Издателство "Сиела"
В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Аскетика" с автор Никос Казандзакис, любезно предоставен от Издателство "Сиела".
Бoгът нa Hиĸoc Kaзaндзaĸиc нe e cъщecтвитeлнo. Toй e глaгoл. Бoг нe пpocтo e. Toй ce cлyчвa. И зaвиcи oт вceĸи eдин чoвeĸ дaли Бoг щe ce cпacи, или щe ce пpoвaли в cвoятa миcия, пpoвaляйĸи и чoвeчecтвoтo зaeднo cъc ceбe cи. Kpaтĸaтa твopбa "Acĸeтиĸa" пpeдcтaвлявa дyxoвният зaвeт нa Kaзaндзaĸиc – eдин cинтeз нa paзмиcлитe мy зa cъщнocттa нa cвeтa, зa cмиcълa нa живoтa и poлятa нa чoвeĸa в нeгo.
Зa гpъцĸия пиcaтeл "Acĸeтиĸa" e тoвa, ĸoeтo зa Hицшe e "Tъй peчe Зapaтycтpa". Hиĸoc Kaзaндзaĸиc caм нapичa cвoятa твopбa: "eдин ĸpяcъĸ, eдин cилeн виĸ... нaй-тpoгaтeлният виĸ нa живoтa ми".
B "Acĸeтиĸa" яcнo личaт мнoжecтвoтo филocoфcĸи и peлигиoзни тeчeния, пpeз ĸoитo Kaзaндзaĸиc пpeминaвa в cвoя твopчecĸи път и oт ĸoитo ce влияe и yчи – oт бyдизмa, пpeз ницшeaнcтвoтo ĸъм тeocoфиятa и дopи ĸoмyнизмa. Bcичĸи тeзи влияния изĸpиcтaлизиpaт в тoвa cилнo пocлaниe, ĸoeтo щe пoмoгнe нa читaтeлитe дa вниĸнaт пo-дълбoĸo и във вcичĸи ocтaнaли, cилнo пpoпити oт филocoфия, ĸниги нa Kaзaндзaĸиc.
Hoвoтo бългapcĸo издaниe нa "Acĸeтиĸa" e пpидpyжeнo oт пpeдгoвop oт нacлeдничĸaтa нa пиcaтeля – Hиĸи Cтaвpy, ĸaĸтo и oт пocлecлoв oт пpeвoдaчa Дpaгoмиpa Bълчeвa, в ĸoйтo тя paзĸaзвa пoдpoбнo зa твopчecĸия и дyxoвeн път нa Kaзaндзaĸиc.
Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук
Из " Аскетика" от Никос Казандзакис
Аскетика: най-пронизителният вик на Казандзакис
Станало е обичайно да се твърди, че Аскетика е увод към целокупното творчество на Казандзакис. Доколкото става дума за едно разножанрово, многотомно и дълголетно творчество, да се пише увод към неговия увод е упражнение, съпроводено с неизбежен риск.
Рискът се усилва от енигматичността на творбата. В нейната тъкан се редуват структурни единици, всяка от които не само съзнателно отменя положенията на предишната, но и съдържа трудни за помиряване противоречия в самата себе си. Вероятно по тази причина опитите за тълкуване на Аскетика не секват и до днес.
Загадката на Аскетика тръгва от жанровата ѝ несводимост към общоприетите типове. Дали това е философия, побрана в лирична проза, или лирическо есе с елементи на философия?
Изглежда, че тази хибридност е търсена от самия автор, който упорито избягва да прикачи на творбата си жанрово определение и предпочита да говори за нея като за вик. В уводната си бележка към първото издание от 1927 г. той настоява: "Нека тази Аскетика бъде смятана за първия лирически опит, за първия вик на посткомунистическото ВЕРУЮ".
Същата мисъл се прокарва и в обилния му епистоларен обмен. През септември 1927 г., малко преди да замине за Русия, Казандзакис пише до новата си спътница Елени: "Гърция ме задушава, тук никой не е мой другар, никой не може да почувства душевната ми тревога. Тук всички възприемат Аскетика като произведение на изкуството, никой – като вик на търсене и ужас. Защото никой не носи в себе си този вик". В същия ден споделя с приятеля си Панделис Превелакис: "Никой няма да разбере, че не става дума нито за произведение на изкуството, нито за философия".
Месец по-късно, отново до Елени: "Аскетика е един страховит и кървав вик, който ще бъде чут след смъртта ми. Сега хората разбират само поетичната ѝ форма. Но от тези сравнения и лирически фрази избликва пламенно, в пълно въоръжение, отвъд отчаянието и надеждата, бъдещото лице на Бог". В сходен семантичен порядък писателят ще обяви творбата си за своя "мистична Теогония". Десетина години по-късно ще поиска от Превелакис позволение да му посвети второто ревизирано издание на книгата и ще добави: "Това е най-разтърсващият вик на живота ми и не бих желал да го поверя на никой друг".
От още по-късна дата е запазен един собственоръчно изготвен от Казандзакис списък, добавка към кандидатурата му за неполучената Нобелова награда през 1946 г. Там Аскетика фигурира в раздела "философски съчинения" редом с дисертацията му за Ницше и есето за Бергсон. При все това към края на живота си, през 1954 г., той отново е разколебан в класификаторските си усилия и споделя с Превелакис, че не знае в коя категория да постави Аскетика.
Кога за първи път Казандзакис е бил разтърсен от своя вътрешен вик и е решил да му придаде словесна плът в произведение с философски характер, едва ли е възможно да се определи с хронологична точност. През оптиката на фикционалната му автобиография Рапорт пред Ел Греко (1956), написана година преди смъртта му, виждаме автора на Аскетика – още от ранното му детство в Ираклион на остров Крит, където е роден през 1883 г. – като търсещ и неспокоен дух, неспособен да намери убежище в заварените мисловни схеми.
Това го тласка към постоянни пътешествия – и в света на идеите, и в географските измерения. В едно от писмата си нарича себе си "прелетна птица". Неслучайно метафората за пътя присъства и в Аскетика, дори се явява като заглавие на една от петте ѝ части: Подготовката, Пътят, Видението, Практиката и Мълчанието. Самата книга води през себе си сякаш в едно метафизично пътешествие, в което личният маршрут на автора е маркиран от сочещи в разни посоки и трудно проследими философски и мистически ориентири.
Трудно проследими, защото макар и охотно да припознава като свои духовни водачи и любими "пирати" Христос, Ницще, Бергсон, Буда, Ленин, Одисей (и кого ли още не), мислителят Казандзакис е създаден от духа на своето време по много по-сложен начин, отколкото предполагат стройните формулировки. В този увод обаче ще се опитам да разгледам генезиса на Аскетика по-опростено, като част от един биографичен път, обвързан с няколко конкретни топоса – Париж, Виена, Берлин и Москва, – които имат ключово значение за ферментирането на идейните влияния, намерили израз в творбата
