© Издателство
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Илон Мъск. Paypal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще" - официалната биография на един от най-известните технолотични предприемачи на съвремието, написана от Ашли Ванс. Издателството е "Кръгозор", а преводът е на Никола Тодоров.
Да изпратим човек на Марс
Всеки претендиращ за сериозност материал, посветен на Илън Мъск, трябва да започне от главния офис на SpaceX в Хоторн, Калифорния – предградие на Лос Анджелис, разположено на десетина километра от международното летище на Ел Ей. Точно там, от двете страни на стената, преграждаща офиса на Мъск, са закачени два гигантски плаката на Марс. Този отляво показва Марс такъв, какъвто е днес – студена и безплодна червена сфера. Плакатът отдясно показва Марс, покрит с богато залесена земна маса, обградена от океани. Планетата е затоплена и преобразена във вид, подходящ за човечеството. Мъск искрено се опитва да постигне точно това. Превръщането на хората в космически колонизатори е ясно формулираната цел на живота му: "Иска ми се да умра с мисълта, че пред човечеството има светло бъдеще. Ако можем да си осигурим чиста енергия и да станем междупланетарна раса с устойчива цивилизация на друга планета – за да се справим с най-лошия сценарий, в който човешкото съзнание е заличено – тогава мисля, че ще бъде много хубаво".
В близко бъдеще SpaceX ще тества възможността си да изпраща хора в Космоса. Плановете на компанията са да проведе тестов полет с човек на борда през 2016 г., а година по-късно да транспортира космонавти на НАСА до Международната космическа станция. SpaceX ще развива и сателитната си технология, превръщайки се в производител и доставчик на сателити – един от най-доходоносните аспекти на космическия бизнес. Наред с тези усилия компанията тества Falcon Heavy – огромна ракета, способна да превозва най-големите товари в света, както и системата за многократна употреба на ракети.
"Трябва да намерим начин да изстрелваме ракети няколко пъти дневно. В дългосрочен план най-важното е да изградим самостоятелна база на Марс. За да стане това и да разполагаме с автономен град на Марс, трябва да се превозят милиони тонове оборудване и вероятно милиони хора. Колко изстрелвания прави това? Ако превозваме 100 души наведнъж, което е доста голяма бройка за толкова дълго пътуване, ще ни трябват 10 000 полета, за да превозим един милион души. Колко време ни трябва за 10 000 полета? Имайки предвид, че удобен момент за достигане до Марс има веднъж на две години, ще са ни необходими около четиридесет или петдесет години. Освен това си мисля, че всеки полет, който изпращаме към Марс, трябва първо да стигне орбита, а после да спре на нещо като орбитален паркинг, където да презареди резервоарите с гориво. Най-общо казано, космическият кораб ще използва голяма част от горивото си само за да стигне в орбита. После трябва да изпратим втори кораб танкер, който да допълни горивото и да може първият да отпътува към Марс по-бързо. Така пътуването ще отнеме три месеца, вместо шест и ще може да пренесе по-голям полезен товар. Не разполагам с много подробен план за Марс, но знам каква система би могла да сработи, нещо изцяло на метан – голям двигател, космически кораб и евентуално танкер. Мисля, че SpaceX ще има готови двигатели и кораби до 2025 г., които ще могат да транспортират много хора и големи товари на Марс.
В момента за нас е важно да понижим цената на пътуването на един човек до Марс. Ако струва около 1 милиард долара, няма да имаме колония на Марс. Ако цената е около 1 милион или 500 000 долара на човек, мисля, че е по-вероятно да създадем автономна колония на Марс. Ще се намери достатъчно голям брой хора, желаещи да продадат всичко, което притежават на Земята, и да се преместят. Не става дума за туризъм, а за пътуване, сравнимо с това до Америка в дните на Новия свят. Местиш се, намираш си работа и се установяваш. Ако разрешим проблема с транспорта, няма да е толкова трудно да изградим прозрачен купол под налягане, под който да могат да живеят хора. Но ако изобщо не можеш да стигнеш дотам, нищо няма значение.
В един момент, ако искаме Марс да бъде планета, подобна на Земята, ще трябва да затоплим повърхността й, а за това нямам точен план. Дори при най-доброто стечение на обстоятелствата нещо такова би отнело между един век и хилядолетие. Шансът Марс да заприлича на Земята, докато съм жив, е нула. Добре де, не нула, но 0,001%, ако се предприемат драстични мерки."
Трудно е да се каже доколко един средностатистически слушател възприема Мъск сериозно, когато започне да говори така. Преди няколко години повечето хора биха го сложили в групата на онези, които се превъзнасят по реактивните раници, роботите и всичко на мода в Силициевата долина. Но после Мъск започва да постига успех след успех и се превръща от човек, който само говори, в един от най-уважаваните хора в Силициевата долина.
Идеята "да се изпрати човек на Марс" може и да звучи налудничаво за мнозина, но също така е и уникално обединяващо послание за компаниите на Мъск. Крайната цел формира един общ принцип във всичко, което той прави. И в трите му компании служителите са наясно, че се опитват да постигнат невъзможното с денонощни усилия. Когато Мъск поставя дръзки цели, тормози вербално служителите си и ги кара да работят до пълно изтощение, всичко това на някакво ниво се прави в името на общата цел – планът за Марс. Някои служители го харесват заради това. Други го мразят, но си остават странно лоялни от уважение към отдадеността му и към мисията му. Мъск е успял да развие нещо, което липсва у мнозина от предприемачите в Силициевата долина – смислен цялостен поглед към света. Той е гений, обсебен от най-голямото пътуване, което някой някога е предприемал. В по-малка степен изпълнителен директор, стремящ се към забогатяване, и в много по-голяма – генерал, водещ армията си към победата. Ако Марк Зукърбърг иска да ни помогне да споделяме снимки на бебетата си, Мъск иска ами всъщност иска да спаси човешката раса от случайно или предизвикано унищожение.
