© Медицински университет-Плевен
Проф. Славчо Томов
Знанието и технологиите в медицината се развиват със светлинна скорост, но същевременно новостите не са достъпни за всички по различни причини. Какви са пречките роботизираните и минимално инвазивни процедури да заменят напълно калсическите отворени операции, при които още има големи рискове от инфекции и човешки грешки? Доколко България е част от тази вълна и има ли условия за подготвяне на такива специалисти?
По тези теми говори ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. Славчо Томов на тазгодишния Софийски фестивал на науката. "Дневник" му зададе и още въпроси.
Проф. Томов е специалист по акушерство и гинекология и по онкология, но като ректор се вълнува повече от възможностите за обучение в съвременната медицина. По думите му 3D биопринтирането и възможностите на роботиката са безусловна част от бъдещето на медицината и хората трябва да започнат активно да се подготвят за това.
Проф. Томов, казахте в лекцията си, че само след две години ще е готов за трансплантиране първият 3D принтиран черен дроб. Означава ли това, че в близко бъдеще ще има генерално решение на недостига на донори?
- Това е едно от направленията в медицината, които толкова интензивно се развива и според мен то ще революционизира трансплантологията. Но то няма да отмени другите посоки, в които се развива тази специалност.
Наистина може да се реши проблемът например с отхвърлянето на органи от донор, както и в моята специалност - на пациентки с онкологични заболявания и отстранени репродуктивни органи. С 3D биопринтиране ще може на една такава пациентка, ако е здрава във времето, да й трансплантираме нов репродуктивен орган, създаден от собствените й стволови клетки. Това вече е направено например с пикочен мехур.
В обозримо бъдеще ли ще е тази възможност за хората?
- Доколко не мога да кажа. Но има центрове, които работят само и единствено за това, така че смятам, че в най-скоро време ще се стигне до тези решения.
По вашите наблюдения доколко са навлязли иновациите в медицината в България?
- Мисля, че в България има области с иновации, с които сме абсолютно в крак, че даже и по-напред от други. Категорично сме в крак например с роботиката в медицината. През 2006 г. беше извършена първата роботизирана гинекологична операция в света - в САЩ, а през 2008 г. беше първата такава в България.
Преди години разликата на навлизането на иновациите в България беше със забавяне от 10-15 години. Сега е до 1-2 години, а вече обикновено и в момента, в който тя се появи. Например технологията HIFU дойде при нас изключително бързо и ние бяхме едни от първите в Европа, които започнахме да я ползваме. Германия беше след нас и екипите им идваха при нас да се обучават. Така че новите технологии в България наистина се развиват и намират добра почва.
Какви са пречките тези технологии да се ползват по-масово? Толкова ли са скъпи, колкото звучат и има ли достатъчно специалисти, които да боравят с тях?
- Една пречка наистина, нормално, е цената. Това е скъпа хирургия – консумативите са скъпи, системата е скъпа. Но същевременно това е хирургия, които има много кратък период за възстановяване и причинява много по-малък травматизъм. И когато се изчисли общият разход за лечението и последващите медицински грижи, се вижда, че в рамките на една година така наречената скъпа хирургия е в пъти по-евтина от конвенционалната. Обаче все още битува това убеждение, че цената на самата операция е ключова, и това е една от големите пречки в обществото, може би и основната.
Процедурата трябва да добие истинската си стойност, за да стане по-масова, включително и за да може тези технологии да навлязат по-добре в образната диагностика. Но фактор за тази висока цена в момента не е реалната себестойност, а все още патентът за единствената приложима за медицински цели система, който се държи от една компания. Тя държи патента, държи монопол и държи високата цена, както с всяко изобретение или медикамент в медицината. Вече има разработени още няколко такива роботизирани системи – в Германия, Холандия, Италия и др., но те могат само да чакат да изтече патентът.
Също така въпреки че лапароскопската хирургия се прилага вече от десетилетия, много малък процент от общия дял на операциите в света са такива - не повече от 20-30%. Лапароскопската хирургия изисква дълъг период на обучение и по-продължително квалифициране, но също и смяна в начина на мислене и на лекарите и на пациентите. Част от лекарите изцяло отричат този метод. Част от пациентите – също.
Но истинският феномен е в това, че пациентите често са много добре информацирани за тези възможности и идват да търсят точно тях, очаквайки даже повече, отколкото реално е възможно. Казват понякога "искам да ме оперира машината, а не човек", но за това самите технологии още има да се осъвършенстват.
Колкото до обучението - решението го има и ние не сме открили топлата вода. Ние го приложихме и в нашия университет като създадохме Център за обучение по минимално инвазивна хирургия и телехирургия. Ендоскопският център стартира през 2007 г. и сега го надграждаме. Там обучаваме в интензивни курсове специалисти и сертифицирани специалисти по лапароскопска хирургия първо и второ ниво, също и по роботизирана хирургия, хистероскопска хирургия, артроскопска хирургия и урологична минимално инвазивна хирургия.
© Медицински университет-Плевен
Как се развива центърът ви за тези 10 години?
- В началото стартирахме с обучение само на специалисти лекари, които сертифицирахме в областта на лапароскопската гинекологична хирургия, след това добавихме роботизираната гинекологична и урологична хирургия, а сега надграждаме и с другите специалности. Предвидили сме и да ъпгрейднем центъра през следващите няколко години, но това е проект, за който не искам да говоря сега.
Продължаваме да разширяваме този начин на обучение, но той изисква специална база и базата иска специална апаратура. Ние имаме виртуална операционна и истинска операционна с четири маси, със съответните апаратури като в истинската операционна зала. Там студенти и специалистите оперират върху жива тъкан в реални условия - прасето е живо и интубирано, и от операторите тече истинска пот, защото ситуацията е съвсем истинска.
© Медицински университет-Плевен
Това, което предстои по-скоро е, че едната от залите на телекомуникационния център ще бъде превърната в 3D студио, като едно модерно 3D кино, в което студентите ще наблюдават с 3D очила в реално време операции, които се предават на живо от операционната зала на няколко километра разстояние. Ще могат в това време да комуникират и питат операторите, изучавайки анатомията на човешкото тяло в реални условия.
Закупихме и специална 3D маса, като в момента на нея се провеждат обучения по образна диагностика, хирургия, анатомия. Засега сме единственият университет с подобна техника, а студиото ще е в употреба от следващата академицна година през септември.
С това се надявате да привлечете повече студенти ли?
- Не повече, колкото по-добри, и да успеем да обучим по-добри и качествени лекари.
© Медицински университет-Плевен 3D масата прилича на голям таблет, на който сканирано тяло/орган/тумор може да се разгледа в детайли от всички ъгли и мащаби
"Неочовечеството – готови ли сме за него", попитахте в лекцията си. Какъв е вашият отговор?
- Започнали сме да се подготвяме за него. И смятам, че може и да не е толкова близо, но ще се случи. Просто ще се случи, независимо дали сме готови, или не. Ние просто трябва да си ускорим темповете на духовната еволюция, за да настигнем техническата революция.
Какво е отношението ви към моралния въпрос в това уравнение?
- Той е най-важният. Медицината е изгубена без морал. Технологиите действително поставят много нови морално-етични проблеми, за които ние изобщо не сме подготвени и това е едно от големите предизвикателства, които предстоят. Има например планирана трансплантация на глава съвсем скоро. И тя ще се случи технически, но вие готови ли сте да приемете едно такова нещо?
Виж видео 
