2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
=
=
Богаташите в политиката вредят на демокрацията
Искра Баева - 05 август 2018
Или още веднъж за сложните отношения на БСП с капитала
Арестът на председателя на групата съветници от БСП в Бургаския общински съвет Бенчо Бенчев предизвика поредния български политически скандал, но поставя и по-важния, според мен, въпрос – за връзката между капитала и политиката.
Скандалът си е скандал. Ръководството на БСП веднага се разграничи, като подчерта, че Бенчев не е член на БСП, че се е кандидатирал в местните избори от 2015 г. от т.нар. гражданска квота. Сиреч – БСП няма никаква вина за това какво е правил Бенчев в свободното си от политика време.
Оставям настрана въпроса дали само в гражданската квота можем да намерим граждани, защото по-важно е как е станало така, че човек с такива дейности (едро зърнопроизводство и предприемачество), връзки и приятели не просто е бил част от листата на БСП, но е избран и за председател на групата на БСП в местния парламент и е такъв вече три години. Присъствието в същия скандал на Несрин Узун, бивш депутат с двоен мандат от ДПС, не само не е оправдание, а демонстрира още по-ясно сливането на капитала с политиката. Което, както показва опитът, винаги води до
подчиняване на политиката на капитала
Как се стигна до тук? До все по-видимото присъствие на хора от големия бизнес в политиката – парламент, местна власт, ръководства на политически партии.
Тенденцията не е само българска, наблюдаваме я все по-ясно и по света – в Европа, но и отвъд океана. И тя често е била описвана като позитивна. Според логиката: Този човек е достатъчно богат, за да не бъде изкушен от възможността да краде от народа.
Да, но историята говори, че човешката алчност няма граници. Иначе нямаше да има милионери, милиардери и мултимилиардери, които се надпреварват кой ще стане най-богат в света.
Да се върнем към нашите реалности. Често чувам упрека, че не е добре да се говори срещу богатите. Защото върху тях се крепи развитието и богатството на цялото общество. Сиреч, богатите са по-ценни за обществото от бедните, които само изпълняват дейностите и задачите, поставени им от богатите, които отгоре на всичко и им плащат. Тази теза е ярко дясна и консервативна, а според мен, и невярна. Защото
развитието на обществото не идва от богаташите,
стремящи се да запазят статуквото, а от бунтарите, готови да го нарушат, когато е дълбоко несправедливо.
Според дясно-консервативното виждане, характерно за десните партии, една от които управлява България от 2009 г. само с едногодишно прекъсване, нормално е богаташите като най-заслужили за обществото и да го управляват. Затова там сливането на политиката с капитала е по-скоро практика.
Въпросът е дали това важи и за левите партии, които имат претенциите да защитават интересите на онеправданите слоеве на обществото, сиреч унизените и оскърбените от несправедливата капиталистическа обществена система.
Това е реторичен въпрос. Хора, които се гордеят с богатството си и демонстрират публично колко много скъпи коли притежават, не би трябвало да имат място сред водещите политици на левите партии, сиреч и на БСП, социалистическа по наименование. Не би трябвало, но, както виждаме, имат!
Веднага чувам традиционните обвинения в сиромахомилство, в завист и омраза към богатите, както и припомняния, че в левицата винаги е имало състоятелни хора. Това е вярно, достатъчно е да си припомним за Фридрих Енгелс, който е от семейство на богат памукопроизводител и докрай финансира публицистичната дейност на Карл Маркс и своята. И в българската комунистическа история има немалко примери за това, че богати хора се присъединяват към борбите за по-добро бъдеще на експлоатираните слоеве и ги подпомагат, както могат. И тук е достатъчно да спомена само Ана Маймункова или д-р Александър Пеев. Но те го правят в името на идеята за социална справедливост, а не за лични финансови облаги. То и
тогава в комунистическо движение не става дума за облаги,
а за рискове, често пъти за живота
Например, и двамата споменати по-горе са платили за своите убеждения с живота си.
Докато в годините на прехода богатите се стремят към БСП преди всичко като възможност да се възползват от нейното участие във властта (достатъчно е и в местната). Видяла съм това с очите си – когато влиянието на БСП започва да нараства, около нея веднага се появяват такива хора, които във време на криза бързо се изпаряват. И това се е превърнало в правило. Може би и защото в съвременна България капиталите са натрупани именно чрез близост до властта. Случаят с Бенчо Бенчев потвърждава тази тенденция, а не другата – скромна и ненатрапчива помощ в името на борбата за социална справедливост.
Идеите не са собственост на една или друга социална прослойка, всеки е свободен сам да избере за какво да живее и за какво да се бори. Но търговията с идеи и превръщането им в капитали вреди не толкова на една или друга партия или организация, колкото на демокрацията като цяло. Защото идеята за демокрация е всички да могат да участват в управлението на обществото. А
когато богатите решават съдбата на бедните,
това не се нарича демокрация, а олигархично управление
Все по-голямото навлизане на капиталите в политиката поставя под въпрос демокрацията. И, за съжаление, тази тенденция е водеща в развития свят, който по инерция наричаме демократичен. Докога ли?
Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация