Системата за гласуване - един от трите капана за вота за нов съдебен съвет

Главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на ВКС Лозан Панов са членове по право на ВСС и ще бъдат част и от следващия му състав

© Надежда Чипева, Капитал

Главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на ВКС Лозан Панов са членове по право на ВСС и ще бъдат част и от следващия му състав

Нововъведената система за електронно гласуване, чрез която за първи път магистратите ще могат пряко и дистанционно да изберат свои представители в новия съдебен съвет, изборите за който вече са в ход, не е проверена от външни специалисти и няма гаранции доколкото анонимността на вота ще бъде гарантирана.


Това са опасенията на специалисти и на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), които наскоро представиха данни за това кой е предпочитаният начин на гласуване на започналите общи събрания на следователите, прокурорите и съдиите, които ще излъчат свои 11 представители (1 следовател, 4 прокурори и 6 съдии) в новия кадрови орган на съдебната власт.


Капан номер 1: електронната система


Масово предпочитана е електронната система (най-много тя е избрана от прокурорите, следователите и на трето място съдиите), която беше въведена за първи път за тези избори.




Чрез нея дистанционно магистратите ще могат да упражнят правото си на глас, без да идват до София


за втори път (веднъж всички магистрати от съответното звено се събират, за да чуят кандидатите и евентуално да им зададат въпроси, а самото гласуване е предвидено за седмица след това).


Категоричният отпор на мнозинството от съвета, системата да бъде тествана от външни специалисти, поражда съмнения дали тя е достатъчно сигурна. В началото на април при обсъждането на правилата за избор, Калин Калпакчиев предложи външни специалисти да проверят електронната система за гласуване. Повод бяха въпроси от магистрати дали анонимността на вота им е гарантирана. Мнозинството от съвета обаче видя в това опит за провокация и проваляне на избора за нов съдебен съвет.


От БИПИ, които също са отправяли въпроси до съвета за системата, изброяват няколко риска:


- системата не дава високи гаранции за анонимност на вота;
- системата за електронно гласуване не е тествана за устойчивост на външни атаки;
- системата за електронно гласуване е само с едно ниво на сигурност при удостоверяване данните на потребителя (този, който се регистрира да ползва системата), което е възможно най-примитивният подход във времена на ежедневни неправомерни атаки в електронното пространство;
- системата за електронно гласуване е "заключена" само в сървърите на ВСС, а при отрицателното ниво на доверие към сегашния му състав, това буди сериозни притеснения.


След провеждането на общото събрание на следователите, след което настоящият заместник-главен прокурор и шеф на Националната следствена служба Евгени Диков стана първият член на бъдещия съвета, неизяснен остана въпросът и защо са отчетени 29 невалидни електронни гласа.


В правилата е записано, че дори когато не е избран нито един от кандидатите, системата отчита вота. В края на април, съветът реши системата да бъде доработена, за да има възможност магистратът, избрал да гласува електронна да има и опцията "не подкрепям никого". За това фирмата, разработила системата "Абати АД" трябва да получи над 30 хиляди лв. Но от резултатите, представени от ВСС след вота за Диков не се разбира да е имало такава възможност за електронния вот. В следващите четири съботи предстоят останалите общи събрания на прокурорите и съдиите.


Преди време и от "Да, България" поискаха проверка на системата или отмяната й. Тогава специалист по електронно гласуване и управление Божидар Божанов заяви, че публичната информация за системата за електронен вот е доста оскъдна, но от известното може да се разбере, че е реализирана по наивен начин и не спазва международните стандарти. Той обясни -


когато един магистрат подаде своя глас, системата го отчита към човека за когото е гласувал. Това обаче оставя възможност за изменението му преди обявяването на вота.


По думите му числата могат да се подменят така, че да не се разбере за намесата. Даде пример и с електронната система за гласуване в Естония. При нея има електронна бюлетина, която е криптирана и има всички инструменти за защита тайната на вота.


Преди време от най-голямата магистратска организация Съюза на съдиите призоваха магистратите да гласуват чрез бюлетина, а не електронно, заради съмненията в системата.


Капан номер 2: регионалните кандидатури


Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов вече беше "тричан" (по негови думи) от мнозинството в съвета заради опита му да пресече спускането на кандидатури по места. Още преди няколко месеца той обърна внимание, че в районите на някой от петте апелативни съдилища се правят общи събрания, на които административните ръководители призовават към издигането и гласуването на регионална кандидатура.


Затова Панов поиска протоколите от тези събрания, за да покаже, че на тях е имало магистрати, които са се усъмнили в подобна процедура, след като всеки може да упражни пряко своя вот. Това обаче беше порицано от мнозинството в съвета с решение, което определи поведението на Панов като опит за намеса в изборите.


"Това е съдебната номенклатура, която се опитва да запази своите позиции", обясни тогава Панов. Той определи случващото се като опит за намеса във волята на редовите магистрати, тъй като съдебните началници на практика налагат на редовите магистрати предварително избран кандидат.


До 2015 г. изборът от квотата на съдиите и прокурорите ставаше непряко. По места се избираха делегати, които впоследствие се събираха на делегатско събрание, което избираше членовете на ВСС от съответната квота. Най-често за делегати бяха избирани ръководителят на съответния съд/прокуратура и неговите заместници, които от своя страна избираха членове на ВСС. Така се стигаше до затворен кръг, в който една тясна общност от магистрати се възпроизвежда на ръководни позиции едни други. За да бъде пресечена тази практика през 2015 г. беше решено магистратите да гласуват пряко на общи събрания.


За шестте места в съдийската колегия се борят 27 съдии, което е с десет души повече от кандидатите при предходния избор за Висш съдебен съвет. Изборът предстои в началото на юни. Панов неколкократно призова магистратите да не се страхуват и да не се съобразяват с волята на своите преки ръководители или с решението на съответното събрание, издигнално кандидатура, а да гласуват по съвест, за да не се възпроизведе този състав на съдебния съвет.


Капан номер 3: квалифицираното мнозинство


В началото на септември съставът на новия съдебен съвет ще бъде попълнен и с 11 души от парламента. Това за първи ще става с квалифицирано мнозинство - т.е. 160 души, което означава, че за да бъде избран кандидат, това ще се случи с гласовете на ГЕРБ и или с тези на БСП, или с тези на ДПС.


През 2012 година, когато отново ГЕРБ беше на власт, 11-те души бяха договорени и разпределени на партиен принцип. Така в съвета влязоха хора, предложени и от БСП, и от РЗС (Димитър Узунов), и от "Атака" (Ясен Тодоров). Кандидатите все още не са известни.


Следващият Висш съдебен съвет ще има важната и трудна задача да върне доверието и на гражданите, и на магистратите в съдебната система. Освен това от това какви хора ще влязат в органа, от който зависи кой ще е председателят и на най-малкият съд, дали етичните нарушения ще се установяват и наказват принципно, дали магистратите ще се издигат в кариерата си само на базата на своите професионални качества, зависи обликът на цялата система, както и изборът на нов главен прокурор. А и Европейската комисия неколкократно подчерта, че начинът, по който ще се проведат тези избори, е от ключово значение за мониторинга на България.


Всичко, което трябва да знаете за: