Скок-подскок по покривите и сградите на междувоенния модернизъм

Дом на железничарите и моряците в София преди злополучната подмяна на прозорците си през 2014 г. - арх Атанас Делибашев и Иван Бояджиев (1935—1937 г.)

В столичния квартал Ючбунар малцина могат да те упътят към Политехническия музей, но повечето се сещат за къщата на Георги Димитров в началото на "Опълченска", чиято прилежаща сграда музеят от 1992 г. заема.

Там, освен ретро автомобили, фонографи и всякакви уреди от зората на миналия век, може да бъде разгледана изложбата "Български архитектурен модернизъм", която тръгна през април от Варна и след посещения в Бургас и Казанлък, от 7 септември вече е в София.

Васил Макаринов пред емблематичната кооперация Недков на "Витошка"

Тя е плод на ентусиазма и изследванията на двама млади изкуствоведи, пленени от дискретния чар и елегантната функционалност на междувоенния модернизъм. За разлика от предхождащите го тържествени стилове като сецесиона и по-импозантните му наследници след 1944 г., които наследяват много от неговия език, той е изчистен, строг и минималистичен. Украсата на тези сгради е скрита вътре, където архитектите често проектират впечатляващ интериор и дори обзавеждане. Затова и според организаторите българският архитектурен модернизъм е недооценен - пресен пример е намерението за преустройство на Гранд хотел "България", паметник от национално значение и най-знаковата му сграда, на което те се противопоставят.

От няколко години Васил Макаринов и Теодор Караколев събират проявленията на тази архитектура - основно от средата на 20-те до средата на 40-те години на миналия век - във фейсбук групата "Български архитектурен модернизъм". Примерите са много и от цялата страна, като се започне от насрещните кооперации на Недков и Урумов на столичния булевард "Витоша" 48 и 59, БНБ, МВР или Морското казино в Бургас до доходни здания, училища, електроцентрали, бани, частни къщи и дори църкви.

Познават се по лентовидните и ъглови прозорци и комбинацията от полуцилиндрични, квадратни и дъговидни форми в различна височина, чиито плоски покриви обикновено образуват тераси. За отправна точка на изследването си Макаринов и Караколев приемат всичко, строено на принципа "формата следва функцията", а за условен край - 1948 г., когато частната архитектурна практика е забранена. Време, в което много български архитекти, завършили в чужбина, се завръщат с желание да наложат най-новите стилове, подпомогнати от местни индустриалци, бума на кооперативното строителство и навлизането на стоманобетонните сгради.

За съжаление този период се оказва и недобре проучен. Единственият архитект, занимавал се с него - Любинка Стоилова, е консултант на проекта. Отвъд известните примери, десетки сгради търсят без автори, други имена са лично откритие на Макаринов и Караколев. Събраното от групата е резултат от няколкогодишно ровене из архивите и буквално чукане по хорските врати. Така например попадат в дома на Костадин Мумджиев, архитект от Пазарджик, проектирал десетки жилищни и обществени сгради в София и около родния си град. Тази, на централна столична улица, е запазила дори оригиналното си обзавеждане, проектирано от самия него.

Друг архитект с внимание към интериора, за който се знае много малко, е Васил Василев. Освен на жилищни сгради на големи столични булеварди, той е проектант на единствената с басейн на покрива - тази на ул. "Цар Освободител" 10. Позната и като бившия "Минералсувенир", според Васил Макаринов тя е строена от сина на издателите на списание "Икономия и домакинство", а басейнът е бил част от балнеолечебница. Днес на покрива се помещава галерията за съвременно изкуство Swimming Pool, взела названието си от него.

Тераса върху терасата - галерия Swimming Pool на покрива на бул. "Цар Освободител" 10 (кооперация на Пейкови) - арх. Васко Василев, 1939 г.

Един от петте принципа на модерната архитектура, формулирани от Корбюзие, са така наречените "небесни градини" - използването на покрива като място за озеленяване и отмора. Такива има и в София, но за съжаление малко от тях се ползват. Пример е ресторантът на покрива на Държавна агенция "Архиви" (някога сграда на "Дженерали"), известен със своята гледка. Някогашният хотел КООП в София на ъгъла на пл. "Славейков" и "Раковски" също е бил планиран с ресторант - лампите и парапетите отгоре още стоят. Много жилищни кооперации и дори БНБ също имат покривни тераси.

Не всички тези сгради са част от изложбата, която се фокусира върху примери на модернизма от цялата страна - Хасково, Пазарджик, включително сгради с традиционни и религиозни функции като Сливенската митрополия и църквата "Свети Иван Рилски" в Бургас (арх. Захари Илиев). Друга интересна сграда е общинската баня в Ямбол. За софиянци обаче ще има тур на 17 октомври. В него със сигурност ще влезе къщата на Ангел Кантарджиев (арх. Ив. Васильов и Д. Цолов), скрита зад няколко кооперации на бул. "Цар Освободител" - един от малкото примери за добре реставрирана къща от тези години, според Васил.

Къща на Ангел Кантарджиев, София, арх. Ив. Васильов и Д. Цолов, началото на 30-те години

Проблемът с автентичността на тези сгради е много сериозен, смятат от "Български архитектурен модернизъм". Най-често се сменят дограмите и растера (разчленението) на прозорците, както и самите прозорци, когато са специфично извити. Подобна съдба сполетя преди време друг впечатляващ пример на модернизма - Дома на железничарите и моряците в София на ул. "Мария Луиза", чието извито остъкляване бе заменено от къси, плоски прозорци с бяла PVC дограма. От Съюза на транспортните синдикати се аргументираха, че възстановяването на оригиналната фасада е твърде скъпо - а и сегашното положение "не пречи на срещите на високо ниво".

Изложбата "Български архитектурен модернизъм" е в Политехническия музей до 27 септември и ще работи днес, понеделник, вторник и сряда до 17 ч. От 2 октомври ще се премести в Нов български университет, който я подпомага и издава и каталога.

Всичко, което трябва да знаете за: