Комисията по конфискация преразказа своя позиция в опит да не каже нищо

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) произведе странно съобщение в петък в стремежа си да не отговаря на многобройните журналистически запитвания за проверката срещу един от издателите на "Икономедия" - Иво Прокопиев. Засега е известно, че заседанието на КОНПИ по казуса е било на 15 ноември, сряда. Според неофициална информация членовете на комисията са се събрали в Благоевград и за целта са избрали местен спа хотел.

В последния работен ден на седмицата няма никаква официална информация. Същия ден пресцентърът на КОНПИ публикува съобщение (на сайта пише, че е качено в 00.00 часа - бел.ред.), което преразказва официалната позиция на институцията, разпространена в сряда. Очевидната цел бе да се каже още веднъж на медиите, че всичко, което комисията прави, е секретно.

Всъщност, така тя индиректно потвърди това, което вече всички знаят неофициално - че в сряда членовете ѝ са взели решение да поискат от съда налагането на запор на активи на Прокопиев, които в бъдеще вероятно ще станат и обект на дело за отнемане в полза на държавата.

Това бе съобщено предварително още във вторник, когато издателите и управляващият мениджмънт на "Дневник" и "Капитал" обявиха, че Иво Прокопиев е обект на поредна атака от страна на властите, инспирирана от главния прокурор Сотир Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски.

Според предварителната информация КОНПИ трябваше в сряда да вземе решение за започване на процедура по отнемане на незаконно имущество спрямо Прокопиев във връзка с приватизацията на "Каолин" през 2000 г. Въпреки изтеклите давностни срокове, въпреки че по казуса има окончателно съдебно решение в полза на приватизатора и въпреки че обхватът на действията на комисията е до 10 години назад.

В сряда късно вечерта единствено сайтът на "24 часа" съобщи, че КОНПИ действително е решила да иска запор на активи на издателя именно във връзка с приватизацията на "Каолин". От неофициалната информация, цитирана от изданието, обаче не ставаше ясно какви точно са основанията и как въобще това може да се случи юридически. Важното уточнение бе, че няма да се иска запор върху активи на "Икономедия".

Междувременно самата комисия по конфискация отказваше всякаква информация по случая. Вместо това разпространи своя позиция, в която напомняше, че законът ѝ позволява да проверява всички лица с повдигнати обвинения, както и че "информацията, събрана в хода на проверката е класифицирана като служебна тайна".

"Информацията за извършвана проверка и резултатите от нея може да стане публична, едва след внесено в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки и определение от съда, с което искането е допуснато. В своята работа КОНПИ е доказала, че следва единствено разпоредбите на закона при вземането на всички свои решения", завършваше лаконичното съобщение на КОНПИ.

Два дни по-късно, няма информация искане за запор на активи на Прокопиев да е внесено в Софийския градски съд (СГС). Комисията по конфискация обаче отново пусна своя официална позиция с многозначителния увод: "във връзка с медийния интерес относно извършваните от КОНПИ проверки".

Надолу почти едно към едно се преповтаря напомнянето, че всеки обвиняем подлежи на проверка за незаконно придобито имущество, след което се уточнява, че "всеки, който е привлечен като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22 от ЗОПДНПИ, ще бъде обект на проверка от КОНПИ. Този факт не представлява класифицирана информация".

"По смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗОПДНПИ информацията, която е събрана в хода на проверката, представлява служебна тайна и същата е класифицирана", същото се отнася и за "решението на комисията по чл. 37 от ЗОПДНПИ за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество в полза на държавата, представлява класифицирана информация", заявява още комисията, с което оставя впечатлението, че възнамерява да направи именно това спрямо Прокопиев.

"Напомняме, че всяко действие на КОНПИ, с което се ограничават граждански права на проверявано лице като разкриване на банкова тайна, налагане на обезпечителни мерки спрямо имущество или отнемане в полза на държавата на това имущество, става след съдебна санкция", се казва още в съобщението.

Официално потвърждение все така липсва. Липсва и яснота дали СГС изобщо ще съобщи, ако/когато съответното искане за запор бъде внесено в секретното му деловодство, тъй като логиката на това действие на държавата е то да бъде изненадващо за собственика на предполагаемото незаконно имущество.

В закона обаче няма хипотеза какво се случва, ако въпросният собственик отдавна е наясно с намеренията на държавата и тези намерения са, меко казано, спорни от гледна точка на закона.

"Това е логичният край на една кампания, която започна в края на миналата година с обвиненията за ЕВН. Органи като КОНПИ правят държавата не мащеха, а мутра, която с подобни бухалки започва да удря гражданите, които не ѝ харесват", коментира самият Прокопиев междувременно пред телевизия BiT в четвъртък.

По думите му в случая комисията по конфискация работи по изключително неясна методика, вменявайки си правото да казва има или няма несъответствия.

"За 10-годишния период, в който имат право да проверяват, доходите ни са 10 пъти повече от активите и те започнаха да търсят нещо друго назад в миналото, което вече е незаконно", обясни един от издателите на "Дневник" и "Капитал", припомняйки, че още главният прокурор Никола Филчев е направил всичко възможно сделката за "Каолин" да бъде "изровена с хастара", но накрая Върховният касационен съд я определя за законна.

"КОНПИ има повече от една цел, не само да бъда наказан аз или да бъдат смачкани медиите ми. Опитвайки се да подтиснат една от особено значимите медийни групи, те атакуват и другата ми страна – на предприемач, с което искат да покажат, че в тази страна няма правила", смята Иво Прокопиев.

Според него атаките на държавата срещу бизнеса му неслучайно започват от "Икономедиа", "защото медиите и съдът са последните две прегради пред едно беззаконие и една тирания".

Допълнителен щрих на целия този фон бе изказването на главния прокурор Сотир Цацаров от четвъртък, че ако бъдат приети конституционни промени, премахващи давността за престъпленията, свързани с приватизацията, "няма разлика между "Каолин" и "Булгартабак" - всекиму своето, това е". Той така и не поясни думите си, но даде да се разбере, че при такова стечение на обстоятелствата прокуратурата може да привлече към наказателна отговорност и приватизаторите на "Каолин" - "например за неизгодна сделка".