Съюзът на съдиите: Изборът на Чолаков за председател на Върховния административен съд беше немотивиран

Георги Чолаков получи 20 гласа "за", но за ССБ фактът, че само двама души публично защитиха вота си прави избора не мотивиран

© Анелия Николова

Георги Чолаков получи 20 гласа "за", но за ССБ фактът, че само двама души публично защитиха вота си прави избора не мотивиран

Най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, разпространи позиция за избора на председател на Върховния административен съд (ВАС), в която казва, че не е било обосновано процедурата да се измества повече от два месеца преди изтичане на мандата на действащия ръководител на ключовата съдебна инстанция, а по време на дебата между членовете на съдебния съвет само двама от 20 гласували "за" единия кандидат - Георги Чолаков - са изразили публично мотивите си.


Чолаков беше избран миналия понеделник, като другият кандидат- съдия Соня Янкулова, получи пет гласа "за". Последният етап от процедурата включва издаването на указ от страна на президента Румен Радев, с който изборът да бъде потвърден. Заявката, която Радев даде, е, че няма да бърза. На два пъти той заяви, че е било редно новият състав на съдебния съвет да избере новият председател на Върховния административен съд.


Решението на Радев вероятно няма да стане известно и тази седмица. До 24-и държавният глава е на посещение в САЩ.




Пълният текст на позицията на ССБ:


Като професионална съдийска организация, която винаги е проявявала активно отношение към въпросите, пряко отнасящи се към доброто управление на съдебната власт, ССБ намира за необходимо да изрази становище и по проведената процедура за избор на председател на Върховния административен съд, в рамките на която на 11.09.2017 г. беше взето решение от пленума на ВСС да бъде предложен на президента за назначаване на длъжността съдия Георги Чолаков.


На първо място, оценяваме положително осигурената възможност на съдиите от Върховния административен съд да номинират и изслушат кандидатите, взели участие в избора. Стъпка напред е и изборът на действащ върховен съдия за председател на ВАС. Същевременно няма как да не отбележим


действията на Висшия съдебен съвет, които поставиха под въпрос убедителността на проведения избор.


Процедурата за избор започна с решение на пленума на ВСС от заседанието му на 11.05.2017 г., с което беше приет един от предложените от Комисията за атестиране и конкурси варианти за хронограма за избора на председател на ВАС, но с "корекция" относно крайните срокове на представяне на становища и въпроси към кандидатите, публикуването им на сайта на ВСС и изслушването и гласуването на кандидатите.


В резултат на тази "корекция" кандидатите бяха изслушани от пленума на ВАС непосредствено след съдебната ваканция, въпросите и становищата към кандидатите бяха обявени дни преди самия избор, който се проведе два месеца и десет дни преди изтичане на мандата на сегашния председател на ВАС.


Както ССБ отбеляза в обръщението си от 16.05.2017 г., мотиви за така предложената и гласуваната от мнозинството на ВСС "корекция" не са били обявени. Предвиденият в ЗСВ в относително широки граници срок, преди изтичане на мандата на председателите на ВКС и ВАС, в който да се проведе процедурата по избор на следващи председатели,


цели да бъде осигурена необходимата прозрачност на избора и да се гарантира, че след изтичане на съответните мандати


ще са ясни следващите председатели и те могат да встъпят в длъжност, така че да няма период от време, в който двата върховни съда са без председател.


Широките граници на времето за започване на процедурата не би следвало да се използват за осигуряване на възможност действащият ВСС в последните дни от своя мандат да взема ключово по своето значение решение за назначаване на председател на върховен съд с мандат от седем години.


По никакъв начин не е обоснована и необходимостта новият председател на ВАС да бъде избран повече от два месеца преди изтичане на мандата на действащия.


Самото провеждане на процедурата по номиниране, изслушване и изразяване на становище за кандидатите от пленума на съдиите от ВАС, не допринесе в пълна степен за изясняване не само пред професионалната общност, но и пред обществото на мотивите, възприети от мнозинството от съдиите в съда да предложат и да подкрепят кандидатурата на един от двамата участващи в избора свои колеги.


Предвиденото с измененията на ЗСВ от 2016 г. участие на общите събрания на съдиите в процеса на номиниране и изслушване на кандидати за председатели на съдилища беше мотивирано от законодателя, за да бъде обезпечено избирането на председатели, ползващи се с доверието на своите колеги, което доверие произтича от автентичната и основана на конкретните, притежавани от съответния кандидат качества увереност на съдиите от съответния съд, че той заслужава да е "пръв между равни".


От проведената процедура за избор на председател на ВАС разбрахме какво е количественото съотношение между съдиите във ВАС, съответно номинирали и впоследствие подкрепили двамата кандидати, но не и сравнителните предимства н а предпочетения от мнозинството от съдиите. Най-съществените недостатъци на проведената процедура бяха проявени при проведения на 11.09.2017 г. избор от пленума на ВСС. Предложеният за назначаване на президента кандидат беше избран с внушително мнозинство от 20 гласа, но само двама, от това мнозинство членове на ВСС, мотивираха своя избор.


Нито един от изборните членове на Съдийската колегия на ВСС, гласувал "За" получилия мнозинството от гласовете кандидат, не изложи публично съображенията за своя избор,


а това беше важно и необходимо, доколкото безспорно и другият участващ в процедурата кандидат е съдия с безупречна професионална и лична репутация. Мотивираното от едва двама от мнозинството от членовете на пленума на ВСС решение от 11.09.2017 г. със зачитането на принципа на съдийско самоуправление би било убедително, ако този принцип беше следван последователно от същото това мнозинство. За съжаление в практиката си мнозинството и от пленума на сегашния ВСС, и от Съдийската му колегия демонстрираха избирателно прилагане на прокламираните като въвеждани в хода на реформата на съдебната власт принципи.