Според Правилника за движение по пътищата ни шофьорът трябва да кара колата си със “съобразена скорост”, която да позволява предотвратяването на ПТП.

Това е вездесъщия член 20 на ЗДвП, който фигурира в българското законодателство от началото на 70-те години на миналия век. Неговата алинея втора гласи: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."

Какво е това чудо невиждано? Можеш ли да предугадиш това, което не може да предвиди и Господ, камо ли водачът с разполаганите от него зрение, слух, вестибуларен апарат и прочие…

"Несъобразената скорост" присъства в закона не за да разкрие, а за да прикрие истинската причина за даден пътен инцидент и истинския виновник за него. Член 20, ал. 2 съществува, за да скрие и вината на онези чиновници от ДАИ и Министерството на транспорта, които продават книжки и категории, уреждат изпити или отговарят за контрола над автошколи. 

Понятието "несъобразена скорост" обслужва добре и самите катаджии
А с какъв радар полицията мери несъобразената скорост? И защо изобщо по протоколи от КАТ съдиите признават нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, при положение че то не е констатирано с измервателен уред?

Според родните ни контролни органи и след това съдебните, шофьорът трябва да е някакъв екстрасенс, врачка от нивото на Ванга, за да предвиди, че зад завоя има хлъзгав участък, паднали камъни или дупка на платното, за които пътната служба не е осигурила опесъчаване, разчистване или ремонт. Защото иначе полицаите си създават работа - да мерят, да отварят разследване, да си създават неприятности, търсейки истинския виновник за проблема.

Или пък да предусети спукване на гума заради попадане в ръбна дупка, която никой от АПИ не се е сетил да я обозначи по някакъв начин. Или пък третото му чуство, наричано от някои телепатия, да разпознае в тъмното стърчащо парче арматура от платното.

От водача се искат и вменяват възможности за предсказване на бъдещето и в същото време той е винаги виновен, дори ако е попаднал в нещастен случай не по негова вина. И организаторите на движението, пътните служби, дори и катаджиите не са никога виновни за последствията за шофьора, дошли в доста от случаите именно от техния немукаетлък, безотговорност, да не кажа и съзнателни и умишлени действия. Помните ли лампата в тунела на Витиня отнела живота на невинна жена… Назад