Германските либерали може да са проблем за Меркел след изборите

На германския канцлер Ангела Меркел може да се наложи за формира правителство с партия, чиято програма изглежда либерална, но чийто лидер казва, че Гърция трябва да излезе от еврозоната, Русия може да задържи Крим, а бежанците трябва да се приберат в родината си.

Либералната, бизнес ориентирана партия дълго беше естествен съюзник на консерваторите на Меркел. Заедно с Християндемократичния съюз още по времето на Хелмут Кол те бяха естествен младши партньор. Такива бяха и във втория кабинет на Меркел между 2009 и 2013 г. Откакто излязоха от власта преди четири години обаче, на тях им се наложи да се променят и 38-годишният Кристиан Линднер, предприемач и някогашен автомобилен състезател аматьор, оглавява сегашното им превъплъщение.

"Ройтерс" отбелязва, че Линднер смущава германските политици с твърдата си линия по редица въпроси и притеснява дори някои в партията на Меркел на фона на предположенията, че възможен вариант за формиране на коалиция е т. нар. "Ямайка" (консерватори, либерали и зелени). "Черният сценарий за Меркел е крехко мнозинство с FDP," казва Франк Декер, политолог и ментор на тезата на Линден в университета в Бон, цитиран от агенцията. "Тя не би имала избор. Би била осъдена да управлява с него."

Проучванията дават на ХДС/ХСС и FDP общ резултат от около 45 на сто и ако това се осъществи, коалицията "Ямайка" също може да изглежда примамлива, но още по-трудна заради различията между трите партии.

За либералите обаче самото влизане в парламента ще е събитие, след като партията му претърпя поражение на вота и взе едва 4.8 на сто от гласовете (под националния праг от 5 на сто за влизане в парламента) - първият случай, когато остана извън парламента от 1949 г. насам. Очаква се, че резултатът ѝ ще е двоен.

Червени линии

Не би било пресилено да се твърди, че именно Линднер успя да измъкне FDP от политическото блато. В германските медии могат да се видят сравнения с френския президент Еманюел Макрон, те са и почти на една и съща възраст, а и и двамата имат високо самочувствие. На плакатите на партията изглежда мрачен, черно-бял, гледащ не към камерата, като модел от стара реклама на "Келвин Клайн".

За разлика от Макрон обаче Линднер не иска промени в еврозоната, нито бюджет и финансов министър - възможност, която той отхвърли толкова агресивно, че изненада дори някои от съюзниците си. Според програмата си либералите искат да въведат автоматични санкции за страните, които нарушават бюджетните правила на Евросъюза, да премахнат спасителния фонд на еврозоната и да улеснят процеса на напускане на еврозоната за страните, които го искат. "Най-трудният въпрос е за дневния ред на бъдещето на Европа", каза Линднер в интервю за в. "Велт ам зонтаг". "Опасявам се, че Меркел вече се е договорила за нови механизми на финансиране (за ЕС) с (френския президент) Еманюел) Макрон... Всичко върви в посока на финансови трансфери. Това е червена линия за нас."

Особено често е на прицел Гърция, чиято икономика, смята Линднер, би била значителен стимул за икономиката на страната. "Всички онези, които ходят на ваканция до Майорка, биха ходили вместо това до гръцките острови", каза той. Миналата седмица.

Според инвестиционния стратег в "Блекрок" Мартин Люк има и риск кризата в еврозоната да се завърне, ако FDP влезе в правителството - идея, която самите либерали опровергават, настоявайки, че евродепутатите на партията като Александер граф Ламбсдорф и Михаел Тойрер биха сдържали агресивните позиции и гарантирали умерения курс. "Програмата ни само задава посока. Показва какво бихме направили, ако можехме да управляваме сами, което, разбира се, няма да е възможно", твърди високопоставен източник в партията.

Същевременно приближени но Меркел казват, че възможностите ѝ в отношенията с Макрон и съвместната работа по еврозоната вероятно ще са по-ограничени, ако FDP са партньор - особено ако Линднер стане финансов министър, какъвто даде сигнал, че иска да бъде. "Може да направи европейските партньори да изпитват носталгия по Волфганг Шойбле", казва един от помощниците на канцлера. От друга страна "Ройтерс" съобщиха още през юли, цитирайки източници от партията, че е възможно Шойбле да бъде "пожертван" в хода на коалиционните преговори.

Да взимаш гласове от "Алтернатива за Германия"

Ако FDP се окажат част от коалиция "Ямайка" със "Зелените", трудно ще могат да приложат радикалните си идеи на практика, затова някои в партията на Меркел предпочитат тази конфигурация, чието име идва от цветовете на трите партии в нея.

Независимо от това обаче някои от изказванията на Линднер притесняват заради очевидния опит да се вземат гласове от крайнодясната "Алтернатива за Германия". Така например той вече е предлагал да се приеме анексирането на Крим като "трайно временно решение", а миналата седмица настоя, че бежанците трябва да се принуждават да се върнат в родината си, когато мирът в близкоизточните им държави се възстанови (по думите му "няма човешко право на избор в коя част на земното кълбо да живееш"). Последната идея принципно се споделя от партията му, макар и с възможността да кандидатстват за удължаване на престоя. В неделя Линднер обяви пред медиите, че гледа на борбата за третото място като на "надпревара между FDP и AfD" и заклейми "нападките" на "Зелените" към програмата си: "Могат да се занимават с нас, днес ние ще се занимаваме с политика!"

Проблемът е, че дори от FDP не са сигурни колко от това е предизборна стратегия заради прекомерната зависимост на публичния образ на партията от Линднер. В неделя той представи списък с десет приоритета на либералите и сред тях не преобладаваше крайната реторика тип "Алтернатива за Германия" - говореха основно за нуждата да се изгради "най-добрата образователна система в света", ангажимент за дигитализация (който и Меркел споделя), "баланс между гражданите и държавата", "либерална политика за миграция, включително нов закон за миграцията", "разумна енергийна политика". Всъщност най-радикално звучащото сред тях беше за нуждата Германия да поеме "повече отговорност в света".

Тези очаквани стъпки повдигат въпроса дали реториката на Линднер не е действително силно предизборна, за да даде тласък на партията. Каквато и да е истината, част от посланията му изглежда се харесват и сред членовете на AfD - 27 годишната Франциска Шрайбер от борда на "Млада алтернатива" - младежкото крило на антиимигрантската партия - обяви, че възприема AfD като "твърде дясна" и преминава към либералите. Александер Гауланд от AfD пък каза, че FDP ще са най-подходящият коалиционен партньор и получи гневна реакция от Линднер, който нарече "Алтернатива за Германия" "националистка и авторитарна" и призова да не се гласува за нея.

За FDP обаче предизвикателствата тепърва започват дори случай на успех - никоя партия от 1950 г. не е успявала да от извънпарламентарна направо да се изстреля във властта. Две трети от кандидатите, които могат да спечелят места в Бундестага, досега никога не са работили там. Само един има опит на ниво правителство в Берлин. "Ще видим научили ли са уроците от миналото," казва политологът Декер. "Вестерлеве беше чудесен лидер на опозицията, но му беше трудно. Линднер трябва да избегне тази съдба," добави той, имайки предвид бившия лидер на либералите, който беше външен министър в предишното правителство.

"Зюддойче цайтунг" говори и за още един проблем. "За четири години 38-годишният напълно обърна партията към себе си... Нямаше борби за власт (и) Линднер можеше да търси персонал със свобода, каквато не би могъл да ползва и самият Ханс-Дитрих Геншер", пише изданието, имайки предвид емблематичния лидер и дългогодишен външен министър, превел Германия през времето на обединението. Сега обаче, дори да вземе около десет на сто от гласовете, Линднер ще има проблем с кадрите. "Кой още (ще е във властта освен него)? И може ли тази FDP отново да управлява?"

Изненадата на Макрон

Според "Франкфуртер алгемайне цайтунг" опасения от ролята на FDP в кабинета споделя и самият Макрон, но по различни причини - всъщност той е изненадан от позициите на Линднер. Доскоро неговата партия "Република, напред!", която спечели парламентарните избори във Франция, но още няма евродепутати, се готви за вота за Европарламент през 2019 г. при интензивни и "изпълнени с доверие" контакти с FDP в рамките на Алианса на либералите и демократите.

От друга страна Линднер и Макрон са по-близки, отколкото изглеждат, а по време на кандидатпрезидентската кампания във Франция Линднер не се умори да подкрепя бившия инвестиционен банкер. "С победата на Еманюел Макрон спечели кандидат, който не залага на разделения, а иска - както (искаме и) ние - да направи Европа по-добра. Това ни се вижда положително и за Германия." И двамата са скептични за идеята на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че всички страни в ЕС трябва да станат част от еврозоната.

Всъщност Макрон не се колебае за проевропейската ориентация на FDP и има само едно силно желание за изборите - Меркел да остане канцлер, пише изданието.

Всичко, което трябва да знаете за: