Eмил Урумов е куратор на изложбата "Palais Potemkine" (Палат Потьомкин) (19 май до 20-ти август в Национална Галерия /Двореца), която представя селекция от съвременно изкуство на артисти, номинирани или носители на Наградата на Фондация "Рикар". Емил Урумов живее в Париж. Изучавал е Визуални изкуства и музеология (Университет Париж 8 St. Denis), а впоследствие Кураторство (Университет Париж 1 Panthéon-Sorbonne). Работил е като асистент на кураторите Пиер Бал-Блан, Ханс Улрих Обрист и има опит в галерията gb agency в Париж.
Какво означава понятието Палат Потьомкин?
Заглавието на проекта представлява съпоставка с израза "Потьомкинови села", метафоричен израз за зрителна измама с пропагандна цел. Самият този израз е свързан с една полуавтентичен исторически анекдот: в царска Русия по времето на Екатерина II има държавно посещение от чужди посланици, които обикалят някои райони на Русия. Княз Потьомкин (на когото между другото впоследствие е кръстен и известният броненосец) има ролята да разхубави тези села като ги боядиса и направи фалшиви бутафорни фасади.
Как то е свързано с работата на Христо Явашев-Кристо?
През петдесетте години Кристо следва история на изкуството в София. В този момент основната връзка с външния свят е бил прочутият "Ориент-Експрес" и правителството желаело хората, които пътуват с влак и разглеждат околността, да добият впечатлението за едно функциониращо селско стопанство. Като студент по изкуство Кристо е ходил в почивните дни в колхозите, за да обяснява на селяните как да поставят селскостопанските инструменти, превозните средства и купите със сено, така че всичко да е чисто и да изглежда като благосъстояние.
Какво означава "Палат Потьомкин" в случая с актуалната изложба, която се откри наскоро в Националната галерия, Двореца?
Заглавието в случая е инструмент за критичен анализ на ролята на екосистемата на изкуството, имайки предвид под това понятие институциите, артистите и кураторите. Мястото, бившия царски дворец, е било проектирано най-вече от чуждестранни архитекти и декоратори, и е било използвано като витрина за показност на отминали политически режими. Но и до ден днешен, въпреки че е преобразувано в културна институция, се използва все още, епизодично, като "салон" за прием на чужди политически гости или, поради разположението си, като декор на манифестации и паради.
Там ще може да се види селекция на артисти, номинирани или носители на Наградата на Фондация "Рикар". Как е направена селекцията?
За първи път такъв тип изложба свързана с наградата за съвременно изкуство на Фондация Рикар, включва не само артисти спечелили тази престижна награда, но и автори номинирани за нея. За да избера 13-те участващи артисти, имах избор от около 140 възможни имена. Самият избор на конкретни творби и автори беше предопределен от темата на изложбата и желанието да се покажат артистични изследвания свързани с социополитически въпроси.
Изложбата попада в специфичен контекст - на бившия царски дворец, днес Национална галерия на България. Какво значи това за тази изложба? По какъв начин произведенията общуват с това пространство, според вас?
Контекста на бившия царския дворец е много интересен и естетически, и исторически. Може да се каже че е даже "претоварен" относно тези два аспекта. Мястото е атипично за съвременно изкуство, бидейки далеч от желанието за неутралност на днес стандартните пространства тип "white cube" ("бял куб"). Всичко това беше много интересно и важно за изграждането на изложбата, но беше и предизвикателство да се работи в такава локация неадаптирана към съвременни медии.
Изложбата задава важен въпрос - каква е взаимовръзката между изкуството и предизвикателствата на съвременното общество? Какъв е вашият отговор, като куратор.
Като куратор, отговорът ми е подобен на този който бих дал като гражданин: според мен всяка сфера на културата е интересна дотолкова доколкото изгражда връзка, анализ и коментар относно съвремието и въпроси които ни касаят всички, независимо да ли сме артисти, зрители или просто хора. Не съм голям привърженик на "изкуство за изкуството", намирам че това е самовглъбен подход който в крайна сметка е без изход.
Ето въпрос от съвремието. Вие сте човек на изкуството, който живее във Франция. Наскоро новият френски президент призова учените в Америка, които работят по проблемите на промените в климата и не се чувстват уютно с новата политика на Тръмп - да заповядат във Франция. Франция, популярна с шовинизма си. Макрон ги призова - "Франция е вашата страна". Една от посоките в изложбата ви пък третира наративите на формирането на национално самосъзнание. Как вие гледате на тези въпроси? Какво може да постигне изкуството в тази ситуация?
Надявам се че това съдействие би било в положителна посока, не знам доколко Франция може да предложи "ноу-хау" в изграждане на стени! А за шовинизма, вярно е че това е дума родена и свързана с Франция, но терминът не е нейна собственост – например България не е по-малко шовинистично настроена държава, както разбира се и Съединените щати, чиято стена с Мексико е отразена в едно от произведенията в изложбата. Изкуството само по себе си надали може да замени гражданската и политическа дейност, пък и това не би било желателно, но то може да е подход към осъзнаване на други възможни алтернативни гледни точки и начин на размисъл неограничен от партийни и тяснополитически проблематики. Но то има и директни методи за въздействие и протест: Кристо например бойкотира Тръмп отлагайки изграждането на един от проектите си по време на "тази" Америка.
Наистина границите, които днес са заредени с нови политически жестове - стават още по-разтегливо понятие. Какво има да ни кажат за това артистите от вашия проект?
Един от тях е Адриен Мисика, именно с това видео снимано от дрон със сюжет на вече построената граница между Щатите и Мексико. Той предлага и серия фотографии на кактуси от граничната полоса които са по-стари от самата граница. Друг пример са фотографиите на Брюно Сералонг, които се фокусират върху бежанския лагер в Кале и върху процеса на изграждане на национално съзнание на държавата Косово след обявяването на независимост. И в много други творби става въпрос пряко или косвено за граници, защото понятието за "граница" е нещо като атом или молекула на политическия, социален или исторически размисъл.
Кои са мостовете, които предполагате, че могат да бъдат построени между френското съвременно изкуство и българската публика, чрез тази изложба?
Изложбата предлага селекция от много качествени артисти и по време на откриването чух много положителни коментари. Имам чувството че проекта генерира желание за повече и по-качествено съвременно изкуство, независимо дали от чужди или български автори, както и от обновени институции които да позволяват това. От по-практическа гледна точка, стремих се изложбата да е "произведена в България": за всичко, което Националната галерия не можеше да осигури поради липса на оборудване или работна ръка налична за този проект, се свързахме с локални български партньори около транспорт, монтаж, конструкции, печат, асистенти, организиране на събития, културна медиация. Например българския артист Калин Серапионов беше изключително важен за осъществяването на проекта с техническия и художествен опит, както и Стефан Николаев.
Като исторически "мост" между култури и епохи, имах желание да покажа и една историческа творба от български автор (освен разбира Стефан Николаев който участва в изложбата като номиниран от наградата) изобразяваща двореца през 1945-6 г., един жест който беше много важен от кураторска гледна точка, но това беше осуетено от скептицизма на една софийска институция, Софийска градска художествена галерия, която по най-вече идеологически причини провали заема на тази картина.
Какво не бива да очаква публиката от пърформънсите, които предстои да бъдат реализирани в рамките на изложбата в Двореца?
От тях може да се очаква всичко, освен популистки спектакъл! Пърформансите са интегрална част от изложбата, те са в съзвучие с темата и носят истинско "живо" художествено присъствие в проекта. Предстоят активации на 3 и 17 юни, както и на 1-ви и 2-ри юли, заедно с разговори с артисти и куратори.
Кои са произведенията от изложбата, които ви въздействаха особено на вас лично, докато работихте по нея?
Освен споменатите творби, може би това на Стефан Николаев, серия от жълти пластмасови каски с надпис "Under Deconstruction" които се раздават на публиката и които можеха да се видят на главите на софиянци из различни точки из центъра – получава се една своеобразна и успешна делокализация на изложбата! Първите посетители на изложбата всяка събота могат да се сдобият с такава.
Прочетете в Дневник и повече за програмата.
