Мартин Скорсезе за Ню Йорк и "Винил": Великите неща не се случват в спокойна обстановка

Мартин Скорсезе, режисьорът на "Шофьор на такси" (1976), "Разяреният бик" (1980), "Добри момчета" (1990), "Нос Страх" (1991), "Казино" (1995), "Бандите на Ню Йорк" (2002), "Авиаторът" (2004), "Изобретението на Хюго" (2011), "Вълкът от Уолстрийт" (2013) и др.

"Винил". Като материалът, от който са направени грамофонните плочи. Като символа на епохата на истинския, разюздан, неподправен и непретенциозен рокендрол. Като заглавието на новия мултимилионен сериал на HBO, продуциран от гигантите в музиката и киното Мик Джагър, Мартин Скорсезе и Терънс Уинтър.

Действието във "Винил" се развива в една от най-динамичните епохи в историята на музиката - 70-те години на миналия век и разказва историята на Ричи Финестра (Боби Канавале) - алкохолизирания мениджър на звукозаписната компания American Century, затънала в дългове и договори с демодирани групи. Точно когато e на път да зареже бизнеса си, Ричи попада на концерт на непозната група - бъдещите икони на пънка в Америка New York Dolls, които с трясък му връщат любовта и вярата в музиката.

Премиерата на сериала е тази неделя по HBO в целия свят, а заради часовата разлика у нас ще може да се гледа в 4 сутринта или в понеделник вечерта. Пилотният двучасов епизод е режисиран от самия Скорсезе. "Дневник" публикува интервю с великия режисьор, предоставено за България от HBO.

Мик Джагър ви е потърсил преди две десетилетия с идеята си за "Винил". Какво означава тя за вас сега, когато я виждате реализирана?

- Ще ви кажа. Много време мина откакто за пръв път обсъждахме тази идея. През няколко години се събирахме, за да говорим за нея, и всеки път тя се разрастваше, менеше си формата и размера. Започна от филм, премина през епичен филм и достигна до сериал. И за двама ни е удоволствие да я видим най-после реализирана.

В кой момент стана ясно, че трябва да е телевизионен сериал, а не пълнометражен филм и защо?

- Не помня в кой момент се случи, но помня, че си казахме, че историята започва да става твърде голяма - като за сериал. Имаше толкова нишки за следене, които в края се преплитат - нямаше как да се лишим от някоя от тях, защото всичките са част от цялостната история.

С Тери Уинтър сте работили няколко пъти заедно - по "Престъпна империя", "Вълкът от Уолстрийт" и сега "Винил". Кое според вас е това, което прави неговите сценарии и вашето режисиране толкова добра комбинация?

- Добрите сценаристи са дефицитни. Наистина, няма много такива, а Тери безспорно е един от тях. Той е изключително талантлив, разбира се, но освен това е и неуморен. Постоянно генерира идеи за нови полета, които да изследваме, за нови проекти, находчивостта му няма край. Ако става въпрос за проблем по сценарий, по който вече се снима, той ще започне незабавно да търси възможни решения, докато не намери правилното. Винаги изненадва и има тази рядка дарба да умее да държи зрителите в напрежение.

"Винил", както и предишните ви два съвместни проекта, са посветени на сриването на империи. Кое в този сюжет ви привлича и защо е толкова добра основа за драма?

- Винаги ме е привличал, наистина. Предполагам, че е защото видях да се случва в реално време, т.е. живял съм в тези времена, в които можеше да видиш момчета като от "Добри момчета" и "Казино" да карат кадилаци в костюмите и обувките си за хиляди долари, с маникюра и прическите. И тогава вече можеше да видиш падението - историята се пишеше пред очите ти.

Понякога историята можеше да ти разбие сърцето, друг път - да те смрази. Може би затова обожавам "Гепардът" - и романа на Лампедуза и екранизацията на Висконти - това е историята на човек, който осъзнава, че начинът му на живот и целият му свят се рушат. Той разбира, че не може да направи нищо освен да ги остави да се сринат. Защото всичко има своя край. Рим е издържал векове, но дори той е рухнал.

Това е драмата - да познаваш околния свят като частица от самия себе си, да го приемаш като нещо реално и абсолютно, докато не изпаднеш в ступор и пълно объркване, когато го видиш да се разгражда пред очите ти. Понякога това се случва на много ниско ниво - в семейството ти, в къщата ти. Понякога е цялата философия на начина ти на живот. А понякога е бизнесът, начинът на вършене на нещата - както е във "Винил".

Каква е основната разлика между режисирането на филм за големия екран и пилотен епизод за телевизионен сериал?

- Необходимо е известно време да напаснеш нещата - ситуацията, героите, да зададеш тона, да определиш някои повтарящи се мотиви из сериите. Извън тези подробности, трябва просто да се заловиш за работа. Същото е.

Ню Йорк е вашият роден град и често е мястото на действието във вашите филми. Какви са спомените ви от него от началото на 70-те години?

- По-голямата част от 70-те прекарах в Лос Анджелис, но разбира се, често се връщах и в Ню Йорк. За мен това беше и всъщност все още е Ню Йорк - град в процеса на разпадане. Стачките на боклукчиите, метрото, което никога не беше навреме, престъпността - за мен това беше Ню Йорк. Обаче в комплект с невероятната креативност - авангардната и независимата кино сцена, изключителните събития във визуалното изкуство, музиката, театъра, и разбира се рокендрола - ето на това е посветен нашият сериал.

Великите неща не се случват в спокойни обстановки, изпълнени със спокойни хора. Беше неповторимо време за правене на кино, музика, опери, постановки и каквото още се сетите. Сценарият, кастингът и след това снимането на "Винил" ми върнаха всички тези спомени. Днешният Ню Йорк за мен е някакъв извънземен град.

На снимачната площадка с Боби Канавале в главната роля

Седемдесетте години обикновено се представят в медиите като време на пълен упадък в града, и макар че в сериала наистина изглежда така, има и голяма доза блясък. Беше ли трудно за вас да постигнете този баланс между две крайности?

- Точно това беше Ню Йорк. Елитът ходеше в ресторанта на Илейн (Elaine’s) и в The Colony за обяд, пънкарите се събираха в музикалния клуб CBGB's, а художниците в Сохо. Имаше го и стария Тайм Скуеър и всички онези места из града, които трябва да избягваш. И по някакъв начин, от време на време, всички те се засичаха.

Контрастът между всички тези различни светове и допирните им точки, кипящата креативност, напрежението, агресията - това е, което прави Ню Йорк толкова подходящо място за драма.

Пилотният епизод е разкошен и епичен по мащабите си - особено финалната сцена със срутването на сградата. Какви бяха предизвикателствата около заснемането на тази сцена?

- Освен обичайните предизвикателства на това да създадеш каквото и да било, беше въпрос на постигане на баланс между това да зададем тона на цяла поредица и едновременно да създадем завършен филм. Това беше предизвикателството ми. Много съм щастлив от резултата. Мисля, че постигнахме този баланс.

Защо избрахте точно Боби Канавале, Оливия Уайлд, Рей Романо и останалите в актьорския състав?

- Всички те са страшно талантливи. Във всеки момент се убеждавах, че тези артисти пасват на ролите си толкова добре, колкото и ролите пасват на тях. Могат много да растат заедно.

Какви са предизвикателствата в снимането на музикалните изпълнения, каквито има в изобилие в пилотния епизод и без съмнение ще продължи да има в сериала?

- Зависи от контекста. Към сцените, в които има актьорска игра, подходих много по-различно, отколкото към другите, които могат да се нарекат музикални паузи - с изпълненията на Рут Браун, Бо Дидли, Крис Кеннер и т.н. Звукът отразява музиката в живота на главния герой Ричи - тази която звучи в главата му като неизменна част от самия него. Операторът Родриго Прието свърши невероятна работа с тези сцени.