От първия ден трябва да събере всичките си подчинени и категорично да поиска ред и дисциплина навсякъде в службата. Всички корумпирани да се разследват, всички нарушители на пътя да се наказват, независимо от всякакви карти и красиви номера. Въобще да размаха юмрук и да стартира дълбоката оран на промяната...

Още на втория ден го чака лавина от звънци и посещения на обидени величия и хора с дебели портмонета, хора с всякакви червени книжки и връзки по жълтите павета. Хора карали с 200 и кусур по магистралата с беемвета, аудите и мерцедеси или бащи на дечица бръмчали със същата скорост по южната дъга на околовръстното с яките си безумно шумни мотори.

На третият ден идват два възможни варианта – ласкав глас по телефона от Дондуков от първата държавна редица пита дали е наред с акъла, дали е наясно какво прави. Следва вторият – откарване с Бърза помощ с инфаркт, инсулт и друго подобно, а в кабината идва нов началник...

За съжаление такава е истинската картинка у нас, доказана с скоротечното пребиване на поста през последно време. Но ако все пак началникът е железен и не му пука от натиск и иска да направи каквото трябва и изисква истинската безопасност на движението, какво би трябвало да настоява и прокарва?

Нещата са ясни – подкупите на пътя напълно забранени, пред глобата всички там са равни без по-равни, за пияните зад волана затвор при катастрофа, огромна глоба и отнемане на книжката за пет-шест години. Личният състав – от умни, порядъчни и добри хора. Добра заплата, осигуровки и за семейството, при нарушение лишаване от тези права...

И правата на този идеален началник – упълномощен да приема решения от всякакво ниво, свързано с пътната безопасност. Иначе всичко си остава фантазия – сега не може да нареди зебра на пътя, не може да контролира поставянето на пътните знаци и тяхното премахване при грешки, не може да санкционира и проверява ровенето по пътищата и улиците и отстраняването на последиците от тях.

Да настоява постоянното дописване на закона и правилника от законотворците да намалее. Библейска истина е че основните правила на пътя, които трябва да знае и следва всеки водач не са чак толкова много. Защото кой откъдето дойде се прави на творец в закона и правилника, безброй стават допълненията, тълкованията и уточненията.

И тогава – инспекторите видимо на пътя, за всеки участък отговаря конкретен инспектор, но не заседнал в храстите, а патрулиращ и проверяващ в движание какво се случва там. Следейки за състоянието на пътя, качеството на пътното платно, състоянието и наличието на пътни знаци, отстраняване на ненужните, състоянието на мантинелите и огражденията. Виждайки хитрец изпреварващ неправилно колоната и набутващ се нахално да го спре и накаже.

При задръстване да не седи в колата, а да излезе и да го премахне с умели указания. Ако има проблем докладва на шефа на КАТ, а той от своя страна ако трябва да има право да отиде с доклад дори и до премиера за отстраняването. Няма право да мине покрай място на ПТП без да спре с аргумента – не е мой участък, веднага да реагира, а не да мисли дали има смисъл да се намесва. Отчитането на работата на отговарящия за определен пътен участък инспектор - ако няма аварии и задръствания – отлично се справя.

Опасните превози, най-вече това са на децата. Пред всеки детски автобус трябва да върви патрулка, осигуряваща му максимална защита на пътя. Или като в Щатите – спре ли училищният автобус, задължително всеки спира. Ако не – глообичка и обществено порицание с табелка на видно място на някой кръстопът.

Намери ли се водач с фалшива книжка или застраховка – директно при следовател. За да се открие източникът на фалшификацията. Да стане ясно на всеки водач че глобата не е само попълване на държавния бюджет, а наказание за извършеното нарушение. И въвеждане на геометрично повишаване на сумата при забавяне на изплащането от виновния.

Да се върне истинската стойност на сирената и светлинния сигнал на патрулките. Само при тях, а не сульо и пульо да се разкарва с буркан

Да има желязната дума по отношение на паркингите – никакви нови строежи без негов подпис, ако няма предвидени наземни и подземни паркинги. Нито жилищни, нито бизнес сгради или магазини. Сега се строи и никой не мисли как от новите комплекси ще се излиза и влиза, къде ще се паркира, да не говорим, че никой строител не отговаря за пътя пред строежа си. Разбутал си го, разкалял си го -оправяй го. Иначе никакъв акт 16!

Кариерните самосвали, тирове и други. Работата на шофьорите им е тежка, но това не им дава право да се надбягват с леките коли, гонейки бройка курсове /парите/ като подивели. Първите специално да се забранят в градовете и нещастните градски улички или да се ползват по изключение със специален сериозно платен пропуск. Каруци на пътя или в градовете – забравете...

Пешеходците – за тях и сега се прави много – ползват предимство при пресичане на улиците. Но го правят и на непозволени места, закрили главите си качулки, със слушалки в ушите, вторачили се в телефоните и пъхайки се буквално под колелата. Затова тротоарите трябва да са оградени така че да не се позволява безразборно пресичане. А за неспазване правилата глоби. Да се установи личноста днес не е сложно и ако няма налични пари - честитка от НАП.

Контрол на скоростта и несъобразената скорост. Да забрани промяната на скоростния режим на всеки 200 метра! Караш разрешено с 80, настроил си се и изведнъж бам - 60, а и 40. Ако има реална нужда, то трябва промяната да се извести на водачите доста преди мястото, да речем остър завой. Доста често минаваш табелата за населено място а след нея пустош – нито къщи, нито хора. Затова скоростта не бива да ограничава табелата, а знак за ограничение на скороста. Зад всяко ограничение трябва да има здрав смисъл и нужда, а не някой презастраховал се бюрократ. Назад