Седемдесет процента от бежанците, които идват при нас в Германия, са млади мъже, пътуващи сами. Социолози казват, че трябва да се настроим за "маскулинизация" на общественото пространство, пише Ян Флайшхауер в "Шпигел". Готови ли сме за това?

На страницата във Facebook на Катрин Гьоринг-Екарт (председателя на парламентарната група на партия "Съюз 90/Зелените") от началото на септември стои снимката на петгодишно момиченце, което си подава главата от вагон на влак и те гледа с големите си очи. В текста към снимката пише: "#Бежанци на път от Гевгели към (македонско-)сръбската граница".

Снимката веднага се набива на очи и заедно с приветствен поздрав на английски "Бежанци, добре дошли" стои на корицата на профила на Гьоринг-Екарт. Това е една от онези фотографии, които бихте определили като мили. Всеки, чиято душа не е от камък, би искал да хване детето за ръка и да го отведе на сигурно място.

"Франкфуртер алгемайне цайтунг" също публикува снимка на бежанци на първа страница миналата седмица. Направена е в Берлин, а на нея се виждат новопристигнали хора, чакащи да бъдат регистрирани като кандидати за убежище.

Един колега, с когото разговарях по телефона, ме попита дали съм забелязал, че тази снимка се различава от много други снимки с бежанци. И имаше право - на нея нямаше нито деца, нито жени. Виждаха се само мъже, които са се подпрели на някакви бели ограждения и чакат.

Когато става дума за бежанци, не е маловажно какви картини са ти в главата. Който подобно на Катрин Гьоринг-Екарт вижда преди всичко нуждаещи се от закрила деца, смята за чудовище всеки, който разсъждава на глас за пределите на възможностите за прием на бежанци.

Що се отнася до миграционната действителност, за съжаление фактите са против председателя на парламентарната група на "Съюз 90/Зелените" и в полза на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" - около 70 процента от тези, които пристигат при нас в Германия, са млади мъже, пътуващи сами.

Засега кризата остава далеч от централните части на градовете, където на хората, задаващи тона в дебата за бежанците, им харесва да живеят. Ако се разхождаш из търговските райони на Хамбург и Мюнхен, изобщо не би ти минало през главата, че в много общини ситуацията е извън контрол.

Но това състояние на щастливо съжителство може бързо да се промени. Социологът Армин Насехи, който впрочем се застъпва за още повече имиграция, говори за "маскулинизация" на общественото пространство, за която ще трябва навреме да се настроим.

Ще видим как ще реагира просветената Германия, когато в централните части на големите градове започнат да се появят масово хора, които безделничат. За някои по-чувствителни среди по въпроса за отношението към жените думата "маскулинизация" със сигурност не вещае нищо добро.

Вероятно в зелените квартали отношението към бежанеца ще охладнее значително, ако излезе наяве, че той не владее етикета в общуването с жените. Един от парадоксите на имиграцията е и в това, че чужденецът ще бъде желан както от левите, така и от десните, докато неговата чужда същност не започне прекалено много да изпъква.

Ще има конфликти, заяви с невероятна лекота Гьоринг-Екарт по време на дебата в Бундестага за правото на убежище. Тя има ли представа за какво говори? На плещите на младите мъже, които пристигат в Германия, тежи огромен товар. Там, откъдето идват, семейството им очаква те да се реализират по някакъв начин в чуждата страна.

В арабските страни федералната република вече минава за обетована земя - който не успее там, значи нещо с него не е наред. И как тогава ще реагират имигрантите, когато установят, че образованието им е недостатъчно, за да си стъпят на краката? Когато установят, че няма да има жилище, а само нар за спане в някой приют за временно настаняване?

Имиграцията винаги е въпрос на мащаби, но не само защото изисква осигуряване на подслон и помощен персонал. Успехът на интеграцията зависи преди всичко от броя на онези, които идват, защото той ще определи дали изобщо ще им е необходима някаква адаптация. Който може да заложи на това, че в чуждата страна така или иначе има достатъчно негови сънародници, ще се замисли дали му е чак толкова нужно усилието да научи местния език и обичаи.

В миналото Германия с право се гордееше, че отново се е превърнала в нещо като родина за много евреи. Следователно бихме могли да си помислим, че нашите съграждани от еврейски произход гледат на германския идеализъм по отношение на бежанците доста по-скептично, отколкото "професионалните" оптимисти.

Не са чак толкова отдавна времената, когато арабски младежи скандираха пред Бранденбургската врата "Евреите - в газовите камери". Хората, които сега приказват големи думи по токшоу студиата, може да са го забравили - но хората, по чийто адрес се пееха обидните възгласи, определено не са.

В рамките на среща на канцлера с представители на различни сдружения и религиозни общности председателят на Централния съвет на евреите Йозеф Шустер изтъкна страха у еврейските общности, че в Германия ще се засили "антисемитизмът с арабски произход". Както става ясно от информацията за въпросното събитие, след това изказване се възцарила "неловка тишина".

Според съобщенията канцлерът си записала нещо и после казала: "Трябва да се погрижим за това". Възможно е обаче тези нейни думи й бъдат припомнени по-бързо, отколкото би й се искало.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase