Антиутопия на прокуратурата

В петък медийната империя на бизнесмена и бивш (и бъдещ) депутат на ДПС Делян Пеевски разпространи новината, че е образувано досъдебно производство за съмнителни подписи на бившия министър на правосъдието Христо Иванов върху четири заповеди от 2015 г. (историята не е нова, но припомням, че едната е за обезщетение на бивш служител, останалите за упълномощаване на служители да боравят с електронен подпис от името на министерството).

Официално съобщение от прокуратурата не дойде

и съдебните репортери цял ден звъняха на говорителите на главния прокурор и на Софийската градска прокуратура, за да потвърдят или отрекат информацията. Този, който е имал късмета да му вдигнат телефона, научи, че да, досъдебно производство по случая, датиращ от 2015 г., е образувано, но срещу неизвестен извършител. Не е ясно кога се е случило това. Защото от прокуратурата - нито дума повече, зад оправданието, че НПК не позволявал да се разгласяват обстоятелства по заведено дело заради следствената тайна. Така важните въпроси бяха отклонени, включително дали е направена графологична експертиза на подписите и какво е установила тя . И то с аргумента на закона.

Христо Иванов още през 2015 година заявява категорично: че подписите са негови, положени собственоръчно

В същото време и адресатите на заповедите - служители в министерството, отричат да са се съмнявали, че министърът ги е подписал, напротив, затова и от заповедите са последвали действия. А и прокуратурата няма претенции към съдържанието на заповедите.

Сега Христо Иванов добавя още нещо, което събаря всякакви разумни доводи за завеждане на дело: до миналия петък (17 февруари) не е бил призоваван за обяснения, нито е искан от него сравняващ подпис за целите на графологична експертиза. Въпреки че, припомням, сигналът срещу подписите му е бил подаден още през май 2015 г. от сдружението "План Б", станали известни с протестите срещу всички действия на Иванов като правосъден министър и в подкрепа на прокуратурата. Само можем да предполагаме, че още тогава - 2015 г., е започнала проверката, която миналата седмица бива активирана, защото моментът е удобен, и прераства в дело.

С две думи, да повторя: министърът като орган на власт казва, че подписите са негови,

но Прокуратурата на Република България (ПРБ) казва - не са негови, така излиза, щом проверката е прераснала в дело

За да се прозре по-лесно абсурдът на горното - да го сравним със случая от 2008 г., когато Бойко Борисов като кмет /орган на власт/ обяви, че е фалшифициран подписът му под документ на общината за имотна сделка в квартал "Стрелбище" /свързана с Петър Драшков, брата на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков/, затова той подаде сигнал до прокуратурата и беше образувано дело. /Не ми е в сюжета сега да разправя как то не стигна доникъде - но само мимоходом причината: след 7 години разследване прокуратурата внесе обвинителния акт един ден (!) след законовия срок и на това основание съдът прекрати делото/.

Но в случая с Христо Иванов е диаметрално обратно. Той казва - подписите са мои. Тогава?

Защо прокуратурата се осмелява да ни поднася такава очебийна липса на здрав разум

Каква е целта на мероприятието, какво се търси с този прокурорски абсурд, за който с привидна законност дори не отговарят на въпросите...

Смея да прогнозирам, че Христо Иванов няма да бъде изправен на съд, прокуратурата знае, че дори в нейните възможности такъв ход не се вмества, делото ще остане срещу неизвестен извършител и след време, когато го забравим, ще бъде прекратено. Смея да прогнозирам и че никога няма да научим от официално съобщение на ПРБ направена ли е графологична експертиза и какво е заключението на експертите.

Делото е образувано, за да бъде подадено "за изпълнение" на доверения публичен изпълнител на прокуратурата - медийната империя на Пеевски, която ще свърши работата - да постигне целта:

предизборен пропаганден бой по бившия правосъден министър и сегашен партиен лидер, който си е позволил да разобличава произвола на институцията и нейния върховен вожд

овластени да пазят закона, че и да иска произволът да бъде спрян, и отгоре на всичко направил партия и тръгнал на избори, виж го ти ! Целта е да се подхвърли предизборно на народа нещо за съмнителни подписи и фалшификации, и сред тях да бъде овъргаляно името на врага. Христо Иванов бе демонизиран със същите средства и цели от първия ден на встъпването в Министерството на правосъдието, та до днес. Наред с всички, които си позволяват същото, да искат отговорност - но тези "всички" сега, пред изборите , се осмелиха да бъдат само Нова република и Иванов.

Логично:
според сегашния закон и Конституция никой няма право да поиска отговорност и отчетност на прокуратурата

- например защо завежда дела срещу Борисов и Цветанов когато са в опозиция и ги прекратява, когато пак са на власт.

Затова и всички партийни водачи треперят и благоразумно мълчат. Да не ги застигне и тях бухалката - я на главния, я на медийната империя. В къщата на обесения (на политическия терен, където прокуратурата играе най-необезпокоявано) не се говори за въже. Политическите водачи знаят, че върховният надзирател на законността има вече отработена практика - помнят "Костинброд" в деня за размисъл - 12 май 2013. Онази операция беше гръмотевично осъществена пак през медийния мегафон, от Бареков лично

Сега - пак пред избори, - на прицела е Христо Иванов. Онова което прокуратурата не може (да го свърши със средствата на закона), ще го свърши медийната империя - да елиминира врага със средствата на най-безогледни и свирепи манипулации, непознати в демократичната история на българските медии.

Но - ще попитате - защо й трябва на прокуратурата да образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител и да се вкарва сама в сбъдната антиутопия - да разкрива несъществуващо престъпление, щом така или иначе си има медии - не можеше ли само да им продиктува кога и как да се разправят с врага?
О, можеше. Само че тогава можехме да искаме от прокуратурата да потвърди или отрече изнесеното (виж началото). Делото е необходимо, за да служи като броня на главния прокурор срещу въпросите на медиите извън империята.

Антиутопията на делото е броня срещу искане на каквато и да е отчетност и отговорност, изобщо

Хитро.

Така че Бойко-Борисовото съждение от опозиционния му период /виж епиграфа/, е базово вярно за днешната ни държава, но се нуждае от прецизиране. Не който владее съдебната власт може да управлява, а който се спазари със съдебната власт, ако приемем че главният прокурор е съдебна власт, по изпитания принцип на задкулисието: аз няма да пипам твоята власт и над тебе ще си остане само Господ, ти няма да ме закачаш и ще ме оставиш да управлявам.