Съдебната реформа в Полша дава на президента шанс да си изгради идентичност

Вечерта преди неочаквано да наложи вето на два спорни закона за реформа на съдилищата, полският президент и вярващ католик Анджей Дуда беше видян да се моли пред една от най-популярните в страната реликви: Черната Мадона от Ченстохова. Вдъхновението, с което той направи шокиращ за управляващата партия Право и справедливост (ПиС) ход обаче, може да е било колкото религиозно, толкова и политическо.

Дуда, който е президент от 2015 г. насам, често е заклеймяван от опонентите с определението "писалка" - с тази дума те имат предвид готовността му да подписва законопроекти. Ветото на текстовете от съдебната реформа обаче беше възможност да си изгради самостоятелна политическа идентичност. Политически наблюдатели вярват и че 45-годишният държавен глава се позиционира за следващите президентски избори, въпреки че не е казвал публично, че ще се кандидатира. Той е по-популярен от дясната евроскептична ПиС, с която е съюзник, но ще му се налага да набере по-широка подкрепа, ако иска да спечели през 2020 г.

Дуда обяви, че действа съгласно конституцията, когато наложи вето на два законопроекта, които биха ограничили независимостта на Върховния съд. Във вторник той одобри по-малко спорния закон, чиято цел е да реформира обикновените съдилища.

Опитите на правителството да разшири правомощията си в съдебната система разгневиха Европейския съюз и доведоха до една от най-големите политически кризи в Полша от падането на комунизма през 1989 г. Много поляци мислят, че съдебната система е корумпирана и в нея доминира мисленето от комунистическата епоха, но подозират, че правителството се опитва да се сдобие с повече власт и така да подрони устоите на полската демокрация. Дни наред хиляди протестиращи искаха Дуда да използва ветото си.

Но до миналия уикенд правителството и източници на ПиС казваха, че са убедени, че президентът ще подпише и трите закона. Дуда бил в президентската лятна резиденция в Юрата на балтийското крайбрежие, където отишъл да "премисли нещата от разстояние", казва източник от правителството. Там Дуда се консултирал с адвокати, съдии, професори по право, социолози, философи и политици.

Лидерът на управляващата в Полша "Право и справедливост" Ярослав Качински и премиерът Беата Шидло.

Притеснен от протести

Демонстрантите притеснили Дуда, казва източник, близък до президентството. "Сред тях имаше и много хора, които нямаха нищо общо с политиката и които просто бяха притеснени заради промените в съдилищата." В неделя около обед станало по-ясно на приближените до Дуда какво ще направи - обсъждал ситуацията по телефона и разменял съобщения, казват източници, свързани с президентството. Сред хората, с които говорил тогава, е и Зофия Ромашевска - дългогодишен активист и съветник на президента, която казала, че знае какво е да живееш в страна, в която няма независима съдебна система, и му обяснила: "Не искам да се върна в такава страна."

Вечерта Дуда пътувал до Ченстохова, където е видян да коленичи и да се моли. Един от монасите, посетил службата, каза, че те се молели за президента, който бил между тях. След молитвите държавният глава говорил с поклонници. После поел обратно към Варшава, а по пътя взел решението за реформите. "Отиде там, за да търси насоки. Получи ги", казва източник, близък до президентството. Според самия Дуда решението "е взето бързо". Заминаването му за Ченстохова точно в този момент обаче кара някои в ПиС да се чудят дали той ще направи каквото иска партията. "За някои беше знак, че нещата може да не са толкова ясни, колкото изглеждаха на ПиС", казва друг свързан с президентската администрация източник.

"ПиС направи грешката да се държи с президента като с марионетка. Президентът задейства мина, на която седеше ПиС."

Говорителят на правителството Рафал Бохенек каза, че е "жалко", че президентът е наложил вето на законите, докато премиерът Беата Шидло описа решението като "неразбираемо".

Разрив с управляващите

Според политически наблюдатели действията на президента водят до разрив с ПиС. "Остатъкът от лятото ще даде много яснота за бъдещето на Дуда, за бъдещето на ПиС и за бъдещето на полската политика", казва един от източниците, близки до правителството.

Някои политически коментатори говорят за "еманципация" на Дуда след ветото. Източници в ПиС обаче казват, че може да става дума за хитър ход на президента, който успя да разреди протестите, дотогава разрастващи се и зачестяващи. Във вторник вечерта протестиращите по улиците бяха само част от множествата, които излизаха по улиците през цялата предходна седмица.

Политици от всички страни на спектъра в Полша се съгласяват, че Дуда вече мисли за изборите през 2020 г. Преди да наложи ветото, той се срещнал с умерени представители на ПиС и членове на антисистемната партия Kukiz'15, на които гледа като евентуални поддръжници. "Президентът отново се занимава с политика", казва един от източниците, близки до президентската администрация. Един от източниците в партията казва за "Ройтерс", че на членове на ПиС е казано да "намалят критиката" срещу президента, защото имат нужда от Дуда, който е по-популярен от управляващите.

"Той осъзна, че има повече власт от партията. Възможно е и внезапно да е осъзнал, че има власт", казва правителствен източник.

Дуда достигна до президентството след кариера, включваща политически активизъм за центристката партия "Уния Волношчи", работа като съветник към ПиС, опит в правителството и в Европейския парламент. От президентската институция казват, че няма "официална позиция" за това дали отново ще се кандидатира за президент.

Томаш Шемоняк, бивш министър на отбраната в правителството на "Гражданска платформа", което изгуби изборите от ПиС през 2015 г., казва, че важен фактор зад ветото на Дуда е "ужасяващият" отговор, който беше даден на съдебните реформи в европейските столици. Той обаче добави: "Президентът беше мотивиран от желание да се раздели с имиджа си на политически покорен човек и това определено увеличава шансовете да бъде преизбран през 2020 г."