© Reuters
Табелка на литовски език в бившия еврейски квартал във Вилнюс гласи: "Еврейската улица". Под нея има версия на иврит със звездата на Давид. Недалеч друг надпис, но този път на кирилица, обозначава "руската улица", а малко по-надолу е улица "Варшавска".
Истинска епидемия от нови знаци на чужди езици се шири по тесните улици на литовската столица в чест на етническите малцинства, населяващи града. Не на последно място – в памет на еврейската общност, избита от нацитските окупатори. Но правителството е решено да прекрати тези инициативи - полемика, илюстрираща спора за идентичността на балтийската държава.
Битката на Литва за независимост от Москва, завършила с проваления опит на съветската армия да смачка бунта през 1991 г., породи въпроси за етническата и културна идентичност на страната, потискана по време на социалистическия режим.
"Идеята на всички тези табелки е да почетем нашето културно многообразие", обяснява пред "Ройтерс" кметът на Вилнюс Ремигиус Шимашюс, докато открива нов уличен знак – на иврит и идиш.
© Reuters Кметът на Вилнюс открива улична табела на литовски и на иврит.
Но някои от местните хора все още гледат с подозрение към Москва и Варшава. През 20 век и двете са окупирали части от днешна Литва. Преди войната Вилнюс, известен като Вилно на полски и Вилна в дните на руската империя, е част от североизточна Полша.
Според областния управител Вилда Вайшюниен тези табелки нарушават законодателството, съгласно което всички официални названия трябва да бъдат на литовски. Затова трябва да бъдат премахнати.
"Изглежда, че ще трябва да се обърнем към съда по този въпрос", казва Вайшюниен.
Литва има дълга история на сблъсъци и напрежение с полското малцинство, което съставлява 7% от населението на страната. През 2014 г. етническите поляци излязоха на протести, след като им бе казано да свалят уличните табели на родния си език.
След края на Втората световна война почти всички поляци са принудени да се върнат в Полша. Еврейското население на града е унищожено. В страна, чиито граници и население, имена на улици и градове се сменят толкова често, историята и езикът са мощна движеща сила.
Сянката на Украйна
Оплакванията на етническите поляци резонират във Варшава и така създават турбуленции в отношенията на Вилнюс с един от ключовите му партньори в енергетиката и сигурността.
"Странно е, че правителството гледа на това като на сериозен проблем. Сякаш си нямат друга , по-важна работа. Наистина е срамно", смята Михал Мацкевич, лидер на Литовския полски съюз.
© Reuters Истинска епидемия от нови знаци на чужди езици се шири по тесните улици на литовската столица в чест на етническите малцинства, населяващи града
Литовците извървяха дълъг път, преди да признаят участието на страната си в подпомагането на нацистите в изтребването на местното еврейско население – дори и след извинението на литовския президент пред израелския парламент (Кнесета) през 1995 г. Въпреки това нагласите бавно се променят и свидетелство за това е първото честване на Холокоста в страната в края на август, на което присъстваха хиляди литовци.
"Да видя улична табелка на иврит или идиш е много трогателно", споделя Амир Моимон, посланик на Израел в Литва. "Това някога е било малко гето, в което са живеели 11 хиляди евреи... Всички те са избити".
Напрежението сред етническите руснаци – около 6 % от цялото население – не е толкова голямо. Но полемиката около уличните знаци на чужди езици може допълнително да задълбочи един по-голям проблем - развитието и използването на езика и културата на балтийската страна на фона на все по-агресивната политика на Москва.
В съседните балтийски страни – Латвия и Естония, където руските общности са много по-големи, подозренията към малцинствата се увеличиха, след като Кремъл анексира полуостров Крим през 2014 г. Някои се опасяват, че Москва може да инициира етнически вълнения в своите западни съседки.
"Опитите за сваляне на табелите на чужди езици отчасти са в знак на солидарност с Латвия и Естония", отбелязва Кестутис Гирниус, доцент в Института по международни отношения и политически науки във Вилнюс.
"Ако Литва отстъпи да има надписи на два езика в малкото места, където живеят етнически малцинства, тогава Латвия и Естония, където тези общности са много по-големи, ще бъдат поставени под натиск да последват примера й, но в много по-мащабен вариант".
Виж видео 
