© Анелия Николова
Повече граждански дела да стигат до третата съдебна инстанция, промени в призоваването и таксите по изпълнението прие окончателно парламентът при второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Депутатите заседаваха днес извънредно, за да гласуват предложенията за изменения, които бяха записани в четири отделни законопроекта, обединени по-късно в един. Проектите бяха на ГЕРБ, БСП, писан от националния обмудсман Мая Манолова, Обединени патриоти и "Воля".
Времето обаче не стигна за приемане на всички текстове, и от 76 параграфа бяха гласувани половината. Гласуването продължава утре.
"Правната комисия в парламента не е подкрепила за второ четене предложението за законови промени, с които да се ограничават правомощията на частните съдебни изпълнители и монополите", заяви по средата на обсъждането националният омбудсман Мая Манолова. Една от идеите ѝ бе да отпаднат т.нар. "вечни длъжници", като се въведе 10-годишна абсолютна давност за дълговете на физически лица. До този текст обаче Народното събрание не стигна.
Депутатите обаче приеха текстовете в ГПК дълговете вече да се събират по-справедливо и да няма случаи при дълг от 20 лева да плащаш 520, заяви още Манолова.
Днес депутатите решиха да разширят обхвата на делата, които ще стигат до последна инстанция - Върховния касационен съд (ВКС). До него ще стигат казуси, които са решени в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на ЕС в Люксембург. Както и такива, които са в разрез с тълкувателните решения и постановления на ВКС и на някогашния Върховен съд. Такива дела обаче са изключително малко.
До трета инстанция ще се допускат и решенията на по-долния съд при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В този обхват има възможност да попаднат повече дела. Сред тях са и такива, при които дълговете на граждани се събират от частни съдебни изпълнители.
"Трябва да се коригира филтърът, защото е важно да се върне доверието в правосъдието, а хората вярват на Върховния съд", аргументира промените председателят на правната комисия Данаил Кирилов.
От БСП се въздържаха като според тях се бърза много с такава важна промяна. Отговори им Кирилов, който цитира върховен съдия, без да посочи името му, който на научно-практическа конференция за трудностите с прилагане на ГПК е заявил: "Виждаме, че някои решения са неправилни, но сме с вързани ръце". Председателят на правната комисия заяви, че с тази промяна се дава възможност съдът да не е с вързани ръце и да не е сляп.
Народното събрание прие окончателно и повече изисквания към призоваването на длъжниците. Като до залепване на уведомления по вратите и пощенските кутии ще се стига само, когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец. Това ще се констатира пък с най-малко три посещения на адреса с интервал от поне 1 седмица между тях. Освен това поне едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден.
Изискването няма да се прилага, ако връчителят на призовката има информация от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин, че длъжникът не живее на този адрес, а в чужбина например.
Депутатите гласуваха също, че сроковете по ГПК спират да текат през дните на официалните празници, както и по време на съдебната ваканция, с изключение на спешните срокове по дела за арести, домашно насилие и други.
Намалени бяха и някои такси. Като например в случай на предявени с една молба искове в защита на един интерес ще се събира една държавна такса независимо от броя на ответниците. Освен това бе определен максимален сбор от всички такси по изпълнението, които са за сметка на длъжника в едно изпълнително производство.
Когато е достигнат общият сбор от таксите и взискателят поиска нови изпълнителни действия, те са за негова сметка.
