Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2018 21:21 - Разломът на Евромайдана.Олигархичните свади навлязоха в нова фаза, украинският кораб потъва с голяма ценностна пробойна
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 1722 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Дума 19. Юни 2018 , брой: 116
Публикуваното неотдавна в германския в. "Нойе оснабрюкер цайтунг" интервю с живеещия в изгнание украински олигарх Александър Онишченко, който обвинява украинския президент в поддържането на конфликта в Донбас и участие в корупционни схеми, дава основание за размисъл върху няколко важни неща. Върху тях разсъждава във в. "Взгляд" Вадим Самодуров, генерален директор на Агенцията за стратегически комуникации.
Първо, епохата на играта на западните елити с "шоколадовия барон" отива в миналото. Той не оправда надеждите като реформатор. Вземайки немалко суми от ЕЦБ и МВФ за преобразувания в икономиката и правната система, Порошенко или ги прахосваше за неефективни проекти, или подкупваше с тях украинските политици.
На Запада това се харесва все по-малко и по-малко, което бе демонстрирано и от реакцията на британските, белгийските и германските политици към "чудото с възкръсването" на Бабченко. Един вид, ние разбираме, естествено, че при вас е весело, но бъдете добри да си платите сметката. Ругатните на Порошенко срещу Путин му носи, разбира се, плюсове - това е единственото нещо, което го пази от окончателното зачеркване от страна на прозападните сили.
Второ, Порошенко настрои срещу себе си другите украински олигарси. Той задейства процеса на преразпределение на собствеността в страната, изтласквайки близките до (предишния президент Виктор) Янукович бизнесмени, притежаващи сериозни активи. Сега тяхното богатство изтъня и те са готови да вложат прилични суми

за отстраняването на "самозабравилия се сладкар".

Вижте последните интервюта на същия Онишченко и Коломойски. И единият, и другият признават, че Евромайданът се бе случил благодарение на олигарсите, които успяха да съберат "правилната дружина" и да спонсорират полезните активисти, журналисти и политолози.
Това е факт, който не трябва да се забравя, както и това, че революцията в Украйна, започнала преди няколко години, ще свърши чак, когато радикално падне влиянието на олигарсите върху вземането на политически решения.
Отначало от кормилото на властта бяха изтласкани много олигарси от Източна Украйна, сега идва ред на разчистване на сметките между всички останали. С пълно основание може да се предполага, че последният олигарх ще бъде изяден от ярко изразена антиолигархична сила, която той самият ще подкрепя по пътя й към властта.
Разбира се, това е краен сценарий - олигарсите в Украйна ще останат при всички случаи, но тяхното влияние ще намалее в пъти. А държавните институции ще се засилят.
Има обаче два въпроса: кога това ще стане и през какво ще се наложи да мине страната към заветната цел?
Естествено, че не всички олигарси в Украйна мразят Русия. Има една малка група от "прагматици" в лицето на Мураев и Рабинович, чиито претенции към Порошенко до голяма степен са съзвучни с огласените от Онишченко претенции. (Eвгени Мураев, 41 г., е депутат и лидер на партията "В името на живота", Вадим Рабинович, 55 г., е също депутат, но и предприемач и филантроп)
Проблемът е в друго - моделът на "олигархичното махало"

не може да осигури стабилност на страната,

докато държавата е слаба. Не е важно накъде плава корабът, който е с пробойна - на Запад или Изток. Рано или късно той ще потъне. Ако през 2014 г. в Киев бе станал не прозападен Евромайдан, а проруски преврат, проблемите щяха да бъдат същите, а и войната едва ли щеше да бъде избегната, но вече не в Донбас, а в Галиция или Волин.
Мирогледният разлом на Майдана несъмнено е фактор номер едно. Но умножен по олигархичните ежби и схватки не за развитието на страната, а за преразпределението на финансовите потоци от Запада, разломът превръща украинската криза в постоянна.
Отстраняването на Порошенко, на което със засилваща се вероятност ще отидат западните елити, няма да реши проблема. Няма да бъде прекратена войната в Донбас, няма да свърши и корупцията, каквото и да говори Онишченко.
Да се смени един олигарх с друг, един клан с друг, значи да се извършат козметични промени в кризата. Защото всички олигарси без изключение преследват изключително собствените интереси, а начините за реализацията им е прието да се назовават с една дума - "корупция".
Да вземем същия този Онишченко. Използвайки отношенията с Порошенко, той винаги печелеше търговете за доставките на газ, а после избяга на Запад заради обвинения в мошеничества.
На Запад много политици, може би значителна част от тях, смятат, че проблемите на съвременна Украйна

произтичат от "неправилния" Порошенко.

Ако бъде сменен, всичко ще се промени: и корупцията ще се изпари, и ултрадесните елементи ще изчезнат, и оръжията по линията на съприкосновение ще спрат да стрелят.
Но това е дълбоко заблуждение, което коства живота и здравето на хиляди жители на Донбас и благополучието на Украйна.
Междувременно германското радио Deutschlandfunk съобщи миналия месец, че Петро Порошенко се занимава с "трупане на точки", прикривайки корупцията, продажността на чиновниците и разхищението на държавни средства. Медията се позовава на активиста от Харковския антикорупционен център Павел Новик, според когото на президентските избори догодина Порошенко ще бъде привлечен към отговорност. Президентът лично печели от конфликта в Донбас. Така например интернет порталът "Марлин" изясни, че частните предприятия на президента са получили държавни поръчки за 800 000 евро, включително ремонт на фрегата за над 400 000 евро.
Аналитици пък от VoxUkraine установиха в хода на 17-месечно изследване, че Украйна става все по-малко интересна за западните медии. В сравнение с предишния изследван период публикациите по украинската тема са намалели 2,5 пъти.
Пониженият интерес към Украйна не е случаен, продължава политологът Вадим Самодуров.

Това е закономерен резултат

от управлението на Порошенко и неговия екип. Те не направиха нищо за икономическото процъфтяване на страната. Дори обратно, направиха всичко, за да развалят отношенията с Русия, които са modus vivendi за украинския народ още от времето на Переяславската Рада. (Събранието на запорожкото казачество начело с Богдан Хмелницки през 1654 г., на което е било взето решение за обединение с Русия- ред.) Новата власт тръгна напряко на историята и сега събира съответните плодове.
Има и още едно важно събитие, което може по кардинален начин да повлияе върху отношението на Запада към Украйна - президентските избори догодина. В тях са заложени последици, които за разлика от 2004 и 2014-та година няма да се вместят в стандартната схема за "движението на Запад". Тогава САЩ и Европа приветстваха "оранжевата революция" и евромайдана като процеси, съдействащи за засилването на "общността на западните демокрации" - тоест отнасяха се към случващото се през призмата на геополитиката с известна доза ценностен подход.
При това за европейците по-важни са ценностите, а за американците - геополитиката. Те могат да преразгледат своя подход, ако на власт в Украйна се окажат напълно неуправляеми хора от радикалните националисти.
"Това е невъзможно", уверяват някои. А защо да е невъзможен преврат, при който властта да бъде взета от Билецки или Тягнибок (главатари на крайните шовинисти - ред), след като през 2014 г. бе реализиран сценарий, който преди това се смяташе за фантастика? Украйна е крайно нестабилна, а недоверието към властите и демократичните процедури се намира на историческия максимум. Това е точно средата, който може да доведе

до тържество на крайните политически сили.

Това обаче е радикалният сценарий. Реално може да се получи нещо по-различно - националистите отново да изиграят ролята на уличния таран. Западът страстно ще обсъжда това, но накрая на власт ще дойде умната Тимошенко, която е и разбираема. Тя ще се постарае да не повтаря грешките на предишния режим, а също да върне доверието на Запада. Този сценарий за Русия е напълно приемлив. С новата власт Москва ще може да намери напълно общ език.
Третият от възможните сценарии - поемането на властта от привържениците на "прагматичния неутралитет" като Рабинович и Мураев - е най-малко вероятният. Нищо че от гледна точка на руските интереси те в по-голяма степен от Тимошенко устройват Москва.
Има и четвърти вариант - да го наречем "дворцов преврат". Някой от обкръжението на Порошенко започва рязко да говори срещу него и "се съгласява" да оглави опозицията. Най-вероятно е такъв човек да се окаже Аваков (вътрешният министър - ред.) Но доверието към такава личност ще бъде в пъти по-ниско в сравнение с Тимошенко или "прагматиците" и той няма да има много шансове да оцелее, продължавайки политиката на предшественика.
 



Гласувай:
0



1. planinitenabulgaria - Нито един от Вашите постинги не прави смисъл.
19.06.2018 09:56
Влогът е място за изява на културните хора и на тези, кото имат да кажат нещо....
цитирай
2. 1997 - Направете като мен
19.06.2018 22:40
planinitenabulgaria написа:
Влогът е място за изява на културните хора и на тези, кото имат да кажат нещо....

Не намирам смисъл в написаното от вас и НИКОГА не пиша в блога ви. Предлагам ви добър вариант. Естествено, продължавайте да четете "Дума".
цитирай
3. radostinalassa - Ние сме културни хора
22.06.2018 19:33
Но за тебе това е доста съмнително.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032827
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031