Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Епископска базилика край Варна крие безценни съкровища, но тъне в забвение и разруха
Автор: Екип Varna24.bg 09:17 / 09.12.2019Коментари (1)4446
© Девня - древна и модерна
Безценно културно наследство се руши в недрата на резервата "Марцианополис“ във Девня. Става въпрос за най-голямата раннохристиянска базилика в Марцианополис – най-значимата находка в резервата, на която археолозите са се натъквали досега.

Със сигурност в нея се съхраняват и мощите на светец, а не е трудно да се предположи и че близката епископска резиденция крие изключително ценни артефакти. Нужно е държавата да инвестира с приоритет в този значим археологически обект, тъй като вече 61 години светинята е оставена на произвола на съдбата, засипана с пръст.

"Девня - древна и модерна“ се сдоби с научен труд на английски на гл. ас. д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей във Варна, който е изследвал архитектурата на епископската базилика. Обобщаваме най-важните акценти от публикацията, като прилагаме уникални снимки от археологическата експедиция, състояла се в средата на миналия век.

Най-голямата раннохристиянска базилика в Марцианаполис е открита между 1956-1958 година. Въпреки значимостта на находката тя не е добре проучена. Години след разкопките църквата е оставена необезопасена, изложена на влиянието на атмосферните условия и човешкия достъп. Затова част от мозайките са допълнително увредени, а някои мраморни елементи са откраднати. Доста по-късно е взето решение мозайките да бъдат затрупани с пръст, за да се предпазят от атмосферните влияния. Стените на базиликата обаче остават непокрити.

Много мраморни елементи са открити при разкопките – основи на колони и капители. Някои от тях са оставени сред руините, други са изложени пред сградите на полицията и в Музея на мозайките в Девня, както и в двора на Археологическия музей във Варна. По различни причини повторни разкопки не са предприети, така че има много въпросителни за архитектурния план, хронологията и датирането на този паметник.

Досега в Марцианополис и околностите са разкрити 5 раннохристиянски църкви. Тази обаче е най-голямата и е разположена в центъра на античния град. Затова най-често е наричана Голямата или Епископската базилика. Предполага се, че именно тук е била "катедралата" и седалището на най-висшестоящия свещеник в провинцията – заради размера, местоположението, вътрешната структура и изключителните декорации.

Близо до църквата са разкрити няколко помещения, което предполага, че до нея е бил разположен жилищен комплекс, вероятно епископската резиденция.

Базиликата е била трикорабна, с полукръгла апсида, трансепт и голям нартекс (притвор). Дълга е 38'7 м и широка 25'30 м. Ориентирана изток-запад. Нартексът има шест входа.

Наосът (централното пространство) е с размери 23 на 27 метра, разделен на три части от две колонади с по пет колони, подкрепящи арките. Така била изградена системата за вертикална опора. Под всяка колона имало правоъгълен блок, грубо гравиран с неравни ъгли. На върха били поставени капители.

Сред интересните находки е коринтски капител с изображение на орел. Много малко се знае за обзавеждането, украсата и богослужебните предмети. Почти нищо не е запазено от олтара освен малък фрагмент от основа.

Любопитна е олтарната маса, която е с доста по-големи от обичайните за Тракийския диоцез размери. Археолозите и историците предполагат, че декорацията е била изключително пищна. Колонадите били от мрамор. Коринтските капители били украсени с медальони, типични за втората половина на V и началото нa VI век. Важна част от орнаментиката са мозайките, покривали пода на трансепта и наоса. Около олтара са открити червени фрагменти от гипс. Сред любопитните артефакти е лампа във формата на круша с напречни релефни прорези.

Под пода на базиликата била изградена гробница. Местоположението ѝ предполага, че е била предназначена за висшестоящ представител – вероятно епископ или ктитор. Няма съмнение, че в храма се съхраняват мощите на светец.

Сред най-важните въпроси е датирането на църквата, което може да намери категоричен отговор едва след провеждането на нови разкопки и изучаване на различните пластове и артефакти в нея. Досега са открити монети от времената на император Аркадий в края на III и началото на IV век, на Юстиниян – от средата на VI век, както и късноантична керамика.








Зареждане! Моля, изчакайте ...
Aнонимен
на 09.12.2019 г.
0
 
 
...Варна-санскрт-"място за посрещане" ...Варненското езеро с Девнянските извори - Място живеене на българско ЗНАЧИМО племе С ВИСОКА КУЛТУРА ...Базиликата - Остатоци от римляните за римското неуспешно влияние връз българското население
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Газови доставки
Природни стихии
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Григор Димитров в турнири през 2024 година
Парламентарни избори 2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Варненци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Статистика: