© Волкер Хейман
Мария и Тени се забавляват на събора на калайджиите пред Бачковския манастир. Това е едно от местата, на което младите калайджии могат свободно и на живо да общуват и да се опознаят. На подобни сбирки младите се оглеждат и за бъдещи съпруги и съпрузи. Празненствата са популярни като "пазар за булки", но тук пазарене няма. Едва след като младите се харесат, семействата им разговарят колко биха платили родителите на момчето и колко иска семейството на момичето. Все по-рядко, а калайджиите даже твърдят, че почти никога, вече не се срещат случаи младите момичета да бъдат принудени да се оженят за момче, което не харесват, колкото и голяма да е сумата, която то предлага
Тя не излиза сама от дома си, винаги я придружават роднини. Не остава и сама с гостите си, ако в компанията има момчета. На 21 години е и от около 5-6 години, когато е приключила с училището, общува с връстници най-вече през "Фейсбук" и то основно чрез затворени и тайни групи, достъпни само за нейния клан. С коса, дълга почти до земята, седи вкъщи, в пловдивското селце Три водиции, чака онзи, който ще я пожелае за съпруга.
Целта на всички ограничения е една - семейството й да гарантира на бъдещия й съпруг, че тя ще е девствена до сватбата си, честта й и честта на фамилията ще бъдат опазени. От ромите-калайджии е.
Казва се Мария. Почти винаги е усмихната. Изглежда щастлива, въпреки забраните, въпреки изолацията и ясно предначертаната съдба на майка и домакиня. За нея от най-ранно детство е било ясно как ще тече животът й. Естествено - както на майка й, бабите, сестрите, братовчедките, приятелките. Дали някога е мечтала за нещо различно - не може да си спомни да си е представяла, че ще стане лекарка или артистка...
За ромите-калайджии, които са около 10 на сто от всички роми в България или около 18 000 души, се знае малко, тъй като рядко допускат външни хора във всекидневието си. Не живеят на групи, а са разпръснати по едно-две семейства из различни селца. Няма и ромска организация, която да ги подпомага. Калайджиите почти никога не разчитат на социални помощи, работят, не се женят твърде млади, децата имат поне основно образование. Дори деца, родени и отраснали в чужбина, идват в България, за да си намерят партньор от своята среда. Православни християни са и повечето са силно вярващи.
Различията с останалите роми не свършват дотук – те имат и свой диалект на ромския, който рядко е разбираем за останалите. Калайджиите разказват, че рядко поддържат приятелски отношения с роми от други кланове, по-често се сближат с българи. Но най-често приятелствата са затворени в калайджийската общност.
Те не предизвикват проблеми и затова рядко привличат внимание. Медийният интерес се събужда два пъти годишно покрай съборите, станали популярни като "пазари на булки".
А подмятанията за хиляди левове за някое момиче създават представата за продажба на младите калайджийски девойки.
"Татко никога няма да ме даде на момче, което не харесвам и с което не искам да съм, колкото и пари да му дава", убедена е Мария.
"Вече не е като едно време, преди 30 години бащите имаха главната дума, каквото решаха, това ставаше, сега първо младите трябва да се опознаят, да се харесат и едва тогава бащите сядат да се разберат кой колко иска, кой колко дава", разказва Митко от съседното село Хаджиево, който вече е оженил три дъщери. Промяната настъпва най-вече с навлизането на новите технологии и по-лесния начин за връзка между младите през социалните мрежи. Вече тийнейджърите се опознават по-добре и сами решават с кого искат да живеят.
Преди си пишехме писма, сега те си комуникират непрекъснато, разказва Митко. Той смята, че ако бащата принуди дъщеря си да се ожени за някого, когото не харесва, семейството няма да е стабилно и рано или късно ще се разпадне, а това би създало проблеми за цялата фамилия. "Ако пък я спра и не я дам на този, когото е харесала, тя ще му пристане, ако си я прибера обратно, въпреки срама, ще ми плаче дни, седмици, месеци и накрая пак ще трябва да му я дам". Така станало с най-малката му дъщеря. "Избяга, но аз отидох и си я прибрах, не ме интересуваха последствията, държах си я тук, убеждавахме я с майка й, но тя не спираше да плаче. А момчето не спираше да идва и да си я иска. Накрая се разбрахме", разказва Митко.
Тази история напоследък се случвала все по-често и с други девойки – ако не са съгласни с волята на бащите си, просто бягали с избрания. Приставането променя доста ситуацията за младото момиче – за нея баща й вече надали ще може да вземе сериозна сума, а и ще я омъжи доста трудно. Така че момичетата всъщност принуждават родителите си да ги дадат на избрания от тях.
Така станало и с дъщерята на Йордан от пловдивското село Брестник. "Не исках да я дам, не защото семейството на момчето нямаше пари, а защото не харесвах изобщо фамилията му, не мислех, че ще се грижат добре за нея, че ще уважават", разказва Йордан. Дъщеря му обаче избягала. Толкова бях ядосан, взех едни 1000 лева за нея и на същия ден ги изхарчих, само и само да не ги държа в мен и да не мисля, спомня си той. Според него обаче сега дъщеря му си патела от избора и не била щастлива. В началото й бил ядосан, но не се е отрекъл от нея, не я е отхвърлил и сега й помагал, когато имала нужда.
Макар възрастните да настояват традициите да се спазват, склонни са и да правят компромиси, да се примирят. И с избягалите девойки.
Доста по-стриктни са обаче в настояването си младежите задължително да направят семейство с някой от "своите", с калайджия. Браковете с други роми, с българи или изобщо с външни за групата се осъждат строго.
"Ако синът ми ми доведе българка или момиче, различно от калайджийка, ще му кажа – ей така сега си я хвани за ръчичка, излезте през тази врата и повече не ми се връщайте", обявява Роси – жената на Митко. Мъжът й се намесва - никога няма да се примирят единственият им син да не вземе калайджийка. "Не заради това, че другите ще ме одумват, че дълго ще ме подкачат, че всички ще ни обсъждат, но най-вече заради самия мен, заради моите разбирания – няма да се примиря и това е", заявява Митко.
© Волкер Хейман За първи път от много време Митко калайдисва. Тъй като в домакинствата вече рядко се използват медни съдове занаятът отмира. Въпреки това Митко е предал уменията си за калайдисване на сина си Тени и е уверен, че неговите внуци и правнуци също ще съхранят традицията и занаята.
Техният син – Тени, е почти на 18 години, засега не бърза да се жени. От малък знае, че трябва да е за калайджийка. Приема изискването за нещо, което той сам иска, на което той сам държи. "Аз съм единствен син, трябва да се оженя за калайджийка, да продължа рода си, семейната традиция, да продължа нашите хора", казва Тени, който вече е научил отмиращия занаят да калайдисва.
© Волкер Хейман Много от калайджиите си изкарват прехраната с това, което знаят най-добре и то от поколения – обработка и поправка на метални предмети. Много често биват викани за ремонт на покриви и улуци и са сред най-добрите в този вид дейност в района си. Тени се е качил на първия си покрив, за да помага на баща си още на 11 години. И макар да учи за лесовъд във Велинград, той продължава често да помага на баща си
Младежът, който знае дълга си, има приятелка-българка, с която се познават от гимназията във Велинград, където учи. Много е хубава, изписана като кукличка, смятат и родителите му Роси и Митко, които нямат нищо против синът им да излиза с момичето. Двамата ходят на дискотеки, кафенета, стояли и до късно през нощта сами и се забавлявали – нещо, което Тени не би могъл да си позволи с калайджийско момиче. Младежът хем казва, че изпитва чувства към момичето, хем, че един ден ще трябва да се раздели с нея, за да си намери жена от калайджийския род.
"Да, сигурно ще ми е тъжно, ще ми липсва. Но аз ще се оженя за калайджийка", повтаря Тени след многократно зададени въпроси. Но защо? "Защото съм единствен син, аз го искам, искам да държа на нашето, да продължа нашето", пак обяснява с усмивка.
© Волкер Хейман Митко се.гордее е че е много.добър танцьор. Особено обича да играе български хора
И Мария приема семейните традиции като нещо непроменимо. Семействата спират момичетата от училище малко след като навлязат в пубертета. От тогава - в името на честта, те не излизат никъде сами, ходят само на сбирките на калайджийте – по сватби, кръщенета, рождени дни, събори. Винаги сред роднини и близки.
"Вие не разбирате, нашите празненства и забавления са много по-големи и сериозни от една ваша дискотека например", усмихва се Мария. Но се натъжава, когато разговорът отива към това, че все пак другите момичета могат да ходят всяка вечер на дискотека, да излизат до късно сами, без риск да бъдат отлъчени от фамилията. А какво ще направи баща й, ако просто излезе една вечер и се прибере в три през нощта? "Не знам, не ми е хрумвало да пробвам, може би трябва да опитам", разсмива се тя.
"Надявам се нашият клан да става по-модерен, надявам се да се промени. Ако един ден имам дъщеря, няма да я спирам, ще я пускам да ходи на дискотеки, да се забавлява, да излиза. Това е желанието ми, ако нищо не ми пречи или не ме спира, аз лично бих я пускала".
Желанието да станат по-модерни съжителства с приемането на "пазара на булки". Да, калайджиите продължават да държат на правилото семейството на младоженеца да плати на семейството на булката. И наистина сумата се определя след подобие на пазарлък, като младежът и родителите му могат да ходят няколко пъти, понякога и десетки пъти, да искат момичето за жена и да се опитват в продължителни преговори да постигнат с баща й поносима цена. Някои дават 10-20 хил. лв. за бъдещата съпруга. В общността се говори, че за някои девойки са предлагани и повече.
Момичетата не виждат проблем, ласкаят се, ако за тях е предложена голяма сума, ако младежът ги иска толкова, че семейството му е склонно да даде много.
Цената зависи от много фактори. Красотата на момичето не е най-важният. Проучва се цялата история на семейството. Ако е бедно или някой от мъжете, дори и момчетата, в него не работят, приема се, че нещо не е наред, че не са работливи, не са възпитали и работливо момиче и съответно за нея няма да бъде предложена висока цена. "Евтино" излиза и ако девойката избяга и вече не е девствена. Но не винаги.
"Братовчедка ми се омъжи миналия месец, за нея дадоха 18 000 лева", разказва Албена, която също наскоро се е омъжила. Добавя, че братовчедка й избягала с мъжа, за когото е искала да се ожени и въпреки че вече не е била девствена, той е дал на баща й сериозната сума. Съпругът вече е бил веднъж женен и е разведен, а това означава, че трудно ще си намери нова жена и трябва да е готов да плати повече.
Семействата на младежите също минават през сериозно проучване от страна на родителите на момичето.
"Дойде един да иска племенницата ми и предложи 45 000 лева, ние обаче отказахме. Поразучихме и се оказа, че парите не са от чист бизнес, не са от работа, а има нещо свързано с наркотици", казва Йордан от Брестник.
Калайджиите разпалено обясняват, че това, което се говори и пише за пазарите на булки е изопачено. Важно е момичето да отиде при добро семейство и бащата би отказал и сериозни суми, ако се съмнява, че дъщеря му няма да е щастлива в новия си дом. Все пак бащите се опитват да постигнат добра цена. "Идваха да ме искат седем-осем пъти, пазариха се с баща ми, тръгваха си, пак идваха, докато накрая не се съгласиха на сумата, която искаше баща ми", казва Албена. За нея са платени 8000 лева. Момичето смята, че цената не е лоша, но имало и доста по-добри. "Аз не че имах нещо против, но сякаш нашите настояваха повече, не аз", припомня си Албена. Тя дори не е познавала бъдещия си мъж, преди той да дойде да я иска за жена.
Уговарянето на брака не е само сделка. Момчето получава разрешение да се вижда с бъдещата си съпруга в присъствие на нейни роднини. Дори може да преспи няколко нощи в дома на девойката. Идеята е да се опознаят, да се види дали ще се харесат, дали са един за друг, обяснява Митко. И твърди, че вече почти никога не се стига до принуда, ако момичето наистина не иска момчето, не я насилват. "Няма смисъл, тя няма да е щастлива и накрая бракът рано или късно ще се разпадне, а това ще създаде трудности и за двете фамилии".
"Идвали са много да ме искат, давали са и много пари, но аз още не съм решила, не съм избрала. И баща ми чака аз да избера, аз имам това право, не ме насилва за нищо", казва и Мария. Не се тревожи, че някой би могъл да поблазни баща й със сериозна сума и той да я "продаде".
"Пазарите за булки", както са известни съборите на калайджиите през март в Стара Загора и август пред Бачковския манастир, са колкото популярни, толкова и неразбрани. Те не са нито пазари, нито пък има булки за продан. Всъщност това е мястото, където младите могат да се срещнат, да се запознаят, да разменят по някоя дума. Там никой не се пазари, не се разменят пари за момичетата. Но заради затворения начин на живот на девойките и разпръснатостта на калайджиите из страната, това са събитията, на които изобщо младежите и девойките могат да общуват сравнително свободно. Да се веселят, да танцуват или да изпият по една кола заедно. Под зоркия поглед на роднините, разбира се.
Най-сериозният проблем не е размяната на пари преди брака, подобни ритуали има и при други, вземете например дори българските традиции за подготвяне на чеиз, пълнене на обувката на булката с банкноти и др., казва Ганчо Илиев - председател на най-голямата ромска неправителствена организация в Стара Загора и региона "Свят без граници". Той е един от малцината, които са изследвали доста затворената общност на калайджиите. И обяснява:
"За мен най-сериозни последици има от това, че момичетата биват подготвяни единствено за домакини, не продължават учението си, спират ги от знания, от това да са пригодни за различен живот извън общността на калайджиите."
Промяната трябва да тръгне от младите, те трябва да променят нещата отвътре, смята Звезда Валентинова, която му помага. Младата ромка е медицинска сестра, която се е изправила срещу семейството си и общността си заради желанието си да учи.
Проучването за статията е направено по време на снимките на филм за ромите-калайджии на немско-френската телевизия ARTE. Филмът може да бъде видян тук.
