Як търговец и жесток конкурент с италиански корени и склонност към пури, покриви с винилови коли и решетки на гръцки храмове, Якока определи ролята на “имперската” американска автомобилна световна власт - първо като президент на Форд, след това като главен изпълнителен директор и председател на Chrysler - през по-голямата част от последната четвърт на 20-ти век.

В историята на американското автомобилостроене има много имена легенди. Името на Лии Якока, обаче, стои абсолютно на първата редица, не много по-долу от това на патриарха Хенри Форд. Мениджърът Якока отлично знаеше кога да бъде твърд, кога направо "излъскан", неотстъпно да следва ясно поставената от самия него цел, която, доказано от последствията, винаги е била правилната. Чепатоста на неговия характер го изстрелва скоропостижно от висока позиция във Ford навън, но целеустремеността му помага да изправи на крака загиващия на времето Crysler, а самият него да превърне в най-скъпо платения мениджър в Щатите.

Якока е роден на 15 октомври 1924 г. в Алентаун, Пасадена, като второ дете в семейството на Никола и Антионет Якока. Кръстен е Лидо Ентъни Якока, но по-късно става известен като Лии. Баща му е известен в града като корав бизнесмен, отворил верига от ресторанти и фирма за коли под наем. Малкият Лии има многостранни интереси, работи и се учи, завършва колеж в Бетлеем, Пасадена, а през 1946 г. получава магистърска степен по инженерство в университета Принстън.

През същата година Якока постъпва на работа във Ford Motor Company като помощник инженер. Пътят му във фирмата е все нагоре, като през 1960 г. е вече генерален мениджър на дивизията Ford и вице-президент на компанията. През 1964 г. лично лансира моделът-икона Ford Mustang, а през 1970 г. е вече президент на Ford.

През 1978 г. Якока е уволнен лично от Хенри Форд II, който мотивира постъпката си с едно изречение: "Понякога ти просто не харесваш някого." Очевидци твърдят, че Лии просто не цепел басма на наследника на патриарха.

Само четири месеца по-късно закъсалият Crysler наема Якока. Компанията е изправена пред заплахата от банкрут и Якока, вече като управител на компанията започва епична битка с правителството за отпускане на заем от милиард и половина долара, който да изправи фирмата на крака. Конгресът гласува огромния заем, като поставя условие фирмата да натрупа с негова помощ собствен капитал от два миларда долара в края на периода.

Якока се справя блестящо - в края на 1981 г. е отбелязана първата печеливша година, а през 1984 г. на сметките на фирмата има налична печалба от 2,4 милиарда долара! Още през 1983 г. Crysler започва да връща заема, а през следващата година на държавата лично от президента Якока е връчен публично огромен чек на стойност 813 487 500 долара с което е напълно върнат заема.

През 1983 г. лично президентът Рейгън възлага на Якока ръководството на проекта за реставрация на Статуята на свободата, тръгва и проекта за световно известния миниван на Crysler. Якока публикува автобиографията си, която мигновенно става бестселър и се продава в над седем милиона екземпляра.
През 1986 г. годишната заплата на супер-мениджъра в Crysler е рекордна за индустрията и остава недостигната и досега - 20,5 милиона долара. Година след това Якока купува American Motors Corp., добавяйки към гамата си марката Jeep.

През 1988 г. Якока отказва да се кандидатира за президент от името на Демократическата партия, а втората му книга "Да говорим направо" отново става бестселър. Като член на делегацията на президента Буш през 1992 г. в Япония Якока атакува японците след завръщането се в Детройт с думите: "Американците няма повече да толерират хищническата /японска/ атака върху индустрията /ни/. Якока напуска Crysler през 1992 г., като избира Робърт Итън за свой наследник.

През 1993 г. президентът Клинтън избира Якока да промоцира Северно американското търговско съглашение, а през следващата година Якока основава инвестиционна банка, която развива дейността си в областта на проекти от хазарта и добива на зехтин. През 1995 г. Якока е човекът зад гърба на милиардера Кърк Кеворкян по време на неуспелия му опита да превземе по борсов път Crysler. През 1997 г. Лии стартира компания за електроколелета, които работят и по традиционния начин с педали и като електроскутери.

През 1998 г. Daimler-Benz купува Crysler, а през 2000 - 2001 г. Якока води секретни разговори с боса на германо-японската фирма Шремп за евентуалното връщане на ветерана в Crysler, стъпка която Шремп отказва.

В напреднала възраст Якока остава с борбен пламък в очите. Публично признава, че е направил огромна грешка, когато е посочил за свой наследник в Crysler не Боб Луц, а Боб Итън през 1992 г. Именно Итън провали лично опитът за изкупуване на фирмата от Керкориан за 23 милиарда долара през 1995 г., а след три години клекна на Шремп. Причината е повече от очевидна - в сделката с германците, според думите на Якока е имало 100 милиона долара персонално за Итън. Според корпоративните документи сумата е била доста по-малка - "само" 70 милиона долара. В интервю Итън яростно отрича, че персоналната част от сделката за Crysler е повлияла по някакъв начин върху подписването на съглашението.

Повече от интересно е признанието на Якока за грешката с определянето на наследника в светлината на факта, че самият Лии е взимал на работа два пъти Боб Луц - и във Ford от BMW и в Crysler от Ford. Боб Луц нееднократно е благодарил публично на Якока, че два пъти е спасявал кариерата му - когато е бил уволнява в BMW и от Ford. За самия Якока Луц твърди, че той ще остане в историята като един най-великите бизнесмени-лидери.

През 2000 г. Crysler върви надолу и американския му бос Холдън е сменен с германеца Цетче. Той е следващия емисар на Шремп при Якока през пролетта на 2001 г., Якока се опитва чрез него да налива акъл в главата на Шремп, но единствения резултат е Мерцедес S600 за 80 000 долара пред вратата на Якока, подарък с който Шремп прекъсва контактите си с американеца. Според признанията на близкия сътрудник на Шремп Троут, босът споделил, че не иска да работи с Якока, защото това означавало да държи непрекъснато в ръцете си жива граната или непрекъснато да играят ролята на мирно разговарящите Годзила и Кинг Конг.

За Якока проблемите на американската част от конгломерата идват от желанието на Шремп да го управлява от "кулата си от слонова кост в Щутгард". Според него Шремп се бои и от това в един момент Якока да не го катурне. Според Якока той би могъл да бъде полезен най-вече на любимата си марка Crysler като персонален съветник на борда на директорите или като официален говорител в отношенията с дилърите, Wall Street и пресата.

След реакцията на Шремп на Якока му остават заниманията със "зелените" електропревозни средства. Националната асоциация за пътна безопасност по магистралите определи новите "играчки" на вече 77-годишния Якока като нов клас автомобили преди няколко години. За Якока електромобилите са органично продължение и решение за превоз на понавлезлите във възраст американци. Последното му творение - електромобилчето Лидо е легализирано транспортно средство с две или четири места и е с абсолютна екологичност. Лидо развива максимална скорост 60 км/ч и може да измине същото разстояние след едно 6-часово зареждане от домашната електромрежа. Това е и поредното доказателство за визионерството на Якока, хванал още тогава какво го чака световният автопром. Електриеската революция, която глобалните автомобилни компании едва сега прегръщат, макар и принудително. Назад