От кулата 
надничаха лица.
И всичките 
изглеждаха различно.
Обединяваше ги 
някаква тъга,
но те с устата 
си отричаха.
Тогава от земята 
черен дим се вдигна.
Покри със злоба 
цялата земя.
Издигнат бе човека,
зъл вулкан изригна.
Подигравки сипеха 
се към Христа.

От кулата 
надничаха лица, 
но Вече 
не изглеждаха различно.
Белег от печат 
на техните чела
напомняше ми, 
колко много 
на животни те приличат.
Читателю 
живееш в мрачен век,
за това е нужна от Небето мъдрост.
Помни,
че числото с белега на звяра
е числото на човек. 

Когато се събудих осъзнах
Навсякъде са вдигнати стени.