Интересни неща за Бърни разкрива в интервю с него писателят Матю Сайед. В него става дума за високите жени, неприязънта към демокрацията и за това какво смята да прави до края на живота си. Интервюто е взето в дома на Бърни в Найтсбридж, а писателят споделя, че в много неща не е съгласен с него.

В отговор на политическите му виждания Сайед само клати глава, а заради заявлението на Бърни, че е готов да се направи на Матросов заради Путин, направо му е прилошало. При заявлението че демокрацията е за неудачници направо закипява, но въпреки всичко това на писателят му става симпатичен този “слабичък уличен боец”, построил цяла империя с волята и енергията си, и навярно с няколко нечистоплътни сделки. Бърни не крие че са му се подигравали съучениците, но това му отворило пътя към върха. Предприемаческият му дух не отслабва с годините и вепреки че скоро ще навърши 89, Бърни си отстава все същият ученик, който купувал шоколадчета и бисквити и ги препродавал след това на съучениците си.

“Когато живеехме в Дартфорд, ходех в селското училище” - си спомня Бърни - “Ходех в магазина с куфарче и купувах яко следки неща, които продавах в междучасията!” Според тогавашните му съученици, надценката му била 25%, но намигвайки с вежди Бърни отговаря - “Не ми прилича – малък е маржът”.

За сда превърне Формула-1 в глобален бизнес, наБърни са му били нужни десетилетия. Когато я купува американската инвестиционная компания, му присвояват званието почетен председател. Какво ли му дава тази титла? - “Това значи че мога да не правя нищо” - обяснява той.

Значи е съвершенно свободен? - “Не, имам много други дела, дори повече от времето, когато имах работа. Към мен се обръщат с разни проблеми. Тази сутрин, например, решавахме въпроси с един от отборите. В душата си съм продавач на използвани автомобили.”

На Бърни му е досадно, че предприемачите не се обичат в света и не им се възхищават - “Светът като че ли бавно, но вярно се избавя от бизнесмените. Всико се упрнвлява от корпорациите. Работа за един, а я вършат петима. След пет години от старата школа нищо няма да остане, последните Хенрифордовци ще измрат”.

На питането дали жаждата му за делови успех е възникнала заради малкия му ръст, след като в средите на Формула върви майтап, че Наполеон е имал комплексът на Бърни Екълстоун. Тънките му устни се разтягат в усмивка - “Има нещо такова – ниските винаги са такива, вечно им се налага да доказват нещо. Добре ли е да те гонят – не – първо просто търпях, а след това примамих на своя страна двама по-големи юнака. И то без да им плащам. ”

В политическо отношение Бърни се възхищава на Путин. - “Ако се опитат да го разстрелят с картечница, бих го прикрил с гърдите си. Защото е истински мъж и прави само добро на хората.” - А окупацията на Крим? - “Събира на части Русия.” - А покушението срещу двамата Скрипал? - “Не е негово дело. Като че ли няма друго за вършене, та ще се занимава с глупости. Всичко са само приказки! Ако той беше главниян в Европа.. При нас никой не остана, по-лошо от сега не може да стане. А той каквото говори, това и прави...Изобщо не съм привърженике на демокрацията. Нужен е диктатор, той казва – ще направя това и това. А при демокрацията само приказват!”

Говорейки по темата лицето му се вкаменява, колкото повече подобни работи говори, толкова повече дава да стане ясно, че говори напълно сериозно. Беседата е като партия тенис на маса – въпрос - къс отговор, насрещен въпрос – още по-къс отговор, докато накрая на резбереш че в подобен спаринг победител може да бъде само един.

Кого от британските политици уважавате? - “Мисис Татчър”. А друг? - “Струваше ми се че Тони Блейър прави всичко правилно. Раотата е в това, че много от тях се стремят да направят добро впечатление, вместо това да решават въпросите. Дори сам правил дарения за първия мандат на Тони, но после си прибрах парите обратно.”

При отклоняването на разговора от политиката отиваме към жените. Всичките му са били високи на ръст. Дали е съвпадение? - “Славика /с втората му жена и майка на двете му деца Бърни се разделя през 2009-а/ беше особена. Тя не е само висока, тя е нещо много особено”. Как са се запознали? - “Срещнах я когато работеше като модел за Армани, запознаха ни.” - Тежко ли ви беше при раздялата? - “не съм скъсвал с нея, тя ме изгони. Но я обичах още. Но тя беше само на 50, имаше много пари и се прииска друг живот. Не и харесваше, че изчезвам по 18 пъти в годината.”

Не сте ли се опитвали по-често да оставате в къщи заради брака си? - “Казвах й че се опитвам, но тя знаеше, че лъжа. Хората не се променят, за известно време можеш да станеш друг човек, но истинската същност рано или късно се проявява. - А децата – не ви ли беше жал, че цялото им детство не сте или с тях? - “Навярно, когато не сте си в къщи, това е и за добро. Може би за някои семейства ще е полезно да си дават почивка”. - Колко деца имате? - “Три, и четири внука” - примигва - “Всъщност пет.”

Каквото и да говорят за Бърни, не може да не му се признае, че е уникален. Погледът му искри от вътрешна енергия. Той като че ли живее по принципа на Монти Пайтън - “Животът е шега, на която се смеете последен”.

Разговорът отива към края и се опитвам да разбера с какво живее. Кой ви е любимият роман? - “Книги не чета” - А любимата пиеса? - ”Никога не съм бил на театър. Жена ми /третата поред - бразилката Фабиана Флоси с 47 години по-млада/ преди дни ми предложи да отидем. Отвърнах – Защо? Не ми трябва да бягам никъде. Не искам да ми носят чужди мисли”.

Щастрлив ли сте? Доволни ли сте от живота си? - “Не знам какво е щастие”. - Боите ли се от смърта? - “Навярно не.” - Какво става след смъртта? - “Закопават те в земята или пък ви кремират.” - Не ви ли се струва, че съществува душа или дух кйто не умира? - “Не, аз съм реалист”. - Какво ще направите, ако ви кажат, че ви остават само няколко дни? - “Много съм мислил за това. Ако ми оставаха само три месеца, бих си купил пушка и бих премахнал няколко души, на които тук не им е мястото.”

Не мога да се удържа да не се разсмея. Нормалните хора прекарват времето си със семейството, за да усетят накрая малко любов, а вие нима ще станете сериен убиец? - “Все пак ще се направи нещо полезно. Ако си останеш в дома, със семейството ще си им в тежест и всички ще те жалят. Защо да ги напрягам? И защо трябва да страдат заедно?”

Кого бихте застреляли първи? - “Списъкът на целите ми непрекъснато се променя. Имам доста народ в него...” - Какъв некролог бихте искали да имате, като какъв искате да ви запомнят? - “Пука ми на жилетката!” Назад