Къщите за гости
(Или за това, как олигархичният модел не позволява създаването на средна класа в България)

Ситуацията отново е абсурдна - "усвоени" са значителни финансови средства, уж щедро предостави ни по съответната програма на Европейския съюз, а всъщност - събрани от преките и косвени данъци, плащани от всички нас, които средства вместо да работят за българската икономика, като създават работни места в страната, носят доходи, които ежегодно да бъдат облагани с данък общ доход, с данък добавена стойност, с туристически такси, с патентен данък, с такса битови отпадъци, с ежемесечно плащане на социални осигуровки - пенсионни, за безработица, за трудова злополука и болест, за майчинство, със здравноосигурителни вноски и пр., просто увеличават притежаваното капиталово богатство във вид на луксозна недвижима собственост на онова паразитиращо съсловие върху живото тяло на България, дефинирано с неясния термин "олигархия."

*******
Кои са причините?
1. Създаденият олигархичен модел на циркулиране на националните финансови средства, при който капиталът обслужва само около 5-8% от българите, а останалите се "радват" на заплати с минимален чист размер от около 500 лв. и минимални пенсии от около 200 лв. За тази цел, освен добре познатите информационни затъмнения по отношение на механизмите за разпределението на т.нар. "публични средства", в т.ч. и от Европейски фондове, специално създадени да насърчават и личната предприемчивост, и регионалното развитие на бедни райони, твърде ловко бива използвана добре познатата система на взаимно правене на услуги тип "аз на тебе, ти на мене" сред българския посткомунистически псевдоелит. Ето защо у нас и най-добрият бизнес проект, изготвен от лице извън олигархията, няма никакъв шанс да получи нито минимално частично финансиране от Европейска програма, нито дори - кредит от банка.
2. Смазването на виталността на българския народ от същото гнусно олигархично съсловие - унищожаването на българската икономика в т.ч. и чрез "източването" на напълно конкурентни предприятия единствено и само в името на обогатяването на поредния алчен и безскрупулен мошеник, оставането без поминък на милиони българи с единствен изход - емиграция, създаването на политическа система, обслужваща олигархията при която изборът на гласоподавателите се свежда единствено и само до представители на бившата БКП и доносници от ДС или техни лакеи, слуги, прислужници, липсата на истинска социалистическа партия, атомизирането на нашето общество, свеждащо живота на всички нас до елементарното физическо оцеляване, тоталното опростяване и опростачване, видимо на всички социални нива, застаряването на българите и лумпенизацията, доведоха до липса на желание за колективна съпротива, до примирение, до апатия, до безнадеждност, до безперспективност.
3. Липсата на ясна стратегия и механизми за контрол при злоупотреби с публични финанси в самия Европейски съюз - за съжаление "интегрирането" на българската олигархия в общоевропейските структури доведе единствено и само до облагодетелстване на нейните представители от това членство - обикновените българи получиха само "привилегията" да емигрират и работят и живеят там, където условията са по-добри.

*******
Има ли изход?
Безспорно има!
1. Демокрацията е велика сила и колкото по-скоро тя заработи по своя класически начин и у нас, толкова по-бързо нашето изстрадалото общество би се нормализирало.
2. За самата демократизация на нашето общество е твърде необходимо създаването на истинска българска модерна национална социалистическа партия, която да отстоява общностните, а не индивидуални олигархични интереси и която да бъде част от засилващото се и набиращо популярност общоевропейско консервативно движение, познато като "Европа на нациите", защото национализмът - бил той традиционен или модерен, винаги е социален като провеждани политики.
3. Като заключение заслужава да се спомене, че в своята хилядолетна история, нашият народ е успявал да сътвори в себе си онези личности, които са му давали надежда и вяра в бъдещето и са го мобилизирали да отхвърли дори и най-тежкото и мрачно робство, иго, присъствие, владичество, съжителство... - Ивайло, който със своите селяни разгромява и прогонва като кучета от България непобедимите татари, от които трепери цяла Европа, Васил Левски, който успява сам да вдъхне нова надежда на българите, че макар и само милион и малко и с черешови топчета, ще съумеят да победят Турската империя, ширнала се на три континента и една от световните велики сили, с подобаващо модерна за времето си армия, и ще изградят върху руините ѝ заветната чиста и свята демократична република, с върховенство на закона за всички нейни граждани...