© Фейсбук на Бойко Борисов
След среща с премиера кметът на Копривщица Генчо Герданов, цитиран във "Фейсбук" от Бойко Борисов: "Искрено благодаря на г-н Борисов за оказаното внимание, благодаря за това, че поддържа турското иго..."
Тези дни кметове, облечени в народни носии, настояха пред премиера Борисов да не се премахва "турското робство".
Добре, може би тези кметове да са наследници на роби - ако така им харесва. Аз обаче не съм. Моите прародители са били майстори, учители, има между тях и съратник на Левски. Той не е бил роб. Никой от моите прародители не е бил роб.
Докато не се освободим от робското си самосъзнание няма да прокопсаме като нация. Ще подсмърчаме и ще хленчим, че все сме на опашката и че все някой ни е виновен за това. Някой все ще ни поробва и някой ще ни освобождава. Ще продължаваме да обвиняваме все някаква чужда сила (американския империализъм, например) за това, че сме последни в ЕС, след другите народи, страдали от комунистическото "робство", от комунистическия "хомот", от комунистическото "иго" - чехи, поляци, словаци, естонци, литовци, латвийци, румънци. Всички те са пред нас. Защо така? Ами защото с робско самосъзнание се стига до под кривата круша.
Там, под кривата круша, ще си веем трибагреници и ще си пеем патриотични песни, устремени към славното минало. Докато други, свободни по дух народи, които нямат робско самочувствие и не се оплакват постоянно, че някой ги е поробил, вървят напред.
Робите се оплакват от съдбата си и същевременно раболепничат пред господарите, или се занимават с
робски тарикатлъци
- да чопнат нещичко от господарите, без да бъдат забелязани. Робите са в окови, нямат лична свобода. Те обикновено не се освобождават сами, а някой ги освобождава. Настоявайки, че сме наследници на роби, ние наистина ставаме такива. Ето това е големият проблем с метафората "турско робство".
Историците са единодушни, че резонният термин е Османско господство. Робството е една възрожденска метафора, която е изиграла своята положителна роля по време на националното освобождение, но сега е определено вредна. (Впрочем нито сърбите, нито гърците ползват тази метафора.)
Освен това, никой не е искал да замества термина "османско господство" или метафората "турско робство" с понятието "съжителство" в учебниците. Редно е, ако си кмет, да си малко по-информиран. Ако и кметовете са дезинформирани от пеевската преса (свързана впрочем с ДПС), какво остава за останалите граждани?
А културно съжителство по време на Османското господството естествено е имало. Щеше ли иначе езикът ни да е пълен с турски думи, щяха ли иначе гърци, сърби, българи и турци да имат подобни носии, подобни песни, подобни поговорки, подобни кухни? Можеш ли да живееш пет века с някого в същата държава, на същата територия, без да съжителстваш?
Разбира се, че на Балканите е имало съжителство между мюсюлмани и християни. И в по-голямата част от времето, въпреки въстанията, кланетата и религиозната сегрегация, това съжителство е било мирно.
Четете "Мостът на Дрина" на Иво Андрич по този въпрос!
Някаква форма на робство в началните години на завоеванието също е имало. Например Андрич пише за султанския роб и велик везир Мехмед Паша Соколович...Но то не се е отнасяло само за българите и далеч не за всички българи.
Българските селяни през деветнадесети век са били по-свободни от руските. Много българи са учили в Западна Европа или Русия. Накои от най-големите индустриалци и търговци в империята са били българи. А Левски е мечтаел за равноправие на всички, независимо от етнос или религия, в бъдещата чиста и свята република…
Накратко: Аз съм българин и не се смятам за наследник на роби.
Но защо отново се раздухва този измислен и безсмислен спор? Кой всъщност има полза от него? Българските историци отдавна са приели термина османско владичество. По дефиниция "робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани роби са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци. Робите не притежават лична свобода. Te могат да бъдат купувани и продавани." Така че "турско робство" очевидно е метафора. Джон Ленън пееше woman is the slave of the slaves (жената е робът на робите). Русо пък казва, че човекът е роден свободен, но навсякъде е в окови. През втората половина на миналия век се говореше за "черно робство фашистко" (от комунистите), както и за съветско робство. Въпреки раболепието на някои българи пред Големия московски брат по време на Съветското тоталитарно господство, ние не сме били роби в буквалния смисъл на думата. Не сме били роби и по време на Османското владичество. Тази метафора (робство) не се употребява от съседите ни. Защо тогава мнозина български националисти се възмущават, ако им каже някой, че дедите им не са били роби?
Защо така си обичаме робството?
Робското самочувствие може да се нарече и
верноподанически начин на мислене
Това е диаметралната противоположност на гражданското самосъзнание. Да бъдеш свободен гражданин, да живееш в гражданско общество е различно от това да бъдеш верноподанник — на султана, на руския цар, на Сталин, на Путин или на другаря Живков.
Затова метафоратата "турско робство" днес способства за запазването на един ретрограден, вреден за нацията ни начин на мислене. Това е в услуга на враждебни на европейската демокрация и на гражданското общество сили.
Опитът да се създаде фалшива тревога като се разпространява невярното твърдение, че някой искал да смени робство, или господство със съжителство, съвпадна с отказа да се разреши изучаването на престъпленията на комунизма в нашите училища.
Фалшифицирането на историята, заменянето й с удобни на съветската власт митове, което започна след 9 септември 1944 година, още не е приключило. А митът за робството, и съответно преклонението пред руския цар Освободител също е важен елемент в поддържането на този антиевропейски, антидемократичен верноподанически манталитет. Ние можем да бъдем благодарни на цар Александър II (освободител на крепостните селяни в Русия) за Руско-турската война и освобождението ни без да наричаме себе си роби.
Съпротивата срещу истината, страхът от светлината върху нея, страхът от просветата унищожава бъдещето на децата ни вече 25 години. Така беше и през предишните 45, когато историческата истина умишлено се фалшифицираше и заменяше с идеологически митове и клишета.
За да държиш хората в робско подчинение, трябва да ги оставяш на тъмно, да криеш от тях истината, да я подменяш с удобни митове. Защото хората, които си отворят очите за истината и започнат да мислят за света без страх от табута, се превръщат от верноподаници в свободни граждани.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
