Светът ми става тъжно непонятен -
откъснат лист във бурен листопад.
И с нишките на изгледа си златен
ми шепне: "Няма връщане назад!

Спомни си извървяната пътека
и виж какво от себе си дари -
надеждата, тъй нужна на човека
да може своя свод да сътвори.

Усмивката - поръсена трошица
за винаги бездомния врабец.
Утехата - невидима искрица
за тропащ със тояжката слепец.

Пожарът - за безсмъртната любима,
сърцето ти докрай опожарил.
За да си нужен, и за да те има.
И в бъдното да знаеш, че си бил...

Не гледай съкрушен и разтревожен
към нишките от минали следи!
Избра си път - единствено възможен.
С небе и вяра, с обич и звезди..."

Светът ми става тъжно непонятен,
но някак си със него се сдобрих.
Откъснат лист в живота безвъзвратен,
над който тези думи сътворих...

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Тъй сякаш
есента натяква -
какво ли те очаква,
какво ли те очаква?
Но ти вдигни главата -
по силата на кръговрата
идва зима, после пролет,
то значи полет,
то значи,
че когато
есента отново се вторачи
със неудобните въпроси,
кажи й,
че хубавите вести носиш.

Вай Воф