🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

На изборен баир мажоритарно лозе

Някак неестествено е депутатите от ГЕРБ да подкрепят правила, които ще им форматират ситуация с непознати препятствия

Доц. Димитър Димитров е социолог и политолог, преподавател по изборни системи в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Доц. Димитър Димитров е социолог и политолог, преподавател по изборни системи в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Доц. Димитър Димитров е социолог и политолог, преподавател по изборни системи в Софийския университет "Св. Климент Охридски"    ©  Надежда Чипева
Доц. Димитър Димитров е социолог и политолог, преподавател по изборни системи в Софийския университет "Св. Климент Охридски"    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Без да са ясни границите на едномандатните избирателни райони и да е приключила регистрацията на кандидатите, не е възможна каквато и да е реалистична оценка на възможните ефекти върху резултатите от прилагането на мажоритарен избор с абсолютно мнозинство в два тура. Но дори и в толкова неопределена ситуация съществуват дадености, заради които по много причини можем да приемем, че не сме на съвсем "гола поляна".

От устойчивите разпределения в МИР (многомандатните избирателни райони при пропорционалната система) могат да бъдат очертани няколко вероятни сценария. Преди това нека приемем, че на първи тур с мнозинство, по-голямо от половината от подадените действителни гласове, ще бъдат избрани между 60 и 80 народни представители. Примерно 25 от ДПС и между 20 и 30 от ГЕРБ или БСП с добавка от екзотичните непартийни победители. Постигането 50%+1 глас зависи не толкова от подкрепата за която и да е партия, а в общия случай от броя на регистрираните кандидати. Още повече - от кандидатите, състезаващи се на "една писта", или за група вероятни гласоподаватели с определен профил или нагласи.

Базов сценарий: Райони на ГЕРБ и БСП

В районите с устойчива двупартийност на предпочитанията – Кюстендил, Перник, София-област, Враца, Плевен, Ловеч, Пловдив-област, Стара Загора, Сливен, Велико Търново, Пазарджик и няколко други, кандидатите на която и да е от двете партии няма да могат да постигнат необходимото мнозинство на първи тур. За второто гласуване те ще се състезават за бюлетините на всички подкрепили отпадналите на първия тур кандидати. Най-вероятно ще преобладава гласуването против избирането на по-неприемливия от двамата, останали в надпреварата. Посланието "промяна" ще има особен привкус, защото ще е насочено към повечето от действащите народни представители.

Вариант 2: Трипартийни - плюс ДПС

"Трипартийните" райони са свързани с равнопоставеното присъствие на ДПС - Търговище, Разград, Силистра, Шумен, както и с уговорки - Хасково, Благоевград и Смолян. Една част от кандидатите от ДПС ще бъдат избрани на първи тур. Но когато няма избрани кандидати, преобладаващата разделителна линия на втория тур би била етническата. Нещо като гласуване за кмет, но с уговорката, че при правилото за абсолютно мнозинство едва ли е реалистично да се очаква да се повтори сценарий с две конкуриращи се кандидатури - на ДОСТ и на ДПС. И ако се стигне до втори тур, резултатът ще бъде определен от ефективна гласонабирателна схема или схеми, с предимство за ДПС, които са "разработвали" терена достатъчно дълго и целенасочено.

Вариант 3: На ГЕРБ

Условна доминация на най-голямата партия - Габрово, Видин, Бургас, Пловдив-град. След спечелването на няколко от едномандатните райони на първи тур кандидатите на доминиращата партия, останали за втория, могат да очакват "надграждане" на подкрепата с благоприятен за тях краен резултат.

Вариант 4: Местни звезди

Местните или представени като местни кандидати. Потенциалът им може да бъде оценен едва след приключване на регистрацията. Дали успех биха имали 10 или 20 кандидати с подобен на господин Веселен Марешки профил, е нищо друго освен гадаене.

Вариант 5: София - всички срещу ГЕРБ

Софийските 23, 24 и 25 район. Всичко е възможно. От повторение на неочакваното избиране на новия кмет на Младост, до успешна за популярно лице кампания, все едно от кой бранш е новото лице. А кампаниите определено ще бъдат много локални. По изключение ще има избрани на първи тур. А на втори гласуването ще е преобладаващо против. А София е важна или по-точно критично важна. Ще избере 42-45 представители. Вероятността, която е да е от големите партии да получи 20 мандата, колкото има ГЕРБ в този парламент е пренебрежимо малка. В София схемата всички срещу ГЕРБ ще проработи най-гладко. Не защото кандидатите на ГЕРБ са по-лоши, дори и да са по-добри от всички останали, а по простата причина, че е малко вероятно да намерят условни съюзници в състезанието на втори тур. И кандидати като Георги Марков, които са "възторжени" радетели за "пълна" мажоритарност, да забравят за изборите от 1990 година. Тогава БСП и СДС са събирали над 80% от гласовете в отделните едномандатни райони. На последните избори ГЕРБ и БСП получават сумално около 60%. Разбира се Бойко Борисов може да вземе инициативата да издигне господин Марков в район Банкя, но и тогава избирането му не е съвсем сигурно. Въобще колко от сега избраните от листите на ГЕРБ народни представители могат с достатъчна сигурност да предположат, че могат да се преборят за нов мандат срещу всички останали кандидати, с които биха се състезавали в едномандатен район? Някак неестествено е подкрепят изборни правила, които ще им форматират ситуация, която не познават и ще заложат капани или препятствия, с които не са се срещали.

На вниманието на вносителите

Една от изненадите на последните избори бе победата на БСП в МИР 4 Велико Търново с 38 хил. гласа срещу 34 хил. за ГЕРБ. Мандатите са по три за двете големи партии и по един за ДПС и "Обединените патриоти". От какъв зор ще се рискува разпределението 3:3:1:1 и ще се отваря възможност за разпределение 6:2 към днешна дата в полза на БСП?

Да, предложените правила ще излъчат най-вероятно голямо парламентарно мнозинство. Дори много голямо, от примерно 160-членна парламентарна група. Не съм чул и един смислен аргумент в полза на необходимостта от толкова "устойчиво" парламентарно мнозинство. Единственото сигурно следствие от подобен резултат ще бъде умножаването на усилията на всички останали за съкращаване на мандата на парламент с подобен състав.

ПП. На 4 юни французите ще гласуват на първи тур на парламентарните си избори, а след две седмици на втори. И ще "онагледят" правилата, по които се избира френският парламент. Ако инициаторите на референдума не поднесат извинение за подвеждащата, меко казано, формулировка на въпроса в него, ще стане ясно, че не са много повече от телефонни измамници, въоръжени с национален ефир.

Важна е формулата на "смеската"

Популярната формула 50% на 50% ще излъчи парламентарно мнозинство от партията/коалицията, спечелила повече райони в мажоритарния избор на половината от 240-те депутати. За да бъде това най-голямата партия, т.е. партията, получила най-много гласове в пропорционалната част, резултатът в едномандатните райони трябва да се определя с относително мнозинство или в един тур. "Едномандатното" състезание през 2009 г. за 31 места завърши с категоричните 25 за ГЕРБ и 6 за ДПС. При абсолютно мнозинство с втори тур разпределението ще зависи и от нагласата на избирателите да гласуват против единия от двамата останали за балотажа.

В подобен вариант партиите, преминали пропорционалната бариера, но неконкурентни в мажоритарния избор, ще получат половината от местата, които биха взели при сегашната система. Те ще се състезават само в пистата за 120 пропорционално разпределени мандата.

Без "бонус"

Германската "спрегната смесеност" не дава "бонус" на големите партии. Съставът на Бундестага е толкова пропорционален на гласовете, колкото е и съставът на Народното събрание. Но половината от депутатите са спечелили в едномандатен район. Повечето народни представители не харесват тази формула - предполагаемо по причина, че са принуждавани да участват в мажоритарно състезание, приемано като "тегоба", от която не произтича конкретна изгода във вид на определен брой допълнителни мандати.

С предимства за големите

В Унгария формулата за разпределение включва едномандатни райони, листи в многомандатни райони и "бонусна" национална листа. Както често отбелязват анализатори, формулата е толкова сложна, че няма съмнения, че мнозинството избиратели не разбират всички детайли на определяне на изборните резултати.

Шотландската действа "компенсаторно" - разпределя пул от допълнителни места, така че да компенсира партиите, които са мажоритарно неконкурентни. Но тя би могла да бъде адаптирана така, че по-скоро да награждава с допълнителни мандати най-голямата партия - каквито са правилата в Италия.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    442 avatar :-|
    442
    • + 8

    Трябва да се забрани поставянето на агитационни материали по живи същества.

    Цяло чудо е, че някой не е упражнил мерника си, щяха да наранят дърветата.

    Нередност?
  • 2
    dorn avatar :-|
    dorn
    • - 5
    • + 1

    Това старче провъзгласено за професор не спря да ругае по мажоритарната система. Знае той че пенсията не стига и лакомо иска да му бутат и партиите по някой лев за измислените прогнози. При мажоритарна система никой за слива няма да ги бръсне социолозите.

    Нередност?
  • 3
    n.youroukov avatar :-|
    Един препатил

    "ПП. На 4 юни французите ще гласуват на първи тур на парламентарните си избори, а след две седмици на втори. И ще "онагледят" правилата, по които се избира френският парламент."

    Би било много добре. Още повече, че у нас никой не знае за какво точно е гласувано на референдума. Защото не беше предложен нов Изборен кодекс преди това. Но не вярвам много хора да се поинтересуват и да вникнат. Във всеки случай не и гласовитите защитници на мажоритарната система. Все пак като първоначална информация - регистрираните кандидати за 577 избирателни района са 7 822 души или средно по около 14 кандидати на район.
    И едно уточнение - изборите във Франция са на 11 и 18 юни.

    Нередност?
  • 4
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi
    • + 1

    А това, че хората гласуват за партийни кандидати, защото няма други някак го пропуснахме в статията. Сигурно ще има по много места натиск. Обаче нали това е демокрацията. Ако някой ни е заплашил, че ще останем без работа и ние сме гласували, за да може да останем и без държава си е наш проблем, а не на системата.

    Нередност?
Нов коментар