Ще превърне ли ЕС един от членовете си в огромен бежански лагер?

Жени и малки деца, а не млади мъже, доминират като основна група в мигрантския поток от началото на годината.

© Reuters

Жени и малки деца, а не млади мъже, доминират като основна група в мигрантския поток от началото на годината.

Най-слабото звено на Европейския съюз рискува да се превърне в огромен бежански лагер, ако някои от европейските лидери постигнат това, което искат. Заради опасенията, че Гърция се проваля в задачата си да защити външнта граница на ЕС, се засилват призивите страната да се подложи на карантина, като се помогне на Македония да затвори южната си граница, през която бежанците минават по пътя си на север, а Гърция да бъде временно извадена от Шенгенската зона.


Подобни предложения биха изолирали Гърция от останалите държави в Европейския съюз и биха вкарали в капан десетки хиляди търсещи подслон хора в една политически и икономически нестабилна страна, която не разполага нито с инфраструктурата, нито със средствата да се погрижи за тях. Повечето имигранти знаят това. Следователно, Гърция никога не е била тяхната крайна дестинация. Тя просто представлява канал към по-развитите държави навътре в континента.


Още стени около Европа няма да ги спрат. По-скоро те ще намерят други пътища или ще бъдат тласнати още по-силно "под земята".




Гръцкият граничен град Идомени е прекрасен пример какви размери би придобила гръцката бежанска криза, ако страната бъде поставена в изолация от Европа. Граничният пункт и транзитният лагер, разположени по протежението на железопътната линия между Гърция и Македония се превърнаха във важна геостратегическа точка за мигрантите по пътя им през Балканите на северозапад.


Този път бе контролиран от трафикантите много преди избухването на бежанската криза в Европа през миналата година. Тази мафия "тотално изчезна" през лятото на миналата година, когато балканските държави, сред които и Македония, позволиха на търсещите убежище да пресичат легално териториите им за период от 72 часа, твърди Андонис Ригас, полеви координатор на "Лекари без граници" в Идомени. За първи път бе отворен "хуманитарен коридор" към Германия, а пътят стана по-сигурен от когато и да било преди, колкото и спорно да звучи това. Беше хаос, но контролиран хаос, при наличието на десетки хиляди хора, влизащи и излизащи от Гърция за броени дни.


Всичко приключи в края на ноември. Под предлог да бъдат спрени "икономическите имигранти" Македония и другите балкански държави започнаха да пропускат единствено сирийци, афганистанци и египтяни, за които съществува по-голям шанс да се впишат в правната дефиниция за бежанец. Гърция нямаше думата в установяването на този национално базиран и спорен от правна гледна точка филтър. Атина нямаше друг избор, освен да се справи с хилядите, оказали се в капан на нейна територия заради него. Яростни протести избухнаха в Идомени сред "другите", дошли от страни като Мароко, Иран и Сомалия, а активността на каналджийте отбеляза разцвет, казват хуманитарните работници и доброволците.


Гърция, изтощена след шест години лишения, бе поставена в позиция единствено да съумява да регистрира систематично пристигащите на егейските острови мигранти, което предизвика становището на европейската комисия, че са установени "сериозни пропуски" от страна на Гърция в защитата на външната граница на Европа. Ако тези пропуски не бъдат решени в рамките на три месеца, 26-те страни-членки на Шенгенското пространство биха могли да гласуват за въстановяването на граничния контрол за период от две години.


Подобно решение категорично би изолирало Гърция, която няма обща сухоземна граница с никоя от страните в Шенген. Най-големият негатив за Гърция ще бъде икономически, като ще бъде забавено движението на стоки и хора през пристанищата и летищата й.


Междувременно, някои европейски лидери вече са отписали Гърция, като са насочили погледите си към Македония и България. Унгария и Австрия призовават за удължаване на стената от бодлива тел, вдигната на македонската граница в близост до Идомени миналата есен. Неведнъж беше предизвикана блокаада за няколко хиляди имигранти на гръцка територия поради периодичното затваряне на пропускателния пункт от страна на Македония, без да бъде предупредено предварително за това.


Заради тези причини Гърция, входната точка към Европа за над 850 000 души през 2015г., се превърна в своебразно, огромно по размерите си, депо. Малко може да се стори, за да се опази дългата над 13 676 км брегова ивица - най-дългата в Европа, от набезите на лодките на трафикантите. Веднъж достигнали до териториалните води на Гърция, отблъскването им се счита за нарушаване на международното право.


Но ако се Индомени се сметне за предупреждение, една ера на затворени европейски граници само ще подтикне хората, хванати в капан в Гърция, към още по-опасни пътища за изход от създалата се ситуация. Организации като Върховният комисариат на ООН за бежанците и Международната организация по миграция поощтряват блокираните от Македония по силата на национално базираният филтър да се върнат в Атина, където да кандидатстват за убежище или да се върнат доброволно в страните си. Решени да продължат, много остават в Идомени, като спят в изоставени сгради или в полето, решени да преминат скришом границата.


Освен това, да се обвинява Гърция за мигрантските неволи на Европа, напълно пренебрегва корените на проблема, а именно – продължавашата война в Сирия. Престъпните мрежи в Турция изкараха милиони прз изминалата година, изращайки бежанци и мигранти в Европа. Сделката на ЕС с Турция, на която бяха предоставени 3 милиарда евро, за да спре бежанския натиск, имат нищожно отражение върху броя на пристигашите в Гърция. Затварянето на пътя през Балканите на гръцко-македонската граница без първо да се спрат лодките, напускащи бреговете на Турция, директно поощрява дейността на трафикантите в Европа.


Друг основен проблем е липсата на законови алтернативи за бежанците да достигнат до Европа или, веднъж пристигнали, да се придвижват в границите й. Двустранната сделка между ЕС и Турция се съсредоточава върху задържането на бежанците на турска територия, а не върху безопасното им достигане до Европа. А схемата на Европейския съюз за разпределение на имигрантите, имаща амбициите да премести 160 000 търсещи подслон от Италия и Гърция в другите европейски държави, засега, според данни на Европейската комисия, е разселила само 481. Заради бавното й функциониране, много бежанци отказват да участват в нея. Според гръцката служба за бежанците, само 13 държави са одобрили квотите за разпределение.


Така че, преди да говори за изолиране на Гърция, Европа трябва да се погрижи програмата, ако тя все още е работеща, да засили темповете си, а другите европейски страни-членки трябва да бъдат подканени да се включат в нея.


Още нещо, Гърция не може да осигури храна, медицинско обслужване и подслон на тези, които биха останали в капан, ако границата с Македония остане постоянно затворена. Атина вече е похарчила над 2 милиарда евро за справянето с бежанската криза през последните две години. Шестте години на икономически лишения докараха Гърция дотам, че не може да осигури медицински и социални услуги на много от собствените си граждани, а какво остава за хилядите бежанци, които ще бъдат блокирани за неопределено време на нейна територия, ако границата ѝ бъде затворена.


За бежанците, бягащи от война и преследване, да достигнат целта си в Европа в условията на затягащите се гранични политики е "като видео игра", казва Файе Каравасили, виенски адвокат, която напуска работата си, за да помага на бежанците в Северна Гърция. "Те пробиват пътя си със сила, но тогава стигат до следващото ниво, пълно с нови препятствия."


Поради геграфското си разположение, Гърция представлява фронтовата линия на европейската бежанска криза. Изолирането ѝ от останалият континент не би й помогнало с нищо, нито пък ще реши проблема с най-голямата преселническа вълна от Втората световна война насам.


При тези обстоятелства, задачата на Европа е да надмогне шумната, популистка реторика на някои от членките си, водещи се единствено от собствените си интереси. Също така, трябва да се работи съвместно с Турция за разрушаването на трафикантските мрежи и за осигуряването на стимул за бежанците да останат там при човешки условия. Иначе Европа ще трябва да се справя с още една хуманитарна криза в Гърция.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията: