© Reuters
В много отношения програмите и посланията на германските партии не се различават особено едни от други, дори дни преди парламентарните избори на 24 септември.
Все пак между шестте партии, които се очаква да влязат в парламента в неделя, има и разделителни линии - в миграцията, отношението към труда, външната политика, скандала с емисиите на автомобилите, разходите за отбрана и поляризиращите в момента връзки с Турция. По други въпроси, които вълнуват германското общество, някои от тях нямат какво да кажат.
В. "Зюддойче цайтунг" обобщава отговорите на шестте партии по важни за германците теми на базата както на програмите им, така и на изказвания на лидерите им. Сравнението е между Християндемократичния съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел (и посестримата ѝ партия Християнсоциален съюз, ХСС, в Бавария), Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на Мартин Шулц, Свободната демократическа партия (представена за краткост като "либералите"), "Левицата", "Зелените" и антиимигрантската, евроскептична "Алтернатива за Германия".
Кои мигранти трябва да приеме Германия?
ХДС/ХСС: Германия няма достатъчно млади хора, които да движат икономиката ѝ, и се нуждае от работници с умения. Затова миграцията трябва да се направлява "умно". Не трябва да се приемат мигранти, за които страната да трябва да се грижи. Макар да е нужен ангажимент за помощ на хората, които са действително в "нужда", Германия ще настоява за необходимостта за "споделена отговорност" за мигрантите, влизащи в Европа.
ГСДП: И социалдемократите искат солидарност на европейските страни, но я тълкуват по-скоро хуманитарно. Трябва да се настоява за европейска програма, която да сложи край на инцидентите в Средиземно море. Търсещите закрила трябва да могат да подадат молба, преди да отпътуват за Европа и да бъдат "справедливо" разпределени между страните членки на съюза. Решенията кой да бъде приет трябва да се взимат съобразно професията, езиците, образованието, възрастта на кандидатите.
Либералите: Германия трябва да приема преследвани и нужни на икономиката. Мигрантите, бягащи от политическо преследване и получаващи статут на бежанци, трябва да се връщат в страната си, след като войната там приключи, но да имат и право да кандидатстват за оставане. Необходим е много по-централизиран режим на отхвърляне на молби. Администрацията да ползва английски като втори официален за комуникацията си с мигрантите.
"Зелените": Трябва да се създаде голяма програма за законно и сигурно приемане на мигранти. Нужна е квота за миграция, която да работи с критерии, подобни на исканите от ХДС и ГСДП.
"Левите": Отхвърлят всякакви ограничения на правото на убежище. Германия трябва да приема и хора, които не бягат от война, а пристигат от други съображения. Живелите досега незаконно в Германия трябва да получат шанс за неограничен престой и разрешително за работа.
"Алтернатива за Германия": Само квалифицирани мигранти са необходими. Германия трябва да постигне след години "отрицателна имиграция". Нужни са активни (но неуточнени) мерки в областта на "семейната политика" за набавяне на нужните кадри и "запазване на собствения народ".
Кой ще плати за "Дизелгейт"?
ХДС/ХСС: Няма нищо конкретно в програмата, казва се, че "грешките от миналото трябва да се коригират и да се предотвратят в бъдеще." Политиките, общността и производителите трябва да работят заедно. Консерваторите обаче са твърдо против забраната на дизеловите коли.
ГСДП: Също не предлага решения. Колата обаче трябва да се превърне в превозно средство без вредни емисии, се казва в програмата. Нужен е и общ европейски лимит на емисиите.
Либералите: Нямат позиция.
"Зелените": Колите, които не отговарят на стандартите, трябва да бъдат усъвършенствани, дори автоиндустрията на трябва да плати цената. Нужно е да се разшири автопаркът на обществения транспорт. От 2030 г. по улиците да има само автомобили без вредни емисии.
"Левите": Производителите - "мениджърите" (ако трябва, дори с "лични средства" и "собствениците") трябва също да поемат своята отговорност.
"Алтернатива за Германия": Обявяват се единствено срещу "идеологически мотивираната" транспортна политика, която "дискриминира" дизела.
Трябва ли да се увеличи минималната заплата?
ХДС/ХСС: Не става дума за увеличаване, но е нужно да се премахнат излишните бюрократични правила, които ограничават доходите в сектори като ресторантьорството и селското стопанство.
ГСДП: Няма такова искане. Трябва да се променят някои от действащите правила за трайно безработните и трудовите условия за непълнолетни.
Либералите: Изразената позиция е сходна с тази на ХДС.
"Зелените": По-важни въпроси са премахването на "изключенията" от минималната работна заплата за някои категории труд, както и равното заплащане за мъже и жени.
"Левите": От 8.84 евро на час минималната заплата трябва да стане 12 евро и всяка година да се увеличава съобразно производителността и инфлацията.
"Алтернатива за Германия": Партията е "за" минимална работна заплата, без обаче да коментира сегашния ѝ размер.
Трябва ли ЕС да помага на страните в криза?
ХДС/ХСС: Нужно е придържане към Пакта за стабилност в Европа и ако това условие е налице, ХДС е готова да помогне за справяне с проблеми в Южна Европа като младежката безработица. Партията обаче не дава подробности. Поемането на общ дълг не бива да се случва, но идеята за Европейски валутен фонд е нещо, което консерваторите биха приели.
ГСДП: Трябва да се заделят пари за кризата, включително чрез "европейска инвестиционна програма" - наливане на средтства в инфраструктура, дигитализация, образование, енергетика, научноизследователска дейност. Чрез "Фонд за младежка заетост" може да се адресира младежката безработица. Нужен е общ бюджет на еврозоната.
Либералите: Без да влизат в подробности, от партията настояват, че трябва да се сложи край на дългогодишната политика на отрицателни лихви на Европейската централна банка, тъй като растежът ще дойде от реформи. Всяка държава сама е отговорна за пазара на труда и социалното осигуряване.
"Зелените": Да. Дългът на Гърция и на други южноевропейски държави трябва да се облекчи, нужни са инвестиции в климатичната политика, енергетиката и земеделието.
Левите: Да. Време е за край на "диктата на съкращенията" (има се предвид политиката на бюджетни икономии от началото на кризата). Нужна е инвестиционна програма, за която да помогнат "милионерите" със средства над определен праг. Трябват още дългова подстрижка и репарации за Гърция.
"Алтернатива за Германия": Не - не трябва да се заделя никаква помощ за задлъжнели държави - въпросът не е в положението на останалите страни, а във факта, че Германия не е длъжна да плаща за тях. Затова Германия трябва да напусне еврозоната.
Как трябва да се подходи към Путин?
ХДС/ХСС: Путин е отговорен за актове на "агресия", но трябва да се разговаря с него. Цитирана е Меркел с думите ѝ, че е "отминало времето", когато Европа е можела да разчита на други за защитата си. Eвропа трябва да се въоръжава независимо от НАТО, без това да влияе на сътрудничеството с него, с оглед на опасностите.
ХСС същевременно предлага "график" за поетапно отпадане на санкциите срещу Русия, докато се изпълняват Минските споразумения и е готова на отстъпки за Източна Украйна, но не и за Крим.
ГСДП: Говорят не за "агресията", а за "подхода" на Путин в Украйна. Мирът и сигурността в Европа обаче са възможни само с Русия, а не ако се действа без или още по-малко срещу нея. Подобно на ХСС социалдемократите искат поетапно отпадане на санкциите в хода на прилагането на Минските споразумения (външният министър Зигмар Габриел наскоро повтори идеята).
Либералите: Нужно е да се работи по "партньорство с Русия" като дългосрочна цел, което включва и отпадане на санкциите, но това трябва да стане само с "незабавно" прекратяване на окупацията на Източна Украйна и Крим. Ако обаче Путин прави отстъпки, те трябва да бъдат смекчени.
"Зелените": Санкциите трябва да останат "засега", защото Путин е виновен за "агресивна силова политика".
"Левите": Няма изрична позиция. Партията обаче отхвърля "политиката на конфронтацията" и обвинява "и ЕС, и Русия" за проблемите в отношенията им.
"Алтернатива за Германия": Тонът към Русия трябва да се смекчи. Нужно е тя да бъде въвлечена в обща "структура за политика на сигурност".
А към Ердоган?
ХДС/ХСС: Турция не може да е член на ЕС, защото не отговаря на условията. В програмата не става дума за прекратяване на преговорите с Анкара, нито за митническия съюз. Лидерът Ангела Меркел обаче каза през юли, че ще говори с европейските лидери за прекратяване на преговорите.
ГСДП: В програмата се казва, че преговорите са единственият възможен формат за диалог. В дебата си срещу Меркел Шулц обаче обяви, че също подкрепя идеята да бъдат прекратени.
Либералите: В сегашната си форма преговорите трябва да спрат, защото авторитарно управлявана Турция не може да е кандидат. Турция е преди всичко "партньор в НАТО" и "силно свързан с ЕС съсед".
"Зелените": Визите за турски граждани трябва да отпаднат, за да може преследваните в родината си по-лесно да намерят убежище в Европа. Преговорите за членство и за митническия съюз трябва да продължат, защото могат да окажат влияние върху Ердоган.
"Левите": Нужна е "радикална промяна" - край на оръжейния износ за Турция, отказ от митническия съюз с Анкара, но не и прекратяване (нито ускоряване) на преговорите за еврочленство. Забранената в ЕС Кюрдска работническа партия (ПКК) трябва да бъде разрешена в Германия.
"Алтернатива за Германия": "Турция не принадлежи културно към Европа", казва партията, без да посочва изрично турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Парите, които Анкара получава за бежанци, трябва да бъдат спрени, както и преговорите за членство.
Трябва ли да се отделят повече пари за отбрана?
ХДС/ХСС: Да, до 2024 г. разходите за отбрана трябва постепенно да стигнат 2 на сто от БВП съгласно договореностите с НАТО.
ГСДП: Увеличаването на бюджета за отбрана трябва да стане чрез по-голямо перо за хуманитарни помощи и управление на кризи, иначе не би било подходящо при управление на ГСДП, защото би узначавало почти двукратен скок на разходите. Нужен е и "отбранителен съюз" в Европа, в който да участват онези страни, които желаят.
Либералите: Трябва да се инвестира много повече - например 3 процента от БВП - в отбраната, но редом с това да се увеличи и сумата, която Германия отделя за развитие.
"Зелените": Не. Сегашното положение е прахосване на средства, вместо това - не само в Германия, а и навсяъкъде в НАТО - страните участнички трябва да работят за съвместно планиране и сътрудничество и това ще оптимизира дейността им.
"Левите": Не. Освен това Германия трябва да прекрати всички мисии в чужбина.
"Алтернатива за Германия": Трябва да се възстановят "мощта" и "готовността за операции" на армията, което на практика означава "да". Нужно е и връщането на военната повинноста, за да се "укрепи обществото".
Какво да се направи срещу ислямистката опасност?
ХДС/ХСС: Общ за всички провинции закон, регламентиращ дейността на полицията. В съвместен център за противодействие на тероризма в Берлин федералното правителство трябва да работи с провинциите по общи мерки, за да не остават незабелязани джихадисти като Анис Амри (атентатора от Берлин минлата година). Трябва да може в определени ситуации армията и полицията да действат съвместно срещу опасности. За Бавария ХСС предлага и допълнително възможността заподозрени във връзки с радикален ислям да могат да се задържат за дълго или да се проследяват с електронни гривни.
ГСДП: "Нулева толерантност" срещу словото на омразата и ислямистите. Джамиите на проповядващите радикален ислям трябва да се затварят и да се прекъсват възможностите им за финансиране. Нужно е да се разработят центрове за превенция и оказване на помощ срещу радикализация. Базите данни на федерално и провинциално ниво трябва да се унифицират. Нужен е общ антитерористичен център на ЕС.
Либералите: Нужни са конкретни стъпки като забрана на конкретни организации, засилено наблюдение на заподозрени. За разлика от ХДС либералите искат образователна кампания в социалните мрежи и подпомагане на конкретни трудови квалификации, които да интегрират младите в икономиката.
"Зелените": Макар да осъждат "терора на джихадизма", те приравняват подобни прояви с тези на крайнодесните и "райхсбюргерите". По-твърди закони няма да имат реален ефект. Нужно е засилено наблюдение на заподозрени.
"Левите": Тероризмът е в списъка на последиците от "глобалния капитализъм".
"Алтернатива за Германия": Трябва да се отнема гражданството на лица, свързани с "терористични организации, например "Ислямска държава"," както и да се облекчи режимът за притежаване на оръжия на гражданите. Не се говори за "ислямистки", а за "ислямски" тероризъм.
