Няма ин без ян. Няма светло без тъмно, нито ден без нощ. Модерно и древно, старо и ново, преди и сега вървят ръка за ръка. Светът е пълен с контрасти и полюси. Разделяме го на аз и ти, ние и те... Не е ли дуалността на нашия свят  една добре замаскирана илюзия? Всичкото съдържа в себе си нищото и обратно. Време е просто да бъдем...

Зелените градини в Стария град и трите първенци на модерен Шанхай - Джинмао, Отварачката и Шанхай Тауър.

Сърцето на съвременен Шанхай - Площада на народа и древния Храм на Нефритения Буда от покрайнините.

Пудонг и Перлената кула през деня и през нощта.

Жаби на сергия на Тайкан Роуд и Хаген Даз мелба на Нанджин Роуд.

С японски привет от Апсара Травъл!

Бог /Цялото/ е Алфата и Омегата. Ние човеците, като образ и подобие на Бога, носещи Духа в себе си, съчетаваме всички противоположности, а какво ще изберем да проявим, развием и по кой път ще поемем, зависи от нашия избор - основното право, дадено ни Свише.
Светли дни!

Опитвам се да променя зрителния ъгъл, не фокуса.

И ин, и ян - и сме!
Страхотна идея за постинга.
Засища с красота и мисъл.
И се раждат цветовете.

Успех!

ин и ян е промяната на всички неща в процеса на тяхната връзка. Смята се, че философията Ин-Ян възниква от наблюдението на промяната на деня и нощта. Светлата страна е янг, а тъмната страна е ин. Денят се редува с нощта, както и ин и ян. Затова те отразяват явлението на промяната в зависимост от времето и обстоятелствата.

"Ин и ян" все още господарства с плаща черно-бял, но му времето изтича. Те двете хич не правят пълнотата на душата с вечното противоборство. Пулсът им в синхрон тупти обагрен в цветно, toti55. А времето и обстоятелствата нима не спират този цветен полет, nimfodora?

Да сме извън времето и обстоятелствата!
Определението, което цитирах преди малко е от японската философия.
Далеч съм от мисълта да я защитавам страстно или да споря по темата. Други познавачи казват, че времето е категория, която съществува само тук. А аз не виждам как можем да се изолираме. Всяка изолация и абстрахиране биха били условни, пък и ако си сложим капаци или живеем в измислено-угоден свят, би било диагноза. Но можем поне в творчеството си да се чувстваме свободни и неограничени и да изразяваме желаното. Пък и напук на доказаната истина за оцеляване на най-приспособените, пак е възможно някоя случайна емоционална мутация да промени обстоятелствата. Хубава вечер от мен и нека всеки е себе си в избора, Ем!

Ако някога обстоятелствата ми позволят ще фотна няколко ян-снимки от Япония, хубави почти колкото твоите.

Възхитен съм, както от мислите ти споделени по повод ин и ян, така и от прекрасния подбор на фотоси. Изтокът е голяма загадка и предполагам още дълго време ще бъде. Благодаря ти за всичко, което научавам от прекрасните ти материали!

Истината не е скъпа, евтина или безценна!
Истина е интуитивна, ясно видима и дори универсална.

Това, което не е "интуитивно, видимо и поне малко универсално" много-много рядко е истина. Има и такива изключения и прозрения, но те са възможни само за сетивата и умовете на Платон, Нютон и малкото други безпорни гении.

........
Не послепис, а първопричина: Елена, браво за снимките и публикацията - поздравявам те с музикалния клип от заглавието на коментара ми.

И един въпрос,
защо в заглавието или в текста никъде не си написала КИТАЙ ?!

Имай цветни дни!

Отговора на въпроса е: За провокация. Но ти разбра! Япония и Китай имат своеобразно преливане - дълга, сложна и противоречива тема...
Философията на Япония не е еднородна, а с много взаимствани идеи, исторически най-вече от Китай, по-малко от Корея а по-късно и от страните на Запада. Въпреки това, мирогледа на японците е много различен, с особена уникалност – манталитетна и религиозна. Променя се под влияние на други култури, но се съхраняват индивидуалните черти. И това трябва да направи всеки народ, най-вече нашия, за да не се обезличи.

фотопогледа ти, nimfodora!

Да свириш в празна зала и да мислиш, че те чуват. Да си вярваш, че си накарал сломения да затанцува, инертния от нищо нещо да твори, та чак светът в танц да се върти...Но в празна зала, отеква само твоето желание за съживяване, нечут е звукът от прашната ,забравена цигулка, която пак на сцената оставяш като самотен зрител
в залата живот, всъщност зала на илюзии и внушения нестигнали...

Музиката е може би най-видимото проявление на енергията, но само ако имаш ухо да я чуеш. :)

Харесвам "Песента на тишината" - на Авеню и изобщо.