© Kai Pfaffenbach, Reuters
Изборите в Германия наближават и бежанската криза изведнъж се връща като тема в предизборната кампания заради скока в броя на кандидатите за убежище, напиращи с паянтови лодки към южните европейски брегове.
Само допреди година германският канцлер Ангела Меркел трябваше да води битка за политическо оцеляване, предизвикана от решението ѝ през септември 2015 г. да избегне хуманитарна катастрофа, като разреши на 890 000 бежанци, бягащи от войните в Близкия изток и Африка, да влязат в Германия.
Подкрепата за Меркел обаче пак тръгна нагоре с приближаването на вота на 24 септември. Проучването на електората, оповестено миналата седмица от държавната телевизия ZDF, показва, че тя отново е най-популярният лидер в Германия.
Главният съперник на Меркел, лидерът на социалдемократите от ГСДП Мартин Шулц, пак се хвана за бежанската тема в опит да отнеме стабилното водачество на канцлера в предизборните анкети и да осуети устрема ѝ към четвърти мандат начело на най-голямата европейска икономика.
"Ако не действаме сега, ситуацията може да се повтори", каза Шулц в неделното издание на таблоида "Билд". Той имаше предвид данните на ООН, че над 5000 мигранти - главно от африканските страни южно от Сахара и от Бангладеш, пристигат в Италия всеки ден след изпълнено със смъртни опасности пътуване през Средиземно море от Либия.
До неотдавна бежанската криза до голяма степен беше изчезнала от медийните заглавия в Германия, тъй като броят на влизащите в страната мигранти спадна рязко, а кабинетът на Меркел задвижи интеграцията на новодошлите и ускори депортирането на отхвърлените кандидати за убежище. Германската служба за миграцията и бежанците изчислява, че от началото на годината средно по около 15 000 души на месец подават молби за убежище. Това е 80% спад в сравнение със същия период на 2016 г.
Шулц каза, че смята да разговаря в четвъртък с италианския премиер Паоло Джентилони за новата бежанска вълна, нахлуваща в южноевропейската държава. Това става на фона на новото дипломатическо напрежение между Берлин и Анкара във връзка с арестуването в Турция на германския правозащитник Петер Щойднер, което откроява зависимостта на Меркел от крехката сделка между ЕС и Анкара, помогнала за намаляване броя на бежанците, напиращи към Северна Европа.
Според това споразумение ЕС дава на Анкара около 6 милиарда евро, за да помогне на Турция да настани близо 3-те милиона бягащи от кървавия конфликт в Сирия с цел да ги разубеди да тръгват на мъчително пътуване към страни като Германия.
Има обаче и друг риск за Меркел и нейните консерватори християндемократи от ХДС и техните баварски съюзници от Християнсоциалния съюз (ХСС). Евентуална нова терористична атака в Германия - като миналогодишната поредица от нападения, инспирирани от "Ислямска държава", или някакъв криминален казус, свързан с бежанската общност, може да върне медийния фокус върху броя на кандидатите за убежище тъкмо когато предизборната кампания навлиза в критичната си фаза.
В същото време лидерът на ХСС, баварският премиер Хорст Зеехофер, поднови през уикенда натиска върху Меркел да се съгласи да наложи горна граница от 200 000 бежанци, които Германия да приеме - ограничение, което тя редовно и категорично отхвърля. Зеехофер заяви на събрание на съпартийци, че Германия не може да се справи с повече от 200 000 бежанци всяка година, ако иска да гарантира успех на усилията за тяхната интеграция.
"Таванът" за бежанци не влезе в общата предизборна програма на ХДС/ХСС, представена миналия месец от Меркел и Зеехофер. Той обаче е част от т.нар. Баварски план, изложен от ХСС за парламентарните избори през септември.
Социолозите казват, че различията между ХДС и ХСС по въпроса за справянето на Меркел с бежанската криза са били ключов фактор за срива на подкрепата за консерваторите. Затова отказът на Зеехофер да отстъпи за лимита (за бежанците), изглежда, отново ще фокусира вниманието върху противоречията между Меркел и ХСС за начина на справяне с бежанската криза при навлизането в последните седмици от предизборната кампания.
Виж видео 
