© Юлия Лазарова
Премиерът Бойко Борисов се срещна с министър-председателя на Република Македония Зоран Заев
Посещението на новия македонски премиер Зоран Заев в нашата страна даде основание на политическите анализатори да говорят за позитивна, историческа промяна в отношенията между двете съседни балкански държави. Обективно погледнато, има основания за такива оценки. Езикът на дипломацията е език на жестовете и символите.
Поклонението пред паметника на българския Цар Самуил, което направиха Борисов и Заев, думите на македонския премиер за необходимостта от "затваряне на страницата на национализма" и изчистването на македонските учебници по история от "всичко, което противоречи на новия дух на сътрудничество" между двете държави - това са ясни сигнали, които говорят за стремеж към сближаване. Не трябва да пропускаме и факта, българските патриоти като зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки не само не подложиха на критика, а приветстваха визитата на лидера на Социалдемократическия сбор на Македония /СДСМ/ Заев.
Но преди да бъде подписан договорът за добросъседство (заявката е това да стане в Скопие в началото на август, когато двете страни ще честват заедно Илинден), трябва да бъдат уредени други далеч по-важни въпроси. Те отиват отвъд езика на символите.
На първо място, в чл. 49 от конституцията на Македония от 17 ноември 1991 г. се казва, че:
Република Македония се грижи за положението и правата на членовете на македонския народ в съседните страни, както и емигрантите от Македония, насърчава тяхното културно развитие и укрепва връзките си с тях. Република Македония се грижи за културните, икономическите и социалните права на гражданите на републиката в чужбина.
Тази думи могат да бъдат интерпретирани като даване на зелена светлина или дори насърчаване на намесата на властите в БЮРМ във вътрешните работи на други държави, в това число България. Определени кръгове в Скопие твърдят, че в нашата страна има "македонско малцинство". Очевидно въпросът е политически. По отношение на чл. 49 от македонската конституция притеснения са изказвани не само от България, но и от други балкански държави. В наш интерес е този въпрос да бъде уреден и това да бъде поставено като условие преди подписването на договора.
Второ, спорът за наличието на така наречения "македонски език" остава. Гърция не признава неговото съществуване, а редица български езиковеди смятат, че "македонският" е трета книжовна норма на българския (заедно с българския книжовен език и езика на банатските българи). Когато през 1999 г. премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха декларация за приятелство и сътрудничество, това стана на езиците на двете държави - български и македонски. Има основания да се твърди, че по този начин българска държава е направила твърде голяма отстъпка към нашата съседка, защото така е признала съществуването на отделен, македонски език. Езиковият спор също трябва да бъде уреден преди да се пристъпи към подписването на договора.
Трето, очаквано стъпките предприети от премиера Заев по отношения на България, бяха оценени много критично от неговите противници в Скопие, които побързаха да го нарекат "предател"). Ако Македония попадне отново в примката на политическата криза, това може ако не да осуети, то да забави прогреса в отношенията между двете държави.
Въпреки посоченото, и София, и Скопие имат траен, дълбок интерес от помирението. Вече 12 години Македония е кандидат за член на НАТО и ЕС. България се разглежда от обикновените македонци като врата към ЕС, над 35 000 от тях са получили българско гражданство. На първо място, България може, както ясно дадоха да се разбере премиерите Борисов и Заев, да лобира за приемането на нашата югозападна съседка в ЕС и НАТО. Разбира се, основната пречка по отношение на влизането на Македония в НАТО остава Атина, която едностранно наложи вето върху кандидатурата на Скопие. В момента индикациите от Гърция обаче също са позитивни. Спорът за името на нашата съседка, която по настояване на Атина носи временното наименование "Бивша Югославска Република Македония" - БЮРМ или FYRM, вероятно може да бъде преодолян.
Приемането на Македония в ЕС на теория ще способства са икономически просперитет на балканската страна, чието население е малко над 2 млн. души. Основният интерес на Скопие тук е насочен към получаването на достъп до апетитните европейски фондове. Остава въпросът обаче дали средствата, получени от Брюксел, няма да потънат като вода, излята в пясъка. Както показва индексът на Transparency International за 2016 г., Македония е силно засегната от метастазите на корупцията в публичния сектор. Страната заема незавидното 90-о място. По предните позиции в ранглистата на Transparency International говорят за "по-чисти" институции, шампион в това отношение е Дания. 75-ото място на България, разбира се, също е индикатор за тревога (нашата страна има по-голям проблем с корупцията не само в сравнение с другите страни в ЕС, но също така Руанда, Намибия, Куба, Буркина Фасо и др., вж. https://www.transparency.org).
Второ, България е един от основните търговски партньори на Македония. Страната ни е на 4-то място по значимост в това отношение след Сърбия, Германия и Гърция. И Скопие, и София биха спечелили от подобряването на инфраструктурата свързваща двете държави - изграждането на магистралата има безспорно стопанско значение.
Трето, политическата стабилност на Македония е ключова за България като съседна държава. Като България, Македония е мултиетническа страна, институционализирала етническия разлом, за да се избегнат кръвопролитията. В нея има редица етнически партии. Около 33% от населението на Македония, в която водещата религия е източното православие, се определят като мюсюлмани (етническите албанци са поне около 25% от населението; турците са около 4%, има около 3% роми и т.н.). Членството на Македония в ЕС и НАТО би дало допълнителни гаранции за устойчивостта и равновесието на политическата система на страната; то би осуетило опитите за намеса и дестабилизация на региона от страна на Русия.
В заключение, политическата ситуация и конфигурацията на националните интереси изглеждат обнадеждаващо за отношенията между България и Македония. Вече се работи по посока на решаването на очертаните по-горе проблеми. Но ясната сметка, която трябва да си дадем, за да останем реалисти и да не попаднем в плен на приповдигната атмосфера и еуфорията от последните дни, е че те продължават да съществуват.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
