Шпионска надпревара или спор за Косово - защо Сърбия се ядоса на Македония

© Associated Press

Брат ни Заев ни заби нож в гърба" срещу "И ние веднъж да ги шпионираме" - заглавията в сръбските и македонските медии от последните два дни бяха посветени основно на повишеното дипломатическо напрежение между Белград и Скопие.

Обвинения в шпионаж и предателство от едната страна и в шантаж (макар и идващи не от правителството) - от другата, рязко контрастираха с топлите връзки между сръбския кабинет и предишното правителство в Скопие начело с оглавяваната от Никола Груевски ВМРО-ДПМНЕ.

"Дневник" обобщава най-важното в спора от последните два дни.

Затишие пред буря?

В понеделник македонските медии съобщиха, че сръбското посолство в Скопие е празно, а персоналът му и посланикът са в Белград на спешни консултации. Часове по-късно сръбски представители обвързаха действията си с предполагаема разузнавателна дейност, извършвана от македонските служби. Сръбският външен министър Ивица Дачич дори заговори за "разузнавателен скандал" и заплаши, че Сърбия може да промени позицията си за конституционното име на Македония, ако Скопие се съгласи да поддържа влизането на Косово в ЮНЕСКО. По-късно пред сръбската телевизия "Пинк" първият дипломат припомни повтаряната още по време на предишното правителство позиция, че Сърбия е готова да "навре пръст в окото" на непризнаващата Косово Гърция, за да защити правото на Македония в спора за името, а получава нереципрочно отношение от Скопие.

Коментарът му не срещна разбиране от опозицията: предшественикът му Вук Йеремич го обвини в "дипломатическо дилетантство и шарлатанство, присъщи на банановите републики".

От думите на Дачич същевременно се разбира, че от двете страни няма намерение за никакви по-сериозни стъпки като скъсване на отношенията, а посланикът на Белград в Скопие вероятно ще се завърне в мисията си през септември. В сряда сутринта се очаква президентът Александър Вучич да се чуе с македонския премиер Зоран Заев, който няколко дни по-късно ще разговаря с колегата си Ана Бърнабич на международен форум.

Официално Скопие обяви, че няма да коментира ситуацията и тя дори няма да влезе в дневния ред на срещата на кабинета във вторник. От външното министерство на страната отговориха на запитване на "Дневник", но отказаха да коментират ситуацията, преди Сърбия да е дала писмен отговор на официални въпроси, изпратени от македонските власти, и настояха, че нямат какво да добавят към позицията, разпространена в понеделник вечерта. А тя беше лаконична - Македония развива "приятелски отношения с всички съседни страни" и е посветена изцяло на решаване, а не на създаване на проблеми" и на "напредване в добросъседството, сътрудничеството и партньорството с Република Сърбия", защото това е "единственият начин да се върви напред". Изявлението съдържаше дори "поздравления" към официален Белград заради "защитата на приятелските отношения".

По-късно вечерта външният министър Никола Димитров отрече Македония да е "имала намерение" или "да е дала наредба или инструкция" или извършвала разузнавателна дейност против някоя от съседните държави и преповтори посланията от предишното изявление.

Игра на заглавия

Кризата с изтеглянето на целия персонал на сръбското посолство намери израз и в сръбската преса - тя беше на първа страница на водещите вестници, а заглавията бяха обичайно гръмки. "Скандал: Македонците подслушват дори Вучич" и "Зоран Заев е шиптарски наемник: ще подкрепи приемането на Косово в ЮНЕСКО", писа в. "Информер".

"Дипломатическа война: брат ни Заев ни заби нож в гърба", беше заглавието на в. "Ало", според който "Заев обещал на албанците да вкара Косово в ЮНЕСКО през задния вход". В "Сръбски телеграф" водещото заглавие беше "Заев обяви война на Сърбия", а според официоза "Вечерне новости" операцията била извършвана с помощта на Съединените щати. Според "Блиц" сръбските дипломати в Македония са следени "без повод".

В някои македонски издания обаче на практика тонът беше сходен - проправителственият в. "Слободен печат" обяви на първата си страница: "Веднъж и ние да ги шпионираме!"

В Косово ли е проблемът

По ирония на съдбата обвинението на Сърбия, че Македония събирала разузнавателни данни за северната си съседка, идва само няколко месеца след като македонски медии дадоха насоки за съмнително сръбско присъствие в парламента в Скопие в нощта на безредиците пред сградата на 27 април, а доклад посочи Белград и София като предни постове на руска кампания за дестабилизация на Македония. Сред македонското гражданско общество темата стана един от поводите за недоволство срещу вече освободения главен прокурор Марко Звърлевски, който беше критикуван за това, че не е наредил проверка на твърденията за нерегламентирана дейност на сръбските служби след медийните публикации.

Другото обстоятелство, което прави момента на обвиненията необичаен - политическата криза, от която излиза Македония, започна преди две и половина години именно със записи, публикувани от тогавашния лидер на опозицията и сегашен премиер Зоран Заев, според които управляващите по това време ВМРО-ДПМНЕ масово са подслушвали нерегламентирано хиляди души в Македония и са се опитвали да се месят в съдебната и други власти. "Впрочем тъкмо хората от това правителство почувстваха последиците от незаконното подслушване и добре знаят какво значи това," каза още Димитров в последното си изявление, имайки предвид факта, че парията на Заев и други опозиционно настроени обществени личности са в списъка на онези, чиито разговори са записвани от властите.

Косовският повод пък идва в момент, в който Вучич обяви стъпките си за "вътрешен диалог" за Косово, а един вицепремиер заговори за членство на страната във всички международни организации без пълноправно членство в ООН. "Няма как да си обясним случващото се с Косово", каза за "Дневник" Флориан Бибер, професор по югоизточноевропейски изследвания в Университета в Грац. "Македонското правителство вече каза, че няма да се меси по въпроса, а отговорът на Сърбия сега беше по-радикален, отколкото когато Македония призна Косово. Това е само оправдание. По-вероятно е Сърбия да е притеснена от факта, че някои от дипломатите ѝ вече бяха изобличени като намесващи се в македонските вътрешни работи. Ще бъда любопитен да видя дали същите хора ще се върнат в Македония, когато въпросът се уреди."

Според Бибер в Белград се страхуват, че е възможно случилото се в Македония - възникването на силно опозиционно движение и гражданско общество - да се пренесе и на сръбска територия. Затова, а и защото сръбското правителство беше в много добри отношения с предишния кабинет, "сръбското правителство се припознава в предишното (македонско) правителство". Освен това, ако Заев успее да изпълни обещанието си за реформи, направено пред избирателите и международните партньори, Белград трудно ще запази имиджа си за реформатор пред последните.

Друга причина той вижда във външнополитическия завой - но не в политиката на Македония към Сърбия, както твърди Белград, а обратното. "Бих казал, че завоят на 180 градуса дойде от сръбското правителство, особено от проруското му крило, тъй като Русия силно поддържаше предишния кабинет в Скопие", смята Бибер.

Игра с нулев резултат

С действията си Сърбия на практика отвори "втори" външнополитически фронт за правителството в Скопие, което след урегулирането на отношенията с България насочи вниманието си към Гърция и към опитите за решаване на дългогодишния спор с името. Като крачка напред се разглежда първата от две години визита на гръцкия външен министър Никос Коциас в Скопие, планирана за 30 и 31 август. Според базираната в Атина новинарска агенция ИБНА се очаква Коциас да повдигне въпроса за "провокациите," с които "БЮРМ продължи от своя страна", имайки предвид използваното от гръцките власти име на Македония, тъй като в използваното от нея виждат претенция към своята територия. Напрежението нарасна и заради карта на "Велика Македония", показвана на чествания на националния празник Илинден сред общностите в Канада, на която "великата" държава включва части от Егейска Македония.

Междувременно "Катимерини" съобщи, че гръцките дипломати гледат на случилото се с безпокойство в очакване да видят следващите ходове на Белград и Скопие.

Има ли поведението на Сърбия нещо общо със стъпките за помирение към Гърция и България? "Със сигурност случващото се не харесва на Сърбия, която се опитва да управлява Македония", каза Бибер. "Колкото по-добри връзки има Македония в региона, толкова по-малко влияние ще има Сърбия. За съжаление сегашното правителство в Белград все още мисли за регионалното сътрудничество като за игра с нулев резултат."