Магистратите ще може да се отстраняват по обвинение във всяко тежко престъпление

Магисратите ще може да бъдат отстранявани от длъжност при повдигане на обвинение във всяко умишлено престъпление от общ характер, а не както бе досега – само при такива, свързани с правораздаването.

Това реши парламентът, приемайки в четвъртък на второ четене спорните поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Те бяха одобрени от управляващото мнозинство почти без дебат за около половин час и то по-малко от денонощие, след като минаха през правната комисия.

След като новите разпоредби влязат в сила, Висшият съдебен съвет (ВСС) вече ще бъде длъжен да отстранява от работа без възможност за преценка всеки съдия, прокурор или следовател, на когото е било повдигнато обвинение за тежко престъпление.

Досегашната практика позволяваше това само в случаите, когато магистратите са обвинени в злоупотреба, звързана с работата им, а в останалите случаи прокуратурата отправяше искане за отстраняване до съда.

Преди ден от ГЕРБ се отказаха от скандалната идея, заимствана от Русия и Унгария, да забранят външното финансиране на съсловните организации в магистратурата, ако то не идва от ЕС. На практика мярката бе насочена основно сещу реформаторски настроения Съюз на съдиите в България (ССБ), сред чиито спонсори е Фондация "Америка за България".

В проекта обаче останаха кариерните бонуси за членовете на ВСС, които ще влязят в сила още за следващия състав на съвета. Именно този текст депутатите гласуваха първо в четвъртък. Т. нар. кариерен бонус за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) предвижда след края на мандата им в съвета те да могат да изберат в кой съд да продължат да работят. Условието е да се върнат на същото ниво в системата, от което са дошли във ВСС. Например, членът на ВСС е бил съдия във Варна, но е решил, че му се работи в София.

Същият бонус получиха и съдебните инспектори.

Друга противоречива поправка е разширяването до безкрайност на забраната за извършване на търговска дейност от магистрати. Те и досега нямаха право да бъдат търговци, но в закона бе записано, че не могат да извършват търговска дейност лично или чрез други лица, в това число техни роднини. Така се създава възможност за саморазправа с определени магистрати, чиито близки имат някакъв бизнес. Те ще бъдат поставени в положение да доказват отрицателни факти – т.е. че нямат нищо общо с бизнеса на своите близки. Това създава възможност за тяхното дискредитиране и дори дисциплинарно преследване.

Законът задължава още магистратите в срок от 30 дни от влизането в сила на измененията да декларират всичките си дейности и членства в организации, включително в масонски ложи.

В първоначалния си вид законът очевидно бе насочен срещу Съюза на съдиите в България – организация, която последователно защитава независимостта на съдиите и критикува статуквото. Вниманието бе фокусирано върху отпадналата преди поправка, с която се забраняваше на професионалните магистратски организации да се финансират от донори извън Европейското икономическо пространство.

Сред донорските организации мишената бе Фондация "Америка за България", която развива многостранна дейност у нас, но един от приоритетите ѝ е независимостта на съдебната власт.

Повечето съсловни организации на магистратите, включително Асоциацията на прокурорите, се обявиха категорично срещу законопроекта, който освен това предвиждаше да се закрие най-старата юридическа организация у нас – Съюз на юристите в България. В дебата се намеси и Хойт Брайън Ий, който е зам.-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси на САЩ. Той обясни във вторник, че "трудно може да се избяга от извода, че това е антиамерикански закон".

По-малко от 24 часа по-късно ГЕРБ ревизира позицията си и оттегли поправката за финансирането. Голяма част от спорните текстове в проекта обаче бяха приети. Те минаха с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС. Депутатите от БСП гласуваха "въздържал се".

Основната опозиция на управляващите отново бе депутатът от БСП Крум Зарков, който спори с представителите на ГЕРБ и при обсъждането на закона в правната комисия.

"Този закон, начинът, по който беше внесен, обсъждан и днес приеман съсредоточи в себе си всичко, което законодателната техника не трябва да бъде. Той бе внесен от нищото, после предизвика обществен скандал и накрая бе оттеглен в посления момент ключов текст (за финансирането). Проектът бе внесен в зала в нарушение на най-елементарния срок, който може да позволи на депутатите да се запознаят с това, което ще гласуват. И това по темата, по която всички декларирахме, че ще работим - за правосъдната ни система. Това беше едно силово упражнение, едно налагане на един закон и БСП не гласува "за" нито един текст", каза Зарков.

Данаил Кирилов заяви, че не може да си обясни поведението на Крум Зарков.

"Обяснявам си го само с оглед необходимостта да се търси сблъсък. Колегите, които вчера не бяха на заседанието на комисията по правни въпроси, трябва да знаят, че тя дебатира около 4 часа. Участваха представители на ВСС, които имаха изцяло опозиционно мнение по проекта. Няма да коментирам и вижданията за прилагането на правилника, но смятам, че по този проект се осъществи един максимално широк дебат", каза Данаил Кирилов.

ВСС иска вето за отстраняването на магистрати

В четвъртък ВСС беше поставен пред свършен факт от парламента, но все пак се опита да приеме някаква позиция по спорните промени. В крайна сметка кадровиците на съдебната власт се обединиха около тезата, че ще поискат от президента да наложи вето на част от законопроекта. Става дума за текста, който предвижда отстраняване от длъжност на магистрат, обвинен за всяко тежко умишлено престъпление от общ характер.

До този момент съдебният закон предвиждаше отстраняване на магистрат, който е обвинен за престъпления, свързани с правораздавателната дейност.

"Текстът придоби редакция, която нарушава всякакви основни принципи за защита на правата, включително и конституционни принципи. Затова аз предлагам да извървим следващата институционална стъпка", каза Галя Карагьозова, цитирана от "Правен свят".

Карагьозова е част от опозицията във ВСС, но тя бе подкрепена от Румен Боев, който гласува с мнозинството. Според Боев (бивш зам.-главен прокурор) парламентът е приел "чисто антиконституционно решение", защото депутатите "просто не са разбрали за пореден път за какво става дума".