Майки и бащи във Велико Търново са в паника - шизофреникът, който закла майка си преди 6 г., мислейки я за демон, броди край училищата и плаши децата.

Роланд Стоянов уби майка си kd 25 юли 2012 г. Тогава трупът на 43-годишната Нели Стоянова бил открит от съпруга й Стоян в семейното жилище на улица "Александър Бурмов". По тялото на жената бяха установени над 25 порезни рани. Часове по-късно полицията задържа синът на убитата, който бродеше полугол из Търново.

Младежът бе пратен в психиатрията на затвора в Ловеч, където установиха, че е невменяем и не може да бъде съден. След кървавото престъпление 26-годишният Роналд Стоянов бе обявен за невменяем.

Затова вместо в килия прекара около 4 г. в психиатрия. В края на август 2016 г. бе пуснат под грижите на баща си с лекарска експертиза, че вече не е опасен.

Негови съграждани обаче са в паника, че ако не си пие хапчетата, болният мъж може пак да стане зловеща заплаха.

"Не съм заплаха, срамувам се от себе си и искам да продължа напред", казва обаче той пред  "24 часа".

Сега заради коментарите на изплашени родителите в социалните мрежи полицаи са разпитвали Стоян и Роналд Стоянови в петък.

"Разговаряно е с лицето веднага след сигналите във Facebook групата "Дивотия до шия". Прокуратурата се е самосезирала и се прави съвместна проверка. Досега обаче няма свидетели да потвърдят това, което се тиражира. Апелирам, ако някой го е видял да гони деца, да се обади. Наблюдение върху лицето ще има по един или друг начин", увери шефът на ОД МВР комисар Димитър Машов.

Бащата на Роланд казва, че синът му станал особен и получил психично разстройство през 2010 г. след побой. Отказвал да пие лекарствата. Малко преди фаталния юли 2012 г. започнал да нарича и двамата си родители демони. Смятал се за прероден Александър Велики. Заради пристрастяване към марихуана и амфетамини е лекуван три пъти.

Месец преди да посегне на майка си, Роналд излязъл от психиатрията. Попаднал в старата среда, върнали се и параноидните му демони.

"Пие си лекарствата и се чувства отлично. Не е вярно, че гони деца. Ние живеем близо до това игрище в кв. "Картала" и там са кофите за смет. Ходил е да изхвърля боклука. До училище "Бачо Киро" пък не е минавал дори", твърди Стоян Стоянов.

Той е убеден, че Роналд не създава проблеми и не е имал кризи в последната година и половина.

"В пълна кондиция е, за 40 дни взе 16 изпита и завърши 11-и клас в училище "Владимир Комаров". Тази година ще държи и изпитите за 12-и клас. Оценките му са отлични и мисли да учи висше", разказа Стоян.

Роналд е завършил 10-и клас, но след това започнал да не се явява в клас.

"Задочно уча, вече съм на 26 г., няма как редовно, пък и ходех на работа по строежите. Ако знаете каква мъка ми беше! Отидох на 16 септември м.г. и сесията беше започнала. До 3-4 ч през нощта съм стоял да чета. По 4-5 изпита на седмица вземах", оживява се Роналд.

"През 10 дни сме при лекуващия лекар д-р Крум Йорданов, дори в петък бяхме след писанията в медиите. Той е много изненадан, защото лечението върви отлично", обясни Стоян.

Според бащата Роналд се чувства много зле, след като е осъзнал какво е направил с майка си. Затова почти не излиза.

"Ходи до магазина, да си плаща интернета и телефона и до кофите за боклук, повечето време прекарва вкъщи", каза той.

Роналд пък твърди, че е изряден  към всичко, към което е задължен - да посещава психиатър, баща му да го наблюдава, да си взема правилно лекарствата.

"Искам да вървя напред в живота, да си завърша учението, срамота - на 26 г. съм! Искам да си намеря работа, да се устроя. Не искам да се връщам назад и да си спомням. Не съм направил само една грешка, правил съм и други "дреболии", да кажем. Не знам как да убедя обществото, че не съм опасен. Много се срамувам. Дори не исках да излизам оттам, където бях. Имал съм случаи - един дядо в аптеката, като ходих да си вземам лекарствата например, помоли ме да му държа чантата, защото му трепереха ръцете. Помогнах му. Случвало ми се е да отварям вратата на някоя госпожа, тя да ми благодари. В началото хората ме гледаха с озадачение, но с времето дори като им дам път, ми благодарят. Виждам, че непознатите не се притесняват вече от мен, приемат ме по-добре от някои приятели. Но и аз не излизам толкова често", обяснява той.

Според него дори бил станал като джедай - сдържан, спокоен, без лоши мисли.

"Има промяна в мен, по-умерен съм и се усъвършенствам. Характерът ми се е изградил с времето и престоя ми на неприятни места. Искам да продължа да уча това, което ми се удава - история, химия", споделя Роналд.

Въпреки това той не крие, че реакцията на хората към него е негативна: "В началото майките, като минавам през парка до дома ми, стискаха детските колички. С никого не говоря, с никого не се закачам, освен ако някой познат не ме срещне и не ме заговори. Знам какво може да си мислят хората и гледам, като минавам, по никакъв начин да не ги притеснявам. В началото, като ме погледнеха, просто се свивах, беше ми неудобно, но с времето свикнах".

А иначе и Роланд има мечти за бъдещето си - за някаква лека работа, която да му е приятна, или за собствен бизнес.

"Да нямам проблеми. Много се сприятелих с хората, с които бях в болницата в Церова кория. Те много ме уважават, дори ме викаха, след като излязох, да участвам в тържество, но аз не отидох, понеже бях ангажиран. Наистина влязох в сърцата на всички - санитарки, лекари, за всичко съм помагал. Направиха ме мияч и помагах за разсипване на храната на останалите болни, подстригвах ги. Намерих много нови приятели. За старите - някои ме игнорират и нищо не ми казват. Поглеждат ме и си заминават. Аз също нищо не им казвам, дори не ми е удобно. Всички приятели и познати, които съм срещал, съм изчаквал първо те да ме поздравят, понеже очаквам, че ще има пренебрежение естествено. Не им се сърдя, те се притесняват", признава още той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase