Към въпроса за рефератите

Преди да продължим разговора за ролята на труда в установяването на човека, ще кажем няколко думи за ролята на партийния труд в днешното положение на работническата класа.

Както е известно, РП немалко публикува статии по естествени науки. С какво е свързано това?

Тези статии се готвят и публикуват не защото днес няма текущ политически материал за публикация, а защото болшинството наши естественнонаучни материали са предизвикани от въпроси на работниците, нашите другари, занимаващи се в марксическите кръжоци, или спорове между нашите кръжкочници с дребнобуржоазна публика. И това е много хубаво: нашият работнически авангард, начинаещи  марксисти пряко и открито питат за това, което засега им е неясно или недостатъчно ясно.

Един от тези въпроси се явява и въпроса за труда. Нашите другари-кръжкочници често се оплакват, че работите на класиците на марксизма по въпроса за ролята на труда в появата и развитието на човека и обществото са разпръснати «по различни книги», и че не всичко в тези първоисточници им е ясно и понятно. Отсюда — просьбы свести материалы по конкретному вопросу в единое целое и изложить доступным простым языком.

Другари, такива молби и искания са напълно закономерни, но тяхното количество трябва постепенно да се намали.

Защо? Защото, ние не можем да тропаме с пропаганда на едно място няколко години. Вие по места вече трябва сами да намирате и обработвате марксически материали по един или друг въпрос и на тязи основа да готвите популярни статии, реферати, конспекти бележки, справки и т.п. Не само редакцията на РП трябва да готви материали — тук, по въпроси, които вълнуват нашите напреднали другари по много природни науки са способни да напишат добро есе, което може да е по-ценно от две или три политически статии. Такой реферат вполне по силам начинающим марксистам, тем более, что для его составления уже есть основа в виде популярной большевистской литературы, которой немало насканировано и выложено в сеть.

Нас могат да ни възразят някои нискосъзнателни другари, че у вас, у редакцията, работа е такава — да готвите и пишете, а нашата «работа» — да четем РП.  Това е истина, такава е нашата работа, защото ние сме редакция на работнически информационен ресурс. Но чего стоит вся наша работа, если на местах, в передовой части рабочего класса и других трудящихся, т.е. в народной массе, отношение к партийной идеологической работе будет потребительским, обывательским, мелкобуржуазно-интеллигентским? Ако нашите другари, четящи РП (следователно, съчувстващи, замислщи се, поправящи своето съзнание) с годините остават само политически граждани, а не стават политически деятели? Читать, не работая практически-партийно (посильно, постепенно, соответственно своим склонностям), — это значит, заранее признать своё поражение, заранее капитулировать перед буржуазией, и, в конечном счёте, встать на её сторону.

Също така не си струва да заблуждавате себе си и другите с факта, че марксистката литература и статиите на РП се четат години наред, за да може „първо да се заредим с марксизъм“ и след това да се втурнем в битка за работническата класа. Марксическият догматизъм — това е леко прикрито самоотстраняване от практиката на класовата борба, от работническите дела, това е опортюнизъм и умъртвяване на знанието, което рано или късно, пряко или косвено ще доведе до пълна ревизия на марксизма-ленинизма, т.е. отново ще се окажем в лагера на буржоазията. Если текущая практика рабочей борьбы без своей теоретической основы, т.е. без большевизма, есть ослепший корабль, без компаса и радара, то теория без политической практики и работы в массах — это компас без корабля, т.е. пустой прибор, никому не нужная побрякушка.

В допълнение на това едностранните читатели-теоретици без партийна работа днес са не само мъртви за работническата класа политически, но и пряко реакционни: такава позиция «само чета, мълча, нищо не правя» така или иначе води до наизустяване и политическите граждани към фашизма (во крайна степен, към апатия и търпимост към фашизма, или към съглашателство с тях, помага му), прави ги част от тях (именно в сила на определено запознаване с с марксизма-ленинизма) особено опасни и жестоки врагове на пролетариата, като Каутски, Хилфердинг, Адлер, Бухарин, Носке, Троцки и т.н.

Затова ако нашите другари и в бъдеще се отнасят към своето четене и марксическо обучение пасивно, без същинска работа (макар да е кореспондентска!) и участия в работническото движение, то това ще е безполезно за всички нас. РП без работнически кореспонденти и работнически автори от място е сирак, комунистически кръжок, а не орган на бъдеща партия, за необходимостта от която вие, другари така много говорите (само говорите за съжаление!).

Ако нашите другари са напълно съгласни с това, че труда е направил човека човек, то защо те днес не изграждат партиен труд, който и прави работещия човек комунист-болшевик, който и може да приблизи победата на труда над капитала?

Затова нашите другари по места трябва днес да решат тези противоречия и да определят за себе си на страната на коя класа те стоят, за коя класа те ще встъпят, когато, накрая се «научат на марксизъм», седейки зад монитора, и ако това е действително пролетариат, то незабавно, не губейки минута, пристъпете към практическо дело в помощ на работническата класа в неговата борба за социализъм.

A сега да изпълним молбата на нашите другари-кръжкоцници и да поговорим за труда и неговата роля в появата на човека и развитието на човешкото общество.

Загадочни камъни

В процеса на производство при добива на пясък, глина и други полезни изкопаеми не един път се намирали странни камъни, приличащи по форма на брадви, чукове или стъргалки. Понякога тези камъни напоподобявали груби ножове, остриета които били целенасочено обработени. Такие камни встречались то поодиночке, а иногда сотнями и тысячами на одном и том же месте.

Примерно преди 200–220 години малко хора са се съмнявали в това, че сходството на тези камъни с инструменти се е получило случайно, в резултат на игра на природни сили. В тези времена, а и последните 30 години у нас, в бившия СССР, обичат да говорят «въобще» за стихийната игра на природните сили и нерядко заблудителите я виждат там, където никаква такава игря няма и не може да има. При этом ссылались и ссылаются на случайное сходство некоторых неодушевлённых предметов природы с человеческими фигурами, лицами или животными. Так, иногда выветренная скала напоминает человеческую голову или фигуру монаха в капюшоне — и тут же досужие обыватели начинают фантазировать о том, что эти скалы высечены инопланетянами, ангелами небесными и т.п.

Но не всички мислели така. Френският естествоизпитател Буше де ля Перт, дълги години изучаващ намерените в пясъка и глината камъни, разбрал че те не са природна шега, а са направени от ръката на човека.

«Тези камъни — писал де ля Перт, — са направени от ръката на хората, които не са имали метални оръдия, инструменти и оръжия. Те се ползвали вместо метални късове от твърди каменни породи, от които и правели своите първобитни инструменти».

Съвременниците му се присмели, но той се оказал прав. Другите учени много скоро събрали много десетки хиляди каменни оръдия от различни места на Стария Свят — в Европа, Азия и Африка. Некоторые из этих орудий были сделаны грубо, другие наоборот, аккуратно оббиты другим камнем, третьи — хорошо отшлифованы. По этим каменным орудиям и другим предметам, найденным вместе с орудиями, учёные постепенно восстанавливали древнейшую историю человечества, постепенно узнавали образ жизни людей из начального каменного века. Но при этом очень долго открытым оставался вопрос о том, как выглядели наши очень давние предки.

Пещерни хора

В 1856 г. работници-каменоделци, работещи в пещера край Неандертал, който е близо до немския град Дюселдорф, намерили останки от човешки скелет. Намерените кости попаднали при учените. И тук по повод на тези останки се разгорели спорове. Дело было в том, что найденные в Неандертале кости были не совсем такими, как кости современных людей. Так, бедренные кости, а также плечевые и ряд других были гораздо толще и массивнее, чем соответствующие кости современного человека. Капачката на черепа била дебела, а най- главното — над очните гнезда на черепа имало ясно изразена дебела изпъкналост, която я няма у хората, но която я има у висшите маймуни.

Така че кой бил този древен жител на пещерите, останките на които намерили работниците?

Едни учени считали, че костите принадлежали на някакви  изроди. Други предполагали, че неизвестна древна болест поразила стопанина на тази пещера и от това неговите кости се удебелили. Однако в 1887 г. в Бельгии, возле городка Спи, тоже нашли очень похожие кости, и, что особенно интересно, рядом с костями ископаемого человека оказались кости вымерших животных, каменные и костяные орудия и древесный уголь — явный след костра, горевшего много тысяч лет назад. Скоро, в 1899 г. много останки на човешки скелети били намерени в пещерите на територията на съвременна Хърватия, на Балканския полуостров и постепенно учените успели по костите повече или по-малко точно да възстановят облика на древните пещерни жители.

Как те са изглеждали? Тези хора били с отиващо назад чело, огромни надочни дъги, масивна долна челюст, лишена подбрадична изпъкналост.

Рис. Реконструкция на неандерталец от музея по естествена история в Берлин.

Рис. Неандерталец.

Те наподобявали огромни двуноги нмаймуни и в същото време това са били хора: те познавали огъня и изготвяли оръдия от камък и кости. Но не говорило ли сходството на древните хора с маймуните за това, че хората са произлезли от маймуните?

Д такава мисъл, но по съвсем друг път, стигнал едно време и Ч. Дарвин. Той намерил многочислени доказателства за това, че човек е произлязъл от животински предци. Дарвин забелязал, че, както и у всички млекопитаещи, тялото на човека има преградна кухина, разделяща тялото на две части — гръдна и коремна. В първата се намират белите дробове и сърцето, във втората— стомах, черен дроб, бъбреци, черва и т.н. И отдельные части тела человека, в общем, те же, что и у высших млекопитающих: рукам соответствуют передние лапы (передние ноги) животных, ногам — задние лапы (задние ноги). Сердце человека, как и у животных, заключено в околосердечную сумку на передней стороне тела, а головной и спинной мозг лежат в полостях черепа и позвоночника.

Човешкият зародиш в края на първия и в началото на втория месец от развитието поразително прилича на зародишите на другите млекопитаещи на ранните стадии от развитието. Те еднакво са лишени от врат, нямат лица, имат опашки, хриле и хрилни кръвоносни съдове. Например, зародыш шимпанзе на ранней стадии до мельчайших подробностей сходен с зародышем человека на соответствующей стадии формирования.

Но независимо от това по различни системи и органи между човека и животните има големи различия в скоростта на развитие. Така например окостяването на скелета на човешкия зародиш е достатъчно развит към средата на третия месеца, доакто в развитието на животните костния скелет за първи път се появяват у костите на рибите. Това означава, че по този признак човешкия зародиш е сходен по строеж  с рибния само до 2,5 месеца, докато при другите признаци още при 1,5-месечния човешки зародиш притежава свойства на млекопитаещо животного, например полагането на млечни жлези. При това всеки орган или част от него се появяват не веднага в готово състояние, а се развиват последователно и продължително. Ранние зародыши человека (до 3,5 недель) вообще не имеют зачатков рук и ног, которые появляются позднее, с возраста 4 недель в виде двух пар бугров по сторонам тела. Эти бугры затем превращаются в сильно вытянутые выросты, которые далее делятся на три части соответственно кисти или стопе, предплечью или голени, плечу или бедру.

Постепенността и продължителността на развитието на човешкия зародиш са поразителни. Например, при развитието на отделителните системи се появяват три последователно сменящи се еди с друг органи. Сложные изменения происходят и в кровеносной системе, в развитии которой повторяется древний тип ветвления сосудов, развивается аппарат кровоснабжения остаточных органов, таких как хвост или жабры.

Едно от доказателствата за произхода на човека от по-низши форми Дарвин виждал в явленияето атавизъм, т.е. в появата у потомците на признаци, отсъстващи у родителите, но съществуващи у далечните предци. Такa например понякога се раждат хора с опашки, с големи ципи между пръстите, с допълнителна двойка млечни жлези и т.н.

Рис. Атавизъм.

Освен това у човека има многочислени елементарни или остатъчни органи, т.е. загубили своето значение и постепенно изчезващи, но при това добре съхранили се у висшите животни (мускулите на ушите, малки ципи между пръстите, зъбни мъдредци и т.н.). Това според Дарвин, също е свидетелство за животинския произход на човека.

В резултат от всички свои разсъждения Дарвин стигнал до извода за произхода на човека от низши животински предци.

Така, съвремения човек представлява продукт от историческия процес на развитие на живата материя, която тече от много стотици милиони години.

Чо се отнася до непосредствените биологични клонове, които увенчали появата на човека, то още Карл Линней се е занимавал с класификация на животните, поместил човека в отряда на приматите, позовавайки се на външното сходство на човека и висшите маймуни. Дарвин, от своя страна, стигнал до извода, че човека е един от няколко изключителни форми на примати, а това означавало, че между човека и маймуните съществува кръвно родство. То есть, среди различных животных, живших в Старом Свете во время, предшествующее появлению древнейшего человека, выделилась группа крупных человекообразных обезьян, от которой и произошли люди. Этот вывод Дарвина о происхождении людей от крупных обезьян, подтверждён находками останков ископаемых человекообразных обезьян, живших в конце третичного периода.

След като въпроса за конкретния биологичен клон е изяснен, бил поставен друг въпрос — за това, как именно се е осъществил прехода от тези предци на човека към древните хора. По този повод у Дарвин били редица правилни мисли. Так, он указал на важность двуногого прямохождения, т.е.  чтобы обе руки и вся верхняя часть туловища были бы свободны, для чего человек должен твёрдо стоять на ногах. Дарвин указал на исключительную важность умелых рук для развития человека и всего общества, он подчёркивал, что даже будучи в своём доисторическом, пещерном состоянии, человек уже стал самым могущественным существом на земле, и что в этом могуществе огромная роль принадлежала умственным способностям и способности жить в обществе. Что касается основного вопроса — о роли труда в становлении человека, — то здесь у Дарвина была попытка представить те условия, в которых впервые появилась способность к изготовлению орудий труда: он предположил, что от случайного разбивания камней первые люди перешли к намеренному их раскалыванию с целью дальнейшего хозяйственного использования. Однако, стройной и цельной теории антропогенеза (происхождения человека) Дарвин не создал.

Марксизмът за произхода на човека

Първата изцяло научна и голяма крачка напред в решението на този труден проблем на естествознанието извършил Фридрих Енгелс в своята работа «Ролята на труда в процеса на превръщане на маймуната в човек», която била написана в 1874 г., но публикувана след смъртта на Енгелс през 1896 г.

Маркс и Енгелс в много трудове нееднократно са указвали, че най-същественото различие между човека и останалите висши животни — това е труда. Te подчeртавали, че труда е първото и основно условие на човешкото съществуване. Развивайки тази мисъл, Маркс отбелязал, че

„същото значение като структурата на останките на костите има за изследване на организацията на изчезнали животински видове имат и останките от средствата на труд са за изследване на изчезнали социално-икономически образувания [1].

От своя страна, Енгелс направил в своите работи по-нататъшен извод за това, че труда е създал всичко това с което човек се отличава от животните и за това, че именно труда е първото условие за човешки живот, при това в такава огромна степен, че може смело да кажем: трудът е създал и самия човек.

На какво се основавали тези изводи на класиците на марксизма?

Напълно е доказано, че у висшите маймуни имя известно разделение на трудовите функции между ръце и крака, което е започнало още когато те са живеели по дърветата. Това разделение се усилило, когато маймуните поради великото заледяване повече не могли да намират достатъчно храна по дърветата и били принудени да слезят на земята в търсене на храна, докато постепенно част от тези маймуни не преминали напълно към живот на открита местност. За да се приспособят към живот на земята предците на древните хора трябвало да се научат да ходят с крака, без помоща на ръце. В свою очередь освобождение рук от ходьбы и поддержки тела дало возможность этим органам развиться как органам, предназначенным почти исключительно для труда. Иначе казано, човешките ръце — това не са само орган на труда, но и продукт на труда.

В това може да се убедим, сравнявайки ръка на човек с тази на шимпанзе. Ръката на човека показва, че тя се е приспособила към трудовите процеси и се е развила във връзка с необходимостта от изготвяне и използване на оръдия на труда. Но измененията на ръцете под влияние на производството на материален живот водели пряк или косвен път до изменение и на други органи на тялото. Особенно велико было влияние руки и труда на мозг. Изготовление орудий труда и постепенное завоевание с их помощью природы расширяло кругозор человека. С помощью труда и совместного добывания средств к жизни человек постоянно открывал всё новые и новые свойства в предметах природы. Труд, который немыслим без участия рук, и деятельность всем обществом привёли к возникновению речи — без нее было неорганизовать совместный труд многих людей, что, в свою очередь, сильно повлияло на развитие человеческого мозга.

Именно труда и членоразделната реч, необходима в общественото производство на първите древни полухора и били двата главни стимула за развитие на техния мозък, т.е. превръщането на мозъка на маймуната в човешки мозък.

В установяването на доисторическия човек голяма роля изиграли две важни събития: преходът към употреба на месна храна и използването на огъня. Значението на месото било в това, че организма, преди всичко, мозъка започнал да получава в голямо количество ценни белтъчни вещества, които му били необходими за развитието и които дали на мозъка възможност по-бързо и пълно да се усъвършенства. Употребата на месо било тясно свързано и с използването на огъня за приготвяне на храна. Изкусствената, т.е. топлинна обработка на храната съкращавала процесите на стомашно разтройство в организма и го облегчавал, давайки на организма, образно казано, вече полусмилаема храна.

И така съвместната дейност на ръцете, органите на речта и мозъка обществено-производствения живот на хората се усложнявал и усъвършенствал. Хората, както по отделно, така и колективно придобивали способност да изпълняват всички по-сложни операции и поставяйки си все по-сложни производственни цели.

В ходa нa развитие на своята трудова дейност, благодарение на труда, човек получил от природата много повече отколкото тя му предоставяла в готов вид. Ако всяко животно само ползва външно природата и и влияе само в сила на главните свойства на всяко живо (обменя с нея вещества), то човека със своя труд променя природата за свои цели, заставя я да служи на него, т.е. все повече господства над нея. Если высшие животные для своей жизни ловят или собирают, то, что создано природой, то люди сами производят всё, что им необходимо для жизни.

Но къде преминава тази граница, която отделила изкопаемите човекообразни маймуи, предците на човека, от древните хора? Тази граница започва с изготвянето на оръдия на труда. Вместе с тем была ещё одна движущая сила доисторического развития человека — его общественность. Трудовая деятельность древнейших людей создаёт зачаток новой формы общественной жизни, для которой характерны производственные отношения людей. Как это понять? Развитие труда способствовало сплочению древнейших людей в общество для взаимной помощи, поддержки и выживания. Очень скоро стало ясно, что совместная трудовая деятельность даёт намного больше пользы каждому члену общества, чем его индивидуальная деятельность.

Но напълно вероятно е че в началото изготвянето и използването на оръдия на труда било слабо свързано с обществената организация на труда. Само с дълъг път и големи жертви изготвянето и използването на оръдия се сляло с организацията на лова, разделяне на дивеча, разпределението на продуктите от лова и т.н. Растящите потребности в изготвянето на дрехи, ремонт на оръдията на труда и ежедневния инвентар, в запасяването с продукти, не били прости и примитивни тези процеси у древните, затова настоятелно изисквали все по-добра и сложна организация на обществото, а усложняването на обществената организация, от своя страна, оказвало влияние на развитието на най-ранния човек.

Днес отново широко се разпространява дребнобуржоазния мит за това, че първобитния комунизъм е бил «златен век» на човечеството, и следователно «трябва всички учени да се убият, всички книги да се изгорят», да се спре прогреса и да се върнем към пещерите, мотиките към първобитно състояние (това е честа позиция на нашите объркани миряни, които от ужасите на капитализма стигат или до идиотизъм, или се ориентират към религията). На всъщност, никакво «природно щастие и хармония» в онези времена у хората е било. Човек не получавал и не можел да получи всички необходими му средства за живот във вид на подаръци от природата. Трудността на неговото съществуване била много висока, той бил съвършено безпомощен в борбата с природата за най-прости и насъщни нужди. Понякога цената на това или онова средство за живот е била толкова висока, че довеждала до гибел цели първобитни човешки стада.

Но именно при такива обстоятелства на борба с природата за преживяване способствали за появата на нови и усъвършенстването на старите оръдия на труда: всички «продължители», «усилители», «заменители» на ръце и крака трябвали на човека, първо- за да намали извънредно високата цена на своето оцеляване и второ- за да направи своя живот удобен, сит, безопасен и т.н.

В тази връзка трябва да бъде разбит още един буржоазен мит, който живее сред нашите жители,  а именно мита за това, че човек от самия момент на своята поява е бил индивидуалист, а значи вече е притежавал частна собственост на средствата за производство (пръчка, бухалка, скрепер, каменна брадва). Действително, «зоологически» индивидуализъм е бил налице в известен период от формирането на стадото от най-ранните хора, но той е бил много бързо разбит, но не от идеите за бог и не от извънземни, а от самите сурови условия на живот на първобитното стадо и първобитната комуна, т.е. от обстоятелствата, които показвали на всеки първобитен човек, че да преживее и да се сдобие със средства за преживяване е много по-лесно в съобщество, а не единично.

При цялата важност на комуната не трябва да изпускаме и факта, че за развитието на съзнанието на човека е трябвало да има необходим съответстващ строеж на организма и определено ниво на биологическо развитие на централната нервна система. Какво означава това? В частности, появление прямой походки на ногах и её усовершенствование было одной из важных предпосылок для возникновения речи, языка. Если бы высшая человекообразная обезьяна так и ходила бы на четвереньках и не смогла бы разогнуть спины и встать твёрдо на задние лапы, то и её потомок, человек, не смог бы свободно пользоваться своими лёгкими и голосовыми связками, что, в свою очередь, сильно задержало бы развитие его сознания. То есть, прямохождение сыграло существенную роль в возникновении членораздельной и осмысленной речи, а речь прямо повлияла на развитие человеческого сознания и мышления.

Но при двуногите трябва да отбележим още една роля. Изправената походка и гръбнак разширявали кръгозора на човека, поставяйки го в много изгодно положение сред висшите животни. Если бы обезьяна, а за ней и человек так и не встали бы на ноги и не распрямили бы спину, то они были бы вынуждены смотреть только вниз и частью по сторонам, т.е. в нижнюю полусферу. Верхняя полусфера оставалась бы недоступной: человек не мог бы смотреть вверх и вокруг себя, не мог бы исследовать эту часть окружающего мира и, таким образом, не мог бы доставлять своему мозгу намного больше впечатлений и информации, чем это имеется у животного, стоящего на четырёх лапах. Именно изменение положения продольных осей головы и туловища, переход их в вертикальное положение оказало большое влияние на изменение всех биологических особенностей ранних людей.

Но все пак дълго време въпроса за това, какви са били първие хора външно и по свояа умствена организация е бил неясен. Не било ясно и ова, доколко е общото у изкопаемите хора и съвременния човек. В работах Энгельса по происхождению человека несколько раз встречается выражение «формирующиеся люди», но это выражение вполне могло относиться как к древнейшим людям, или питекантропам, так и к древним людям, которые непосредственно предшествовали появлению современного человека.

При все това това изследване по дадения въпрос, проведени от 1871–1940 г., напълно подтвърдили положенията на Маркс и Енгелс за решаващото влияние на труда за очовечаване на древните висши маймуни и позволили доволно подробно да се възстановят всички стадии от еволюцията на човека. Трудът бил основен и главен фактор в тази еволюция.

Но преди да разгледаме водещата роля на труда, трябва ясно да си представим и биологичния момент, а именно какви природни признаци присъщи на всички съвременни хора и какво отличава хората от човекоподобните маймуни. На тази тема днес съществуват достатъчно буржоазни и дребнобуржоазни спекулации и измами, имащи цел да се докаже на трудещите се порочността и животинската същност на човека, а и «вечността и неизмеността» на зверските закони на капитализма.

Продолжение следует

Подготовил Ф. Узбоев    

[1] К. Маркс, Капитал, т. I, 1935, стр. 121.