Преди руските войски да успеят да превземат Варна, воюващите страни се споразумели да прекратят войната. Въпреки, че договорът от Сан Стефано вече бил подписан и в него било упоменато, че шуменската и варненската крепости трябва да бъдат освободени от турските гарнизони - двата града останали в техни ръце.
Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.
Чак на 27 юли 1878 година, с много цветя, с хляб и сол - всички българи се събрали в двора на училището и църквата, и посрещнали освободителите си.
