Дефицитът в човешкия ресурс - основният проблем пред българската армия и сигурност

Президентът и военният министър на учението на НАТО в Черноморския регион Saber Guardian 17

© Надежда Чипева

Президентът и военният министър на учението на НАТО в Черноморския регион Saber Guardian 17

Конституцията определя, че въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на нейната териториална цялост. А съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, отбраната, като част от националната сигурност, определена от националните интереси, е система от политически, икономически, военни, социални и други дейности за осигуряване на стабилна среда на сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата.


Какво наблюдаваме в последните месеци, да не кажа и години. Подобно на повечето истински важни теми за българския национален интерес и тази за модернизацията на българската армия беше профанизирана. За няколко седмици маса лобисти, експерти и псевдо експерти, направиха така, че всеки в тази държава - от студенти, през кръчмари до таксиметрови шофьори, да разбира от Gripen, F-16 Fighting Falcon, Eurofighter Typhoon, или направо казано от бойна авиация и то в детайли.


Но за въоръжените сили, сигурността и независимостта и териториалната цялост на държавата или пък за системата на отбраната сякаш всички са забравили. Безинтересни теми, в които няма пикантерия, а само огромна нужда от тежки политически и стратегически решения. Теми, които изискват прилагане на съвременен отбранителен мениджмънт, базиран на принципите на доброто управление и планиране, на основа на оперативните способности на силите и вероятните сценарии за тяхното използване.




Политическо безумие е видът и количеството на купуваната бойна техника да бъдат обект на публично обсъждане. Колко от хората участващи в тези абсурдни дебати имат експертните и геополитическите (да, точно геополитически) познания, на базата на които отговорно и аргументирано да кажат "това – да", "това – не"? Шепа хора, не повече.


Безобразие е националната сигурност
да се обсъжда на обществени дебати


Тогава що за сигурност ще е тя, ако всеки, който има интерес да я пробие има достъп до информацията как да го направи?


На обществена дискусия може да бъде поставена политиката, визията, целите на развитие на българската държава и армия, както и прозрачността на харчене на парите за това по стандартите на НАТО. Очевидно цялостната визия за бъдещото на родината се крепи на пожелателно и не съвсем информирано стратегическо мислене, съчетано с колеблива политическа воля, то явно има нужда от широка обществена дискусия, за да компенсира тези недостатъци.


Отговорността на управляващите политици, обаче, е да се грижат за националния суверенитет и отбрана. Това са им делегирали българските граждани като отговорност. Изискват се решения, които на базата на сигурна информация и тежка експертиза, би трябвало да дадат отговори на съвременните предизвикателства и позволят развитието на държавата и нацията. Решения, които засягат конкретни проблеми, а не измислени, защото за истинските няма удобен или лесен отговор.


Вредите от бездействието, политическата импотентност, или блокажа на управлявалите министерството на отбраната през последните няколко мандата се засилват от редиците лобисти, експерти или wannabe играчи, които с безспирното си хвалене на една или друга машина, не правят нищо друго, освен да оставят у обществото усещането, че става дума само за "едни пари", които да сменят собственика си.


Колкото и достойнства да има всеки тип техника, те биват оставени на заден план, а изпъкват само говорителите им и тяхната борба със зъби и нокти за влияние. А това води до опростачване на разговора.


Дебатите се свеждат до скандали и обвинения
кой с каква комисионна ще си тръгне


кой е патриот (още едно странно определение, тъй като в стандартния разговор става дума за руски или американски интереси, но пък те може би са водени от руски или американски патриоти), кой родоотстъпник и всичко друго, но не и нещо общо с темата за отбрана и сигурност. Истинско престъпление, когато става дума за интереса и сигурността на България.


Навлизане в конкретика и детайли, разбираеми за десетина човека в държавата, и отказ от посрещане на реалния проблем. Дори не е само това. Понякога в публичното пространство се носят откровени глупости, дължащи се или на некомпетентност, или на заблуда. Гръмко се обяснява, как Военнопромишленият комплекс (ВПК) на страната ще се включи в модернизацията на армията. Но никой не си дава труд да обясни, че ВПК произвежда предимно боеприпаси за старо руско въоръжение, а предприятията, нужни за целите са Военноремонтните заводи (ВРЗ). Може би, защото това ще наложи навлизане в блатото на управлението на тези дружества и предприятия, където основен проблем пак е липсата на политическа воля, модерна визия за открито управление и финансова отговорност. Едните към Министерство на икономиката, другите към отбраната, а към всички вперени алчни, партизански погледи.


Стилът на управление на отбраната от десетилетия е
да оставим решенията на тежките проблеми за друг път


И колкото повече време минава, решенията от тежки стават почти невъзможни. Отлагането води до натрупване на още повече проблеми, риск от още повече щети, а по темата с отбраната и сигурността, и до потенциални жертви.


Кой и как определя приоритетите при решаването на основните проблеми на българската армия. Дали най-напред трябва да модернизираме въоръжението си или да се справим с дълго отлаганата, но абсолютно задължителна утилизация на боеприпасите (ще спомена само касетъчните бомби, старите ракетни двигатели и химическите боеприпаси)?


Дали пък най-напред не трябва да осигурим войска от високо образовани и мотивирани офицери, предвождащи добре обучен състав?


Да, според мен основният проблем пред българската армия и сигурност е дефицитът в човешкия ресурс, недостатъчно добре подготвен състав, отсъствието на каквато и да е мисъл за мотивация и професионализъм на думи.


Поставят се користни въпроси за купуване на различни видове въоръжение, без да има анализ и обосновка, с неосигурени човешки ресурси. Ето това е темата, пред която, управляващите в последните години се опитват да заровят глава в пясъка. Дори когато пясъкът се оказва бетон.
"Защитата на достойнството и честта на военнослужещия е задължение на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Република България и извън нея", чл.177, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Държавата от години нарушава собствените си закони. Какво достойнство, каква чест може да искаме от хора, на които възнаграждението за труда им е определено на 600 лева.


5600 души не достигат на Българската армия


според изнесените данни през февруари тази година. (Добре е да се знае, че пари за заплати на тези 5600 души в бюджета има, те са дават като ДМС на служещите, иначе заплащането ще е съвсем мизерно. И силно намалява мотивацията за попълване на недокомлекта). Като основна причина за недостига на кадри се посочва недостатъчното оборудване и неадекватното заплащане. Защо никой не говори публично за това? Защото не е удобно, не е пикантно и изисква усилие, мисъл и действие.


Защото иначе би трябвало да признаем, че бойният дух на българската армия отдавна е останал само възрожденски идеал и спомен от отминали славни битки. А такива признания не носят политически дивидент. Днес българските военни са герои в мирно време, пазят своя пост и родината, благодарение само на собствената си воля и инат. И в повечето случаи, хората постъпващи на служба са без друг избор в живота. За тях армията е последният шанс за оцеляване, средство да изхранят семействата си, а не мотивация и кауза.


Не се изисква много въображение или управленска мисъл, за да се стигне до извода, че за да привлечеш и задържиш специалисти и професионалисти, най-напред трябва да им осигуриш добро образование, след това, да успееш да задържиш интереса им с нужното уважение и подсигурено адекватно заплащане на труда им. Тези хора трябва да са убедени, че ще работят в сигурна среда с възможност за личностно и кариерно развитие.


Обучението на професионални кадри, особено в областта на отбраната, е много дълъг и скъп процес.


Трябва да се спре и с безумните псевдопатриотични глупости
с наборната военна служба


Всяка инвестиция в обучението на военни кадри би била загубена, ако не можем да задържим тези кадри и да се възползваме от техните знания и умения. Най-ефикасната и евтина войска е професионалната. Последните анализи на НАТО показват, че за изграждането на един професионален войник са необходими поне 4 години, като тенденцията е този период да расте с напредването на технологиите.


Защото, освен да пропилеем времето на младите хора и да хвърлим поредните стотици милиони за обучението на войска, която утре няма да можем да ползваме, нищо друго няма да постигнем. Ще обучаваме войска, ще харчим десетки и стотици милиони, и в момента, когато всеки войник придобие сравнително прилични знания и опит, ние ще го пратим да наваксва с живота, знанията и професията, и така ще захвърлим инвестицията в коша. След което отначало ще пропилеем още време и средства на следващите наборници. А тук изобщо не говорим за пропуснатите икономически ползи, когато буквално замразиш година или две от живота на трудоспособни хора.


Решенията за националната сигурност на България следва да са най-лесните. Или би трябвало да бъдат, освен в случаите, когато има други движещи сили. Недопустимо е да бъдат обслужвани каквито и да било лобита. Националният интерес може да бъде защитен само чрез развитие, усъвършенстване и използване на адекватни отбранителни способности и изграждане на единен комплект оперативно съвместими Въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на геостратегическата среда на сигурност. Пише го в доста документи. Изисква само воля и отговорност.


Стоил Яков

Стоил Яков

Авторът Стоил Яков е председател на борда на ТЕРЕМ АД в периода 2015 г. – 2016 г. През 2016 завършва специализация "Тероризъм и контратероризъм" в Университета в Джорджтаун, САЩ, както и "Войната в Близкия Изток" в Бостънския университет. Председател на предизборния щаб на ДСБ


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.