Макрон потегля на обиколка в "лоялните от Източна Европа"

Франция не иска "да разделя и владее" в Източна Европа, твърди представител на Елисейския дворец.

© Charles Platiau, Reuters

Франция не иска "да разделя и владее" в Източна Европа, твърди представител на Елисейския дворец.

Докато Великобритания се мъчи с тежкия си развод с ЕС, президентът на Франция Еманюел Макрон започва инициатива за задълбочаване на икономическата интеграция на един съюз, за който казва, че трябва по-добре да защитава гражданите си. Той потегля от сряда на тридневна обиколка в Централна и Източна Европа, където ще се стреми да получи подкрепа за усилията си да затегне трудовите изисквания за "командированите" работници - деликатен проблем, който изостри разделението изток-запад.


Няколко дни по-късно реформите в еврозоната, сътрудничеството в отбраната и имиграцията ще са на дневен ред, когато Макрон ще е домакин на среща с лидерите на Германия, Испания и Италия в опита си да засили водачеството на Франция в Европа, припомня "Ройтерс".


Париж отдавна се оплаква, че Централна и Източна Европа получават нечестно предимство от "социалния дъмпинг" на евтината работна ръка, и изтъква, че командироването на нископлатени работници вреди на местния пазар на труда и подкопава защитата на трудовите права в страните членки с по-високо заплащане. Тази категория служители са под 1% от работната сила в ЕС, но много от тях са заети в транспортния и строителния сектор и проблемът там е най-видим.




Източник от Елисейския дворец каза, че Макрон ще посети страни, които най-много държат на връзката си с Европа - Румъния, България и Австрия (където ще се срещне и с лидерите на Чехия и Словакия), но пропуска Унгария и Полша, чиито десни правителства той обвинява, че отхвърлят ценностите на ЕС. Източникът отхвърля предположенията, че Макрон се стреми да вбие клин между страни в Централна и Източна Европа, които са твърдо против реформите, и тези, които виждат възможност за компромиси.


39-годишният лидер ще намери разбиране в Австрия, която граничи с четири източноевропейски държави и където управляващите социалдемократи казват, че притокът от работници от изток поставя под натиск равнищата на трудовите възнаграждения. В същото време лидерите на Чехия и Словакия се очаква да призоват френските компании с бизнес в техните страни да повишат заплащането, щом не искат гражданите им да емигрират на Запад.


Какъв е проблемът с командированите


Директивата за командированите работници позволява на европейските фирми да изпращат свои работници в други страни от ЕС с договори, които ги задължават да гарантират само минималното заплащане на приемащата страна. Макрон казва, че предложението на Европейската комисия в заплащането на работниците да влизат и предвижданите в приемащата страна допълнителни възнаграждения и договорите им да са за срок не повече от две години не е достатъчно.


Полски работник например идва да работи временно във Франция, командирован от полския си работодател. Изискването е да получава минималната френска заплата и да бъдат спазени френските норми по отношение на работното време, хигиената и безопасността на труда. В същото време работодателят плаща социални вноски в Полша, където те са много по-ниски от френските. Съществуват и множество нарушения: работодателят плаща минималната френска заплата, но след това кара служителя да си плати пътните, храната и нощувките. Това е нелоялна конкуренция, тъй като по този начин компаниите предлагат във Франция наполовина по-евтина работна ръка.


Тъкмо на това иска да сложи край Макрон. Той настоява в доходите на работника изрично да бъдат включени разходите за храна, транспорт и настаняване. Освен това, докато в момента командированият работник има право да остане в дадена страна от ЕС три години, Макрон иска този период да бъде не повече от година. Европейската комисия обмисля да го намали на две години.


Вишеградската четворка смята, че тези предложения са прекалени и че трябва да им се позволи да се състезават чрез по-ниско платена работна ръка, за да наваксат десетилетията буксуване по времето на комунизма. Очаква се Естония, която е ротационен председател на ЕС, да направи ново предложение през септември.


Защо няма визита в Полша и Унгария


Във Варшава и Будапеща се опасяват, че с идването на власт на Макрон се засилва вероятността от Европа "на няколко скорости" със спад във влиянието, финансовата подкрепа и икономическата конкурентоспособност на Изтока. Неотдавна президентът дори предизвика гнева на полското правителство, като обвини "някои европейски лидери", че гледат на Европа като на супермаркет.


Полша обвинява Макрон в двойни стандарти, защото хем иска по-тясно сътрудничество в Европа, хем се стреми да подкопае конкуренцията в общия пазар. Два източника от полското правителство казват, че то се е опитало да покани Макрон да посети Варшава по време на обиколката. "Не видяхме обаче особено желание", каза един от източниците.


Други страни дават признаци, че са готови да направят компромис и да приемат новото предложение на ЕС. "Силно съм заинтересован от регионалното сътрудничество във Вишеградската четворка, но жизненият интерес на Словакия е ЕС", заяви словашкият премиер Роберт Фицо.


Извън въпроса с командированите работници Макрон вероятно ще се стреми да набере подкрепа за предлаганите широки реформи на ЕС, които включват по-тясно сътрудничество в отбраната, фискална хармонизация и общ бюджет на еврозоната. Съветниците му казват, че френската дипломация дълго време е занемарявала Централна Европа.