Какво са фтички и джумерки? В БАН правят кулинарна географска карта

Учените подготвят езиковедска рецептурна енциклопедия на живо
Обновена: 24 авг 2019 12:38 | 24 авг 2019 12:28, Елка Василева
46
 Какво са фтички и джумерки? В БАН правят кулинарна географска карта
Снимка: архив, Булфото

Сармите са фтички в Троянско, пилета в Тетевенско, гушки в Пазарджишко, Пловдивско и част от Родопите, топки в Сярско и Драмско, увивки в Босилеградско и в най-югозападната част на Македония и дори кюфтета във Врачанско и Плевенско.

Пръжките за качамака са джумерки във Великотърновско, Сливенско, Русенско, Шуменско, Силистренско, Прилепско и в голяма част от Вардарска Македония. Тук има едни и същи наименования и на изток, и на запад, което говори за единство на българската езикова територия. Цикариди са в Дедеагачко, Солунско, около Сливенско.

Институтът за български език на БАН в момента изработва интерактивна диалектна кулинарна карта, пише „24 часа“. Прави я екип от учени, ръководен от доц. Ана Кочева. Проектът е финансиран от фонд “Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката.

“Това е отколешна наша идея. Тя е свързана до голяма степен с досегашната ни работа, защото цялата Секция за българска диалектология и лингвистична география работи и върху Български диалектен кулинарен речник. Наш екип преди години създаде друга една интерактивна карта на диалектите от целия езиков континуум: Мизия, Тракия и Македония - това е историко-географското ни землище. Както е известно, държавните и езиковите граници не съвпадат, затова, когато правим нашите проучвания, ние винаги имаме предвид и българските диалекти в Северна Добруджа (днес в Румъния), в Поморавието и Западните покрайнини (днес в Сърбия), македонските български говори във Вардарска Македония (днес в Република Северна Македония) и в Егейска Македония (днес в Гърция), както и в Източна Тракия (днес в Гърция и Турция)", обясни доц. Кочева.

Кулинарната карта  ще включва аудио, видео и снимки. Всички населени места, които посетят учените, ще бъдат отразени на картата и с едно кликване ще оживяват хора от различните краища, които по свой начин ще разказват своите рецепти. Ще има пояснение и от лигвистично, и от кулинарно естество.

Картата ще заработи на сайта на Института за български език при БАН.

“Няма да се чака крайният срок, който е 3 години. Ще започнем да качваме видеото и звуците, които са обработени, през есента и поетапно ще попълваме останалата информация от другите експедиции”, обясни диалектоложката.

Настоящата карта няма аналог. Ще бъде представена традиционната българска кухня върху цялата наша езикова територия с характерните особености на българските диалекти днес. Учените правят експедиции, за да чуят различните рецепти на различните диалекти.

Освен това обаче ще хвърля поглед и върху гозбите на българите и в големите исторически диаспори - Банат, Бесарабия.

“Искаме, разбира се, да установим дали и какво все още е съхранено от старите, традиционни български храни.

Едно такова кулинарно райониране в лингвистичен аспект ще допринесе много за изследване не само на българската кулинарна терминология, но и, надяваме се, за възстановяване на производството на автентични български ястия и напитки”, обяснява доц. Кочева.

Всяка една говорна област ще бъде представена от различен брой селища според диалектните особености, както и на локалната кухня. В Родопите, както и в Пиринския край и в Тракия ще са вероятно повече, отколкото в Добруджа, защото говорите са по-разнообразни. Учените са категорични, че няма да дискриминират нито един регион, а се водят единствено от езиковедски съображения.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


46
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
Услугата коментари е временно недостъпна. Извиняваме се за неудобството.