Как Естония създава първото цифрово посолство

Сиккут и естонският президент Керсти Калюланд.

© EU2017EE

Сиккут и естонският президент Керсти Калюланд.

Някъде в Люксембург ще има стая, на чиято врата ще бъде закачено естонско знаме, а вътре ще се съхранява естонската държава в данни. Горе-долу така ще изглежда първото цифрово посолство в света, което ще започне работа в началото на 2018 г.


Институцията е част от стратегията на малката балтийска държава как да оцелее след кибератака или реална окупация. Цифровото посолство е ядрото на този план – с идеята да бъде "план Б", ако системите в рамките на Естония бъдат атакувани или изгубят мощност.


Отбранителната ни система е такава, че каквото и да се случи, да продължим да функционираме като държава, обяснява пред "Дневник" главният информационен директор на страната Сиим Сиккут. Естония изгуби Втората световна война и имаше правителство в изгнание, сега опитваме да направим такова и в цифровия свят, за да имаме капацитета да работим от чужбина, ако е необходимо.Така, дори ако се случи немислимото, държавата ще продължи да функционира.




"Немислимото" не е само война. Има други държави, застрашени от вулкани, цунамита, природни бедствия, външни врагове – те могат да ползват подобен бекъп. Очакваме скоро това да се случи, казва Сиккут.


Виенските конвенции в цифровия свят


Можехме да ползваме и облачна услуга, сочи той, но за нашите цели е нужно да имаме пълен контрол и юрисдикция над данните, нещо, което такива услуги не могат да гарантират. Установяването на данните във физическите посолства в чужбина пък се оказало прекалено скъпо.


"Започни на дребно, ако не работи, убий проекта. Ако работи, развий го. Това е нашият подход".

Така се стига до идеята за цифровото посолство. Люксембург бива избрана по три причини – държавата вече е партньор на Естония, има необходимото техническо ниво, за да изпълни заданието, и е предложила най-добрата цена. Освен това е била достатъчно гъвкава, за да работи за реализирането на проекта и в рамките на международното право. Любопитен факт е, че в стаята с естонско знаме на вратата ще действат Виенските конвенции.


"Това важи и за единния цифров пазар – често правилата вече съществуват и не ни трябва специално ново правило за цифровото и киберпространството. Нямаме специални закони за електронното правителство. За каквито и данни да си говорим – на хартия или цифрови, все са данни", казва Сиккут. "Няма нужда от нови закони, защото настоящите са си добри – просто трябва да се споразумеем как да се прилагат в новата рамка."


Прост подход


Засега обаче изграждането на втора такава институция не се предвижда. По една много проста причина. "Искаме да изпипаме първата. Това е пилотен проект", казва Сиккут.


"Обикновено действаме така: започваш с ядрото и развиваш нататък. Е-жителството бе много малка програма в началото. Създадохме я, за да видим ДАЛИ работи и КАК може да сработи и започнахме да надстрояваме", обяснява той. "Започни на дребно, ако не работи, убий проекта. Ако работи, развий го. Това е нашият подход".


Горчив опит


Балтийската страна има горчив опит от миналото. През 2007 г. руски кибератаки успяват да свалят едновременно 58 сайта, включително такива на правителството, на вестници и на банки. Не е изгубена информация, но инцидентът остава паметен. "2007-ма година за нас бе урок", отбелязва Сиккут.


"Оперативно нещата не се промениха много, но се промени това, че политиците осъзнаха пред какви опасности е изправен цифровият свят", казва пред "Дневник" Таймар Петеркоп, генералният директор на Агенцията за информационните системи на страната, която отговаря за киберсигурността ѝ. "Ако използваш информационни технологлии, се сблъскваш с определени рискове и слаби места, така че трябва да си готов да се справиш с тях на политическо ниво. Ние бяхме първата европейска държава, която създаде структура за киберсигурност".

Ключови думи към статията: