Опростаченият елит и мутроабитуриентството

Абитуриенти

© Анелия Николова

Абитуриенти

Коментарът на политолога Огнян Минчев е от "Фейсбук". Заглавието е на редакцията.


Стана неприятна традиция да се чудим и гневим на поведението на поредни випуски абитуриенти.


Гневът идва от инерцията на възприятието, че това са "нашите деца" - децата на едно относително хомогенно в социално и културно отношение полу традиционно общество, което поддържа сравними стандарти на социално поведение ако не за всички, то поне за голямото мнозинство от населението. Но това хомогенно общество вече го няма.




Българското общество е социално поляризирано и културно деградирало в резултат от процесите на демодернизация


последвала налагането на квази феодалната олигархична система на управление - на икономиката, на политиката, а оттам - и на морала и културата през последния четвърт век.


Тези абитуриенти са децата на новото българско простолюдие - изпростяло, оставено само на себе си, дирижирано от ценностната система на всеобщата мутризация.


Има много поляризирани общества с невъзпитано простолюдие. Българското общество се различава от тях по това, че


при нас и голяма част от елита е невъзпитана и опростачена


- тя се състои от разпенилата се на гребена социална тиня, която създаде новите класи на мутробизнеса, мутрополитиката, мутрошоуто, мутроетиката, мутроабитуриентството.


Градим социална структура от развратено простолюдие, мутренско-елитарно простолюдие и малка, фрустрирана по-интелигентна класа от нормално образовани и възпитани хора, които са натикани в ъгъла поради факта, че не могат да си извоюват що-годе прилично влияние върху развитието на обществото. Тези последните се гневят и отвращават от поведение като това на снимката по-долу.


Снимката се тиражира и коментира във "Фейсбук"

Снимката се тиражира и коментира във "Фейсбук"


Но гневът и отвращението са емоции на пасивна безпомощност. Интелектът е ресурс, културата е сила - когато са организирани и стратегически целенасочени. Колко пъти да го повтаряме?


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията: