Теория на всичко.
Както написах по-горе, че са открити няколко нови Общи периодични закони, които имат връзка с Всеобщия закон, и са аналогични на Менделеевия химичен закон, Също така ще кажа, че Всеобщия закон е открит и това Тетралектика на природата. Тетралектиката съдържа всички необходимости за всеобщност описани в тази статия. Краткото и определение е: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.
Затова вече е необходимо, не да се връщаме към метафизичното, мистичното и свръхестественото, а е необходмо да се освободим от тях и да ги оставим на невежеството на миналото. Така няма да бъдем роби на лъжата, а ще се превърнем в "роби" на истината. Разликата между двата вида рабство е ограмна и противоположна. Робът на лъжата е лесно манипулиран, защото е невеж за света в който живее, а "робът" на истината познава себе си, света в който живеве и бъдещето на този свят и никой не може да го манипулира.

Светът около нас е населен от огромно разнообразие от неща, които могат да бъдат обяснени от различни науки. MEGAVSELENA.BG   Могат ли различните науки да бъдат унифицирани? Светът около нас е населен от огромно разнообразие от неща, които могат да бъдат обяснени от различни науки. Светът около нас е населен от огромно разнообразие от неща, които могат да бъдат обяснени от различни науки