Щастието в риболова

Щастието в риболова

© личен архив на Станислав Мънков

Колко вида хора има на света? Отговорът е много прост: риболовци и обикновени простосмъртни. Поне така ще ви каже всеки от онова странно за останалите общество, кръстосващо с въдици реките и езерата.
Простосмъртните често се чудят как ние, риболовците, влагаме толкова време и усилия, за да се надхитряме с умствено ограничено същество като рибата. А философията на това страхотно хоби е съвсем различна. Именно риболовът ни кара да проумеем, че всъщност хората не сме пълни господари на този свят, а само част от него. Там, в тишината на мълчаливото ни занимание, ние оставаме сами с мислите си. В хармония с природата, в хармония и със себе си.


Риболовът с въдица има най-различни разновидности: на плувка, на дъно, с блесна или изкуствена муха. Някои ловят шарани, други харесват пъстървата, трети – каквото хванат. Но изживяването винаги е едно и също. В началото на всеки излет заставате пред реката, оглеждате я и се опитвате да разберете дали водите й имат да ви кажат нещо. В този момент вие се намирате в царството на неизвестността. Защото риболовът е като денят, в него нищо не си личи от заранта.

Щастието в риболова

После всичко вече е във вашите ръце. Независимо с каква техника ще ловите, от вас се искат три неща - наблюдение, оценка и импровизация. Разполагате с пълна свобода на действие. Да прекарате часове наред с въдицата на брега: ето в това се състои успокояващото преживяване, макар и понякога да завършва разочароващо. Но друг път ще имате щастието да получите неочаквано за самите вас удоволствие, особено ако сте успели да вникнете в странностите на рибата. При това след като сте загубил по един магически и нереален начин представата си за времето.


С две думи – риболовът е нещо много повече от обикновеното боравене с въдицата.




Преди всичко това е моментът да изпробвате инстинкта си и да разберете дали работи. Някой път няма да ви се получи. Но накрая ще бъдете възнаграден с невероятното изживяване, когато върхът на въдицата ви се огъне под напора на противника отсреща.


Ако навлезете в дебрите на това завладяващо хоби, ще разберете, че това всъщност е цяла наука. Сложна наука, поне колкото математиката, където светът на числата и техните комбинации е безкраен. В риболова е същото. Дори да ловим десетки години наред, пак няма да го разберем до края. И всеки път, когато хванем риба, пред нас вече стои за решаване новата задача как да накараме следващата да клъвне. Но и да не се справим веднага, няма страшно. Не се бойте от неуспехите, те и в живота понякога са полезни. Всяка неудача ни кара да мислим, да развиваме воля за успех и твърдост в характера. Добър риболовец става именно онзи, който може да преодолява трудностите.


Доста хора смятат риболова за егоистично занимание. Така е, но само донякъде. Сред въдичарите има схващане, което гласи: "Гората е тясна за двама ловци, но на реката за двама риболовци място винаги ще се намери." Има и риба за всички, така че не се разочаровайте, ако случайно уловът ви се откачи от куката. Пак ще имате кълване, това е сигурно. Ако не сега, то поне на следващия път. Помнете, че рибарят е щастлив човек. Понеже за това щастие му трябва съвсем малко – една въдица и една река.


Щастието в риболова

Електрониката срещу рибата,
или къде трябва да спрем


С навлизането на високите технологии в риболова възниква логичният въпрос: къде точно трябва да спрем? Трябва ли да има граница между човешкия разум и неговите изобретения, и рибата, която се осланя единствено на инстинкта си за самосъхранение?


По принцип любителският риболов се базира на умението да ловиш, разчитайки само на личните си умения. Това е солта и пипера на хобито ни. В последните две десетилетия обаче електрониката нахлу с пълна сила в реките и язовирите. В началото беше разработен т.нар. "сонар" – радиолокационен уред за риболов от лодка, който показва дали във водата под нас има пасаж или отделни едри екземпляри. След това за ловците на шаран беше произведено специално корабче, което захранва избрания воден участък и спуска дънните въдици точно върху хранителното петно. Още тогава се чуха първите вопли, че използването на подобна техника не е етично спрямо рибите.


Последното нововъведение е специален рибарски дрон, изобретен в Холандия. Той има водонепропусклива камера, която спуска във водата. От брега риболовецът следи на специален екран обстановката по дъното. Когато забележи риба, дронът пуска стръвта точно под носа й.


Срещу това нововъведение вече се чуха протести от риболовци, които се обявиха твърдо против използването му. Според тях навлизането на подобни електроники твърдо противоречи на изконните принципите на риболова, формулирани още през 1633 г. от английския писател Исак Уолтън в трактата му "Перфектният риболов". "Риболовът е основан на изкуството да примамиш рибата със собствени сили, а не с радиоуправляемо чудовище", коментираха от британската организация на риболовците Angling Trust.
Немалка част от въдичарите вече отказват да използват леки пръчки от високомодулен карбон, или макари от съвременни метални сплави. За тях съревнованието с рибата трябва да се води със старите въдици от лепен бамбук, защото тогава противникът във водата има далеч по-големи шансове да оцелее.


Щастието в риболова

© личен архив на Станислав Мънков


Хвани и пусни,
заслужава си


По света отдавна, а в България по-отскоро, е въведен риболовният принцип "Хвани и пусни". Това означава да подарим живота на рибата, след като сме я уловили.


Дали си заслужава? Да, разбира се. Основната идея на "Хвани и пусни" е в това, че за всеки въдичар рибата се явява съперник, а не средство за прехрана. Това важи особено за ценните видове – пъстърва, сом, шаран, амур Всяка от тези риби, уловена и пусната обратно във водата, след това има шанс да бъде хваната отново. Ако не от нас, то от друг риболовец, на когото също се полага щастие.


По реките този принцип най-стриктно се прилага при риболова на пъстърва. Тя е рядка и много красива риба, с червени и черни точки по тялото. Размножава се в малки количества, затова на всеки върнат обратно във водата екземпляр се дава шанс за възпроизводство. В България от няколко години насам има двадесет реки, където балканската пъстърва се лови задължително на принципа "хвани и пусни". На останалите места всичко опира до личната съвест на риболовеца.


От известно време у нас се оформиха и редица частни водоеми, където за риболов се отглеждат големи шарани с тегло до 20 кг, както и големи сомове. Тяхното връщане във водата също е задължително, а за риболовеца остава удоволствието и снимката за спомен с трофея. Някои риби са улавяни вече десетки пъти и дори си имат собствени имена, дадени им от стопаните и посетителите на водоемите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията: