Anthroposophie :: Защо децата стават все по-несръчни?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2019 13:41 - Защо децата стават все по-несръчни?

Автор: anthroposophie Категория: Други

Прочетен: 1069 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.08.2019 19:34

Този, който има наблюдение върху днешните деца, било като родител, било като учител или възпитател, знае, че всяко следващо поколение има все по-големи проблеми с фината моторика. Ала не само децата в днешно време са несръчни, възрастните също все по-малко успяват да се справят с елементарни предизвикателства на ежедневието, като напр. дребни поправки и ремонти в домакинството. То при азиатските стоки не е и предвидено да бъдат ремонтирани, ако се развалят - много по-лесно, а често и по-евтино е да се хвърлят и заменят с нови. Така обаче хората губят постепенно уменията за работа с пръсти и съответно не ги предават на децата си.

В училище това западане на уменията също не може да бъде компенсирано, защото все повече часове, в които може да бъде развивана фината моторика, отпадат за сметка на толкова модерните дигитални и предприемачески умения. Много показателна е и трансформацията на названието и съдържанието на някогашния учебен предмет “Трудово обучение”, станал “Домашен бит и техника”, респ. “Домашна техника и икономика”. А учениците от горния курс, голяма част от които не могат и игла да вдянат, даже вече се обучават по новия предмет “Предприемачество”!

Аз имах щастието да премина училищното си обучение във времето, когато училищата вместо компютри и смартбордове (интерактивни дъски), все още имаха отлично обзаведени кабинети по дърво- и металообработване. Моето училище съвсем не беше елитно, тогава ни записваха в най-близкото квартално училище. Освен дървообработване и металообработване учехме също плетене и бродерия. От тях нито едното ме запали, нито другото, но поне научих няколко бода, които са полезни при елементарни поправки на дрехи.

Имаше и пълно равноправие между половете - учениците от двата съществуващи тогава пола усвояваха еднакви умения. Момичетата изработваха наравно с момчетата дървени и метални предмети с различни инструменти и машини (напр. чукче за месо, сгъваемо столче, свещник, ухо за закачане на картина), а момчетата пък се научиха да ползват игла и конец.

Днес едва ли има училище, където се правят такива неща. А междувременно, докато чиновниците в образователното министерство се чудят как по-рано да започне обучението по информатика, все повече деца имат елементарни проблеми с фината моторика. От закопчаването на копчета, връзването на връзки (доколкото въобще има детски обувки, които не се затварят с лепки) до ползването на ножица или нож - тези прости неща все повече затруднява децата. Фината им моторика е зле, защото нямат възможност да я тренират. Та нали от най-ранна възраст покрай таблета и телефона ползват основно не целите си ръце, а само палеца и показалеца!

Неспособността за работа с пръстите пълни кабинетите на т.нар. ерготерапевти. И докато у нас все още ерготерапевтите работят основно с деца със спина бифида, мускулна атрофия и под. заболявания, то на Запад масово се работи с физически здрави деца, които имат проблеми с фината моторика. Повечето малки пациенти на ерготерапевтите там са здрави деца от нормални семейства, при които в слабо развитата моторика се отразява съвременното ежедневие - на децата вече не им се налага да закопчават копчета и връзват връзки, защото носят суичъри и обувки с лепки, не участват в домакинските дейности на семейството (“Къде ще ми се бута тука да цапа и маже!”), не са били занимавани в детската градина с ръчен труд, а са имали уроци по английски за бебета, карате, йога и под.

Педагозите също констатират, че децата стават все по-несръчни, срв. напр. https://kaernten.orf.at/v2/news/stories/2875618/. В цитираната статия се споменава образователно изследване, според което 70% от децата имат дефицити в моториката, поради което се налага допълнително стимулиране чрз ерготерапия в предучилищната и ранната училищна възраст.

Но и училището предлага все по-малко възможности за придобиване на сръчност на ръцете. Причината е между другото и в отпадането на повечето от часовете за т.нар. “ръчен труд”. За сметка на информатиката отпадат часовете, в които се твори нещо с ръцете и детето има допир до естествени материали - глина, кестени, листа, клонки. А освен за фината моторика, дигитализацията на образованието има отрицателни последици и за душевното развитие. Думите и жестовете на учителя - топлота, одобрение, насърчение - се запечатват в паметта на детето. Те са по-ценни от клишетата, които бълва програмата след изпълнение на задачата - “Супер!”, “Страхотно!”, “Гениално!” и под. Записките, водени на ръка от големите ученици, са по-полезни от писането с един показалец на таблета или телефона. Педагозите знаят и колко е важна работата с пръстите, как нещата се разбират по-добре в триизмерното пространство, вместо с изображения на таблет, компютър или толкова модерните смартбордове. Чувството за допир не може да се тренира с докосване до “умната повърхност”, да не говорим за другите недостатъци на техниката, като подтискане на естествения импулс за движение на децата и изсмукване на силите на етерното им тяло.

Това развитие не е ново, то е наблюдавано още преди 100 години от Рудолф Щайнер, който в лекцията си от 14. май 1918 казва: “По отношение на волята днешната материалистична епоха води човека до несръчност. Поради това, че от най-ранно детство той може да насочва телесните си сили в строго определени линии, да работи с ръцете си само в няколко посоки, човекът става в много голяма степен непохватен. Днес вече има мъже, които, колкото и да е странно, не могат сами да си зашият и едно копче, ако им се наложи, да не говорим за друго... Тази несръчност е характерна черта на нашата епоха, и то повече, отколкото можем да предположим. Вижте само колко малко хората днес са способни да вършат нещо извън ограничения кръг на действия, свързан с професията им! Те вече не го могат, а в професията си се справят основно поради факта, че душевните им пътища са утъпкани. Поставете на човек, който се е автоматизирал в професията си, някаква друга задача и ще видите колко силна е едностранчивостта на днешната ни култура! (14.5.1918, СС 181)

И докато от Брюксел все по-силно звучи призивът за ранно дигитално образование (а то един ден ще направи излишни и самите учители), в книгата си “Лъжата на дигиталното образование” (Мюнхен, 2015) Гералд Лембке и Инго Лайпнер стигат до съвсем друга причина за прокарването на дигитализацията на образованието: “Преди всичко не става въпрос за най-доброто за децата. За ИТ-бизнеса [дигитализацията] е пазар за милиарди, а педагогическите концепции служат само за параван. На хората се внушава, че децата им един ден няма да са конкурентноспособни в глобалната конкурентна среда, ако не могат още на три години да програмират първото си приложение.”

При условията, в които са поставени днешните родители - все по-ограничени обективни и субективни възможности за развитие на фината моторика на децата - отговорността на семейството се увеличава още повече. Тук е необходима будност и осъзнатост за значението на сръчността, както и за начините, по които може да се компенсира отпадащата роля на училището в придобиването на умения за работа с ръцете. Тези начини биха могли да са месене на тесто, изрязване на сладки с формички, нарязване на плодове, правене на хартиени играчки за елха, джудженца от кестени и мн.др. Ако родителите, бабите и дядовците включват детето в такива и подобни дейности, и то от най-ранна възраст, докато още всичко от обкръжаващия свят му е интересно, ако духовният свят по подходящ начин присъства в неговото ежедневие, това може да намали ефекта на съвременното развитие в образованието и целия ни живот.

В цитираната по-горе лекция на Щайнер се казва също: “Да се борим срещу това [развитие] би било безсмислено. Какво може да се направи - така да се подсили душата, че човекът да получи импулсите на сръчността от центъра на своето същество. Ала за това е необходимо да се проникнем силно, изцяло със знанието за свръхсетивните светове, главно за свръхсетивната човешка природа ... При човек, който не разглежда духовната наука като теория или учение, а поема в цялото си същество това, което действа в нея като топлина, то преминава в мускулите, в пулсирането на кръвта и го прави сръчен. И ако ни се удаде да вложим дори и у децата духовнонаучни представи, то ще забележим успеха, ще видим, че децата придобиват сръчност, че по-лесно им се удават различни неща, пръстите им стават по-подвижни. Възможността да се направят подвижни представите води също и дотам, че волята става по-подвижна в своите изразни средства. Така в областта на волевия живот духовната наука се проявява като борец срещу това, което заплашва човека - несръчността.”(пак там)

Нагоре