Начало / Статии / Статии - Южна Корея

Южна Корея, каквато я видях за три месеца

Автор

/

Южна Корея се намира на края на света. В буквалния смисъл. По права линия от България до Корея са над 8000 км, а всеки въздушен или сухоземен маршрут е над 10 000 км. Живях в Корея почти три месеца и успях да науча много за нейната култура, традиции и начина на живот на корейците. Най-напред обаче трябва да разкажа накратко нейната история.

Историята на Южна Корея в няколко реда

Историята на Корея се доближава доста до историята на България. Периоди на възход и падение през вековете, завоюване на територии, окупация и дори анексиране. Китай и неговите владетели са проявявали винаги интерес към Корея и територията й е била част от Китайската и Монголската империи през вековете. За корейска държава със сигурност може да се говори за периода след 6-и век, когато Трите кралства, които са владеели различни територии от Корейския полуостров, са били подчинени от Шийла, едното от тях, което пък по-късно е паднало под ударите на кралството Корьо. Създава се една държава – империя, която управлява целия полуостров, като през вековете са управлявали само две династии чак до 1910 г. Разбира се, по времето на разцвета на Монголската империя, Корея попада под нейно управление в продължение на почти сто години. Династията Чосон управлява Корея до 1910 г. и по време на нейното управление държавата успешно е отблъснала доста опити за инвазия от страна на Китай и Япония. Също по това време, в началото на 15-и век, е създадена корейската азбука, за да се намали влиянието на Китай, чиято писменост се ползвала тогава. Познато, нали?

1910 г. е черна година за Корея. След победата си в Руско-Японската война през 1905 г., Япония е доминираща сила в региона и окупира Корея, като впоследствие я анексира. За годините до края на Втората световна война Япония ограбва и опустошава Корея, като буквално отвлича стотици хиляди корейци и ги праща да работят в лагери, фабрики и предприятия, необходими за японската военна машина.

Слeд капитулацията на Япония през 1945 г. Съветският съюз започва да окупира Корея с войските, които са били на Западния фронт. Съединените щати, които на практика са спечелили войната с Япония и са причината Корея да бъде освободена, решават да дебаркират в южната част на полуострова. При последвалите преговори се постига договор Корея да се раздели на сфери на влияние с доминация на СССР на север от 38-ия паралел и на САЩ на юг от него. На 15-ти август 1948 г. след избори е създадена Република Корея с премиер И Сън Ман, в отговор на която на 25-и август на север е създадена Народна Демократична Република Корея с Ким Ир Сен за премиер.

През петте години от 1945-а до 1950-а Северна Корея извършва стотици диверсии на територията на Южна Корея и води кървава партизанска война. От двете страни на ДМЗ (Демилитаризираната зона) на 38-ия паралел се водят често стрелби и малки схватки. След края на Китайската гражданска война, завършила с победата на Мао, в Северна Корея се връщат десетки хиляди корейски войници, опитни ветерани, които са участвали във войната на страната на комунистите. На 25-и юни 1950 г. Северна Корея напада светкавично Южна със съветски оръжия и тежка техника от Втората световна война, като за три дни превзема столицата Сеул и продължава на юг. За кратко време е превзета почти цялата територия на Корея без най-южния град Босан. Щатите се намесват с одобрението на ОН и американските войски дебаркират в залива Инчеон и превземат окупирания Сеул, разделяйки Севернокорейската армия на две. След бързо настъпление на север армията на Северна Корея е изтласкана до границата с Китай. Тогава нахлуват стотици хиляди китайски войници, които обръщат войната в полза на Северна Корея и Сеул е превзет за втори път. Следват нови настъпления на силите на САЩ и ОН и военните действия се концентрират около 38-ия паралел. Така завършва войната. След нея равносметката е над три милиона убити, безброй ранени, пълна разруха и на двете Кореи, унищожени икономики и селско стопанство.

Южна Корея, каквато я видях аз

Следват години на тежък труд и изграждането на тази Корея, която аз видях.
Корея е с предимно планински терен, с ниски планини под 2000 м. Няма много дървета, няма и много места за развитие на животновъдство и земеделие. От древността до днес се отглежда зеле (кимчи), ряпа, ябълки, фъстъци и някои други зеленчуци. Месото присъства от сравнително скоро време на трапезата на корейците. Вследствие на консумацията на месо са пораснали на височина и са най-високата нация в Азия. Всяко парченце обработваема земя е грижливо обработено и много често покрито с мрежа. Почвата на много места прилича на пепел и вятърът я разнася много лесно. Затова собствениците на земя се грижат много за нея. Обработват дори и малки парчета земя от по 50 кв.м пред къщите си.

Страната е построена по много високи стандарти, като се започне от улиците и пътищата, тротоарите, сградите и цялата инфраструктура. С население над 52 милиона на територия от 100 000 кв.км Южна Корея е доста гъсто населена страна, особено като се има предвид, че основната част от страната е заета от планини, неподходящи за заселване. Сеул освен столица е и най-големият град с население от около 11 милиона. Регионът около Сеул, да го наречем Сеул окръг, заедно с другите малки градчета е с общо население от 25 милиона души, което го прави един от най-големите в света.
Основните жилища на корейците са огромни блокове на по 50 и повече етажа, с много входове. Тези блокове са групирани в комплекси, които са построени в покрайнините на Сеул. Подобна е ситуацията и с другите градове в Корея, само че в по-малки мащаби.

Пътната мрежа е много добре развита в цялата държава, с перфектни магистрали и първокласни пътища. Заради планинския релеф има безброй тунели и мостове. Въпреки идеалното състояние, в което се намира магистралата, ограничението на скоростта е 100 км/ч. Железопътната мрежа също е перфектна. Има два вида влакове – бързи и KTX. KTX е влак-стрела, движи се с 300 км/ч, а максималната му скорост е над 350 км/ч. Тази година ще влезе в експлоатация KTX 2, който ще се движи с 350 км/ч, а максималната му скорост ще е над 400 км/ч.

Корейците

Корейците са много работливи и упорити в начинанията си. Дори и в днешно време имат много малко дни отпуска – седмица до десет дни.
Мъжете са доста високи, добре сложени и атлетични. Жените, от друга страна, са много фини и много красиви. В Корея дребните козметични операции са много разпространени, така че корейките дори и да не са родени красавици, стават такива с помощта на медицината. Освен това корейската козметична индустрия е на неподозирано от европейците ниво. Корейската козметика се счита за най-високо качество и е на висока почит не само в Корея, а и в цяла Азия. От Япония през Китай, Индонезия, Малайзия и Русия, корейските козметични продукти се радват на голямо уважение и търсене.

Всъщност в Корея всички продукти са корейско производство. Като се започне от магнитчетата за хладилник и всякакви сувенири за туристи, от тениски до зимни якета, домашни потреби, осветителни тела, велосипеди и всякакви хранителни стоки, всичко е произведено в Корея. Разбира се, на пазара присъстват всички известни европейски, японски и американски марки за дрехи и обувки по централните улици и моловете, но основната маса от продукти е произведена в Корея. Тук е мястото да кажа, че корейците са всички до един много добре облечени, без значение от пол и възраст. В крак с модата, с много добре подбрани дрехи и обувки, те изглеждат перфектно, без да стигат до крещяща екстравагантност като някои японци или китайци, например.

Автомобилите са на 99% корейски. Хюндай и Киа си поделят около 85% от пазара, включително автобусите и камионите. Самсунг (Рено Самсунг Моторс) държи около 7% от пазара, а много малък дял има Деу, предимно с по-малки и по-стари модели автобуси, които се движат в провинцията. Всъщност Деу е изцяло собственост на Дженерал Мотърс, което обяснява и сравнително силното присъствие на марката в Корея. Тук-там може да се види някоя лимузина на Ауди, БМВ и Мерцедес.

Корейската храна

Корейските барбекю ресторанти са много популярни. Обикновено на самата маса има инсталиран котлон или скара на дървени въглища, на които могат да се приготвят ястията направо пред очите на клиентите. В зависимост от ресторанта храната може да бъде приготвена от сервитьора или от самия клиент. Различните видове месо и зеленчуци са много вкусни. Характерно за ресторантите е, че предлагат много малко разнообразие от храна, като всеки ресторант се е специализирал в бранша си и предлага не повече от пет до седем различни ястия. Има някои ресторанти за супа, които предлагат само два вида супа и толкова. Там ходят хора, които искат да хапнат точно такава супа. Супата се приготвя извън ресторанта в две огромни глинени гърнета на огън. Характерно за корейските ресторанти е, че почти навсякъде клиентите се събуват и подреждат обувките си на стелажи отвън. Много често се сяда направо на земята на малки възглавници, а масите са много ниски. Разбира се, в Сеул животът е много забързан и такива ресторанти са по-малко, но извън столицата старите традиции се спазват. Цените не са високи, обикновено едно барбекю е между 12 и 15 долара на човек. Салатите са на салатен бар, включен в тази цена.

Соджу е корейска алкохолна напитка, която най-много прилича на водката. Обикновено е в стъклена бутилка от 360 мл и е със 17,5% алкохол. Приятна и лека, много често с добавен аромат и вкус на някой плод, Соджу е любима алкохолна напитка на всички корейци. Въпреки че се употребява предимно в Корея, Соджу е най-продаваната високоалкохолна напитка в света. Корейците я пият на шотове, смесена с бира, под формата на коктейли и по всякакъв друг начин. Ниската й цена (1,30$ в супермаркет и 4$ в заведение) позволява употребата й в големи количества. За времето, което прекарах в Южна Корея, можах да опитам всички видове Соджу, както и да се науча правилно да наливам чашите и правилно да пия според корейските традиции на пиене на Соджу. Първото правило преди да се отвори бутилката е да се хване с гърлото надолу и да се разклати кръгообразно. Така се образува нещо като малко торнадо в шишето, течността се загрява и става по-ароматна. Право да налива от бутилката има най-възрастният на масата или най-високопоставеният. Последващо наливане може да бъде направено от друг човек от компанията, но само след изричен знак от най-възрастния. Наливането става с дясната ръка, като лявата придържа дясната между лакътя и китката. Този, който подава чашата също придържа ръката си. По този начин се изказва уважение един към друг. Между другото така се процедира и винаги, когато се подава и приема нещо от ръка в ръка, дори и когато си плащаш покупките в супермаркет.

Културата на пиене изисква първата чаша да се изпие на екс. Затова чашите за Соджу са малки, около 30 мл. Има два вида “наздраве“, като в този случай се ползва “Комбе!”, което означава да се пие на екс. Доказателство за изпитата на екс чаша е да я обърнеш върху главата си, за да покажеш, че е празна. Подаването на празна чаша означава автоматично, че тя трябва да се напълни догоре и следва ново “Комбе!” и нов екс. Ако човек иска да забави темпото, трябва да каже “И Ха Йо” и да отпие малко. Това е пак вид наздраве, но означава, че не трябва да се пие на екс.

Разбира се, корейците си нямаха и понятие за държавата, от която идваме, и алкохолните ни напитки, някои от които са по 55 градуса. Лично на мен Соджу почти не ми действаше като алкохол и скоро славата ни се разнесе. Почти всяка вечер идваха гости с бутилки Соджу и ни търсеха като компания за разговор и наздравици. Всъщност културата на пиене в Сеул някои са я възприели като култура на напиване. В големите фирми е станало традиция петъчното напиване след работа. Дори има решение на проблема за тези любители на чашката, които са окъснели и не са искали да се приберат до домовете си. Това са така наречените “спящи кафенета“, които представляват нещо като малки спортни зали с дюшеци и завивки на пода, където човек може да поспи няколко часа на цената на едно кафе или да преспи за една нощ срещу много ниска цена – обикновено до 10 долара.

Корейската кухня е много вкусна, но и много люта. Храната по принцип е подправена с лют червен пипер и според европейския вкус е много люта. Толкова люта, че който не е свикнал на такава храна, съжалява през сълзи, че е опитал. Имах удоволствието да изям една супер люта супа, която корейската ни колежка направи специално за мен. Още на първата лъжица се изпотих от темето до петите, езикът ми изтръпна и стана абсолютно безчувствен и сълзите ми течаха непрекъснато, докато ядях.
Оризът, разбира се, е основната съставка на корейската кухня, като е предимно бял варен ориз и се ползва така, както в България ползваме хляба.

Кимчи всъщност е корейският вариант на кисело зеле. Има го във всякаква форма, предимно много люто, като салата или варено на супа. Ряпата е много вкусна, като има различни видове, които ги няма в България. Подправена е с различни подправки и така има различни вкусове и цвят. Картофите са сладки и са много вкусни. Различните видове месо са сготвени със сосове, които са ни непознати и също са много вкусни. Постепенно си изградихме навика да не опитваме червена храна, която по правило беше люта.
По принцип корейската трапеза се характеризира с едно или две основни блюда от месо и картофи или ряпа и много малки допълнителни чинийки със зеленчуци и сосове. Супите също са много добри с уговорката, че трябва да се внимава с червения цвят. Тофу всъщност е прясно соево сирене. В оригиналния си вид е почти безвкусно, но корейците го приготвят със соев сос или други подправки и е доста популярна храна.

Религия

Религията заема важно място в живота на корейците. Християнството е най-разпространената религия, като според някои данни я изповядат около 30% от корейците, а според други – около 45%. Будизмът е втората най-разпространена религия с 28-35% последователи. Останалата четвърт или една трета от населението са атеисти или последователи на някои местни и не толкова разпространени религии. Колкото и да е чудно, християнски кръстове се виждат навсякъде из градовете и малките селища. Кръстовете се виждат отдалече и особено през нощта, тъй като са осветени в неонови цветове и са издигнати високо на камбанарии и специално изградени стълбове. Корея е държавата, която изпраща най-много християнски мисионери в други държави след САЩ. Има и виц за това: „Китайците отварят китайски ресторант, когато отидат в чужда страна, японците построяват завод на Тойота, а корейците - църква“.
Будистките храмове са постоянно отворени за посетители. Даже туристите и поклонниците са насърчавани да отсядат в храмовете. В края на март се чества рождението на Буда и тогава има много поклонници от цялата страна, които посещават храмовете и службите на монасите.

Корейската писменост

Хангъл се нарича корейската азбука. Създадена е по поръчка на крал Седжон от династията Чосон, един от най-великите владетели на Корея. Кралят е искал да бъде намалено китайското политическо, културно и религиозно влияние в Корея и наредил да се измисли азбука, която да е съответстваща на корейския език и да е лесна за усвояване. Постигнат бил удивителен резултат с азбука от 28 букви, които наистина отговарят на особеностите на корейския език. Отначало азбуката не била приета добре. Корейските аристократи били грамотни, но ползвали китайския за писмен език. Те не искали да променят навиците си и считали хангъл за просташка писменост, защото започнала да се разпространява сред простолюдието. Жените също изиграли ролята си за разпространението на корейската азбука. По принцип жените не били образовани в миналото, но простата хангъл била техният шанс да могат да се изразяват писмено.

На колко си години?

Възрастта има голямо значение в Корея. Първото нещо, което питат корейците, е на колко си години. Това е важно, защото според възрастта се определя и положението на индивида в компанията, в ресторанта и на работното място. По-възрастният автоматично получава доминираща роля и се ползва с уважението и вниманието на по-младите. Така е било през вековете, така е и сега. Дамите не правят изключение, тъй като корейците не страдат от предразсъдъка на европейците, че една дама не трябва да бъде питана за възрастта й. Тук е моментът да отбележа, че корейките са еманципирани. Това на практика означава, че са равни с мъжете. В буквалния смисъл. Когато има тежка работа на открито в студа, когато има да се пренасят тежки кашони или да се копае в снега преди изгрев слънце, корейките са наравно с мъжете. В миналото не са работели, а когато са започнали, са получавали една трета от възнаграждението на мъжете за една и съща работа. Постепенно заплатите са се изравнили и в днешно време всяка корейка може да работи каквато професия си избере. Например на последните избори беше избрана жена за президент на Корея.

Забавления и свободно време

Корейската сауна представлява няколко басейна с вода с различна температура. Започва се с много гореща, после по-хладка и накрая студена. По принцип сауната е разделена и мъжете и жените се къпят отделно. В някои големи сауни има и общи зали за мъже и жени и тогава се обличат специални дрехи за баня, нещо като шорти и тениски от непопиваща материя. Иначе в сауната всички са голи.

Корейското караоке е много разпространено. Също като в Япония и други азиатски страни, в Корея има много караоке центрове с големи и малки караоке кабини. Залите са оборудвани с техника и всеки, който желае, може да си запише изпълненията. Много често тези зали са с изглед към улицата и пеещите представляват интересна атракция за преминаващите. В ресторантите много често има една или повече оборудвани караоке зали.

Образование и здравеопазване

Корейското образование е на много високо ниво. Държавата отделя почти 5% от БВП за образование и не е чудно, че около 70% от младите корейци завършват университет. Корейските университети се считат за много добри и са особено популярни сред азиатските страни. Езиковата бариера не е проблем, защото всеки университет има програми за обучение на английски език. Най-престижните университети са познати като SKY (Сеулският национален университет, Корейският университет и университетът Йонсей).

Корейската здравна система е уникална. Три пъти посетихме болницата АСАН заради различни проблеми с травми на краката. Когато болният влезе в болницата, веднага го поставят на стол на колела и една сестра го превозва през различните гишета за регистрация, проверка на температура, кръвно, вземане на кръв и др. Цялата процедура отнема около 5 минути от влизането до настаняването на временно болнично легло. На това легло се изчакват резултатите и решението на доктора. Докторът кляка и дори ляга, за да прегледа болния крак, без да причини допълнителна болка на пациента. Прегледите се извършват от тесни специалисти, например когато бяхме с един колега с проблем на менискуса, докторът беше специалист по колена.

Когато се назначи лечение с хапчета, то хапчетата се дават от самата болница. Те са пакетирани за колкото дни е наредил лекуващият лекар, като за всяка сутрин, всеки обяд и всяка вечер има различни пакетчета с необходимите хапчета. Дават и разпечатка на английски език с описание на лекарството и неговите въздействия. След изтичане на определения срок за лечение и лекарства е определен ден и час за последващо посещение при доктора за преглед и консултация. Ние бяхме застраховани и нищо не плащахме за прегледите, но се позаинтересувахме и разбрахме, че едно посещение като нашите струва около 150$. Доколкото разбрахме, 90% от корейците са здравно осигурени (застраховани) и също нищо не плащат. Само ще спомена, че в болницата имаше четири апарата за ядрено магнитен резонанс (чакане около 15 минути) и барокамера за 25 души

Корейците обичат националните си носии. Много често може да се видят млади хора, облечени в национални носии, особено на исторически места и по празници. Доколкото разбрах, за всяка корейка е въпрос на чест и престиж да има такава носия. В събота и неделя се виждат корейци с традиционни носии да се разхождат на групи или самостоятелно. Освен това на определени места има павилиони, от които човек може да наеме за няколко часа национална носия, да се разходи из исторически обект и да си направи снимки за спомен.
Това са накратко моите впечатления от Южна Корея. Очаквайте скоро и разказ за Сеул.

>>> Вижте най-добрите оферти за пътешествия в Южна Корея! >>>

>
06 август 2018 г.

Тагове

Забележителности наоколо

Избрани оферти