© Leonhard Foeger, Reuters
Чужденците, които търсят международна закрила в България да имат ясно определени "зони на движение", които не могат да напускат. Това предвижда проект за решение на Министерския съвет, публикуван в портала за обществени консултации, входиран с доклад на външния министър Екатерина Захариева.
Придвижването да е ограничено в зоните на регистрационно-приемателните центрове, в които са настанени хората, търсещи бежански или хуманитарен статут, но няма да могат да се приближават на 30 км. от държавните граници. Целта на ограничението е да се контролира къде се намират чужденците, за да не застрашават националната сигурност.
Така за настанените в центъра в столицата свободата на движение ще е в рамките на София, за центъра в Харманли – територията на област Хасково (без граничната зона), същият е "свободната" зона и за центъра в село Пъстрогор, но там на чужденците е забранено да влизат в самото село. Настанените в центъра в село Баня ще могат да се придвижват на територията на област Сливен. След обособяването на Пъстрогор в център от "затворен тип" обаче свободата на придвижване в този район ще отпадне. Предвижда се това да стане през юли.
Трите зони на придвижване са определени след анализ дали в тях чужденците ще могат да получат всички необходими грижи - медицински, социални, както и образование.
Предложението за определянето на "зони за движение" е на председателя на Държавната агенция за бежанците, след промени в Закона за убежището и бежанците, в сила от края на 2016 г. Те определят, че по време на производството за предоставяне на международна закрила чужденците се придвижват в рамките на зони, определени с акт на кабинета, които не могат да напускат.
Нарушенията на забрана се наказват с глоба, а при повторност – с отнемане на правото на придвижване чрез настаняване в център от закрит тип, докато българските власти не излязат с решение дали предоставят убежище или не.
Виж видео 
