Сроковете по изпълнителните дела няма да текат по време на ваканция и официални празници

© Анелия Николова

Промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) скараха в правната комисия в четвъртък частните съдебни изпълнители, адвокатите и националния омбудсман Мая Манолова. На седем часово заседание на второ четене беше разгледан общ законопроект, в който са включени четирите варианта, изготвени от БСП, ГЕРБ, Обединени патриоти и "Воля". Вчера депутатите обаче гласуваха само пет от всички 76 параграфа, тъй като трудно постигат консенсус по текстовете.

Промените касаят изпълнителното производство, а тяхното обсъждане ще продължи на следващите заседания на комисията. Преди дни Камарата на частните съдебни изпълнители обяви, че ще има връщане на мутренските времена и ще се ликвидира съдебното изпълнение при приемане на идеите на БСП. От левицата сами посочиха, че това са предложения на омбудсмана Мая Манолова.

Една от конфликтните точки беше спор за таксите за съдебни изпълнители и адвокатите. Омбудсманът Мая Манолова иска намаляването им при малките вземания. Представителите на Висшия адвокатски съвет и съдебните изпълнители обаче обясняват, че има минимум, под който не може да се падне и трябва да се намери компромис между социалната справедливост и това те да не работят на загуба. Освен това според тях предлаганите идеи, които би трябвало да са в защита на длъжниците за малки суми, ще увредят именно тях.

Досега бе прието на второ четене в комисия това, че сроковете по делата няма да текат за страните по време на съдебната ваканция и на официални празници. Депутатите подчертаха, че мораториумът важи само за страните, а не и за съда. Съдия Валентин Бойкинов от Софийския градски съд изрази някои принципни резерви към промяната, като посочи, че тя може да доведе до нарушаване на правото за разглеждане на делата в разумен срок.

Членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова подкрепи промяната и заяви:

"Целта е всички български граждани да си починат от съда. Не може всички да са ангажирани и да стоят да чакат да им дойде съобщението".

По нейно настояване беше записано, че мораториумът няма да важи за осемте групи дела, чието разглеждане съдебният закон регламентира, че продължава и през ваканцията, като тези за издръжка, за обезпечаване на искове и доказателства, за защита от домашно насилие, бързи производства и несъстоятелност.

Друга голяма промяна, която правната комисия прие, е свързана с призоваването и възможността уведомленията по делото да бъдат залепвани на входната врата, ако ответникът не може да бъде намерен на адреса.

Според приетото от народните представители късно снощи ал. 1 на чл. 47 от ГПК придоби следната редакция: "Когато ответникът не може да бъде намерен в продължение на един месец на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението."

Спорове предизвика последното изречение, тъй като Крум Зарков от БСП изрази опасения, че установяването на факта, че ответникът не живее на адреса, ще забави производството. Председателят на комисията Данаил Кирилов обясни, че работната група по изработване на предложенията е търсила как в максимална степен да се удостовери добросъвестността на призовкаря при тези три посещения, както и че длъжникът наистина не живее на адреса.

"Как можем да сме сигурни, че призовкарят не е търсил кой да е съсед, а е положил достатъчно усилия и информацията му е от източник, който може да му даде достоверни данни", коментира Кирилов и посочи, че в етажната собственост такъв източник може да е домоуправителят, а в малките населени места - кметът.

Дискусия породи и разликата между неприсъствен и неработен ден, като Христиан Митев (Обединени патриоти) даде пример с деня на будителите, който е работен, но неприсъствен за училищата. Т.е. неприсъствен е по-широката хипотеза от неработен.

Друго изменение е въведеното задължение на съда служебно да проверява адресната регистрация на ответника, заедно с "местоработата, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност" и да разпорежда връчването на книжата на тези адреси.

По време на обсъжданията Манолова непрекъснато настояваше да се бърза с измененията и за да не бъде прекратено заседанието в края на работния ден дори купи солети за гостите на правната комисия.

Най-голяма дискусия се разрази, когато започна обсъждането на текстовете, свързани с таксите в изпълнителния процес. Въпреки приканванията на председателя Данаил Кирилов за систематично обсъждане, то скачаше от норма на норма. Така на финала правната комисия постигна консенсус само по един текст.

"Оправихме големите дългове, а с малките какво правим?", попита Манолова. Данаил Кирилов ѝ обясни, че за тях са предвидени други разпоредби. Така например независимо един от друг Георги Свиленски от БСП и Йорданка Фикирлийска от ГЕРБ предлагат да се запише, че сборът от таксите по изпълнението, събирани от частния съдебен изпълнител за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева.

Двамата депутати предлагат и разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, да не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева.

Това предизвика острата реакция от страна на Висшия адвокатски съвет, чийто председател Ралица Негенцова и член Валя Гигова подробно разясниха какви проблеми ще доведе подобна промяна. "Ако един човек е осъдил съседа си, който е причинил вреди в имота му с наводнение и го е принудил да направи разноски за ремонт, които не му е платил доброволно, като го е мотал години наред, няма да може да си събере направените разноски за адвокат, които са в минимален размер от 200 лв. до 350 лв., защото отговорността на неизправния и недобросъвестен съсед ще е ограничена до 150 лв.", илюстрира с пример адвокат Гигова.

Тя подчерта, че това е несправедливо и ще увреди хората, които имат малки вземания, а същевременно ще стимулира длъжниците да не плащат. Адвокат Гигова изтъкна, че нормата не е проблем на адвокатите, които ще си получават хонорара от клиента си - взискател, а в ущърб на гражданите.

По предложение на съдия Борислав Белазелков от ВКС, който предупреди, че подобен текст в ГПК ще противоречи на Конституцията, представителите на адвокатурата и омбудсмана решиха да обмислят други варианти, с които да се намалят разноските в изпълнителното производство. То трябва да бъде представено на някои от следващите заседания на комисията