© Велко Ангелов
Българските деца водят антикласация - тази по стоенето пред телевизора или компютъра. Седмично те изкарват 25.7 часа пред мониторите или около 3-4 часа дневно, което ги нарежда на първо място в европейската класация.
Това сочат данните, представени на пресконференция вчера от Светослав Ханджиев – председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на Европейската академия на науките по хранене.
В България само 21% от възрастното население се занимават с физическа активност, сочат най-новите световни данни по отношение на затлъстяването и физическата активност. При децата между 11 и 17 години 74.1% спортуват. За сравнение, в световен мащаб процентът при възрастните е 23.3, а при децата - 80.7.
"Важно е да се предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се формира броят на мастни клетки и се определят хранителните навици", каза специалистът.
По думите на Ханджиев идеята на Министерството на здравеопазването за въвеждане на данък върху определени групи храни няма да доведе до желания резултат и справяне с проблема на затлъстяването. "Последните международни научни форуми в Албена, Париж, Брюксел и Будапеща сочат, че не може да се говори за нездравословни храни. Такива храни няма – има само състояния, болести или професии, за които дадена храна не би била здравословна", заяви Светослав Ханджиев.
Той подчерта, че опитът с данъка върху определени хранителни продукти, въведен в няколко страни, не е повлиял на затлъстяването. Според него са необходими информационни кампании, насочени към родителите, учителите и децата за формирането на хранителните навици и ползите от спорта. "Такава информираност не може да се постигне с въвеждане на данъци, а с информационни кампании в училищата", отбелязва Ханджиев.
Тази теза застъпи и икономистът Красен Станчев, главен изпълнителен директор на "КС 2" и основател на Института за пазарна икономика (ИПИ). Той сподели данни от оценка на въздействието от въвеждане на такса върху храните. Според направения анализ подобна мярка няма потенциал да постигне планираните резултати.
Станчев се позова на опита от въвеждане на данъка в Унгария, където от него са събрани само 62 млн. евро, докато най-ниските прогнози на Министерството на здравеопазването за България са 150 млн. лв. Според предоставената оценка най-реалистичните данни за страната ни показват, че тази сума няма да бъде събрана за бюджета, а едновременно с това въвеждането на закона ще коства загубата на над 3000 работни места.
Според опита на няколко европейски страни, отхвърлили намерението си да въведат данък върху т.нар. вредни храни:
- Данъкът би повлиял значително върху конкурентоспособността на фирмите в аграрния и хранителния сектор и търговията (Великобритания);
- Няма да се решат проблемите със затлъстяването и е по-важно държавата да се съсредоточи в доставката на полезни храни в училищата (Белгия);
- Таксата ще доведе до промяна в цените на много свързани продукти (Естония);
- Не е ясно дали такъв данък ще се отрази върху общественото здраве (Германия).
Красен Станчев обясни, че според чуждестранните данни този данък ще доведе до преминаване към по-нискокачествени продукти, без да има реално влияние върху здравословното състояние на българина.
